Синтетични аминокиселини

Те се добавят към комбинираните фуражи и дажбите в количество, равно на недостига на съответната аминокиселина. Първата лимитираща аминокиселина лизин се произвежда чрез бактерии (биосинтез). У нас получената богата на лизин биомаса се суши, без да се изолира лизинът и се нарича лизинов концентрат. Той се слага в смеската, съобразно съдържанието на лизин, което варира от 10 до 30%.

Препаратът е L лизин

Той е вносен и съдържа около 80% лизин. Участието на двете добавки в смеските е необходимо, когато не може да се балансира по лизин дажбата чрез останалите фуражи.

Антибиотици

Те повишават прираста и оползотворяването на фуражите. Използват се само фуражни антибиотици, които не се прилагат във ветеринарната и хуманната медицина. Ефектът от тези нутритивни (хранителни) антибиотици е по-голям при малките прасета, при стресово състояние на животните или при отглеждане в недостатъчно хигиенни помещения.

Прибавянето на антибиотици към храната води до резистентност на бактериите към тях, както и до алергична чувствителност на гледачите и консуматорите на месо. Това затруднява тяхното лечение с антибиотици. Забраната засяга и последните използвани у нас нутритивни антибиотици линкомицин, фармастим и солинофарм. Забранен е флавомицинът, който единствен се прилагаша в някои страни в Европа.

Въз основа на решение на Съвета на министрите на селското стопанство на страните от ЕС се забранява използването на нутритивни антибиотици в храненето на животните. Забранява се и употребата на ветеринарномедицински препарати, съдържащи следните активни субстанции: диметридазол, ронидазол, фуразолидон, колхицин, дапсон.

Напоследък хранителните антибиотици се заместват от пробиотиците

В нашата страна е използван пробиотикът антиколин. Това е български биологичен продукт. Използва се в течна и изсушена форма профилактично и лечебно против колибактериоза, за стимулиране на растежа и оползотворяване на фуража при прасетата. Изхранва се на бременни свине една седмица преди опрасването и на прасетата след раждането.

Хормони

Въпросът за използването на хормоните при угояването на свинете е спорен. От естрогенните вещества синтетичните диетилстилбестрол и др. са забранени. Естествените хормони се проучват, независимо че са по-слаби и по-бързо се отделят от организма на третираните свине. Комбинирането на андрогенни и естрогенни хормони е довело до намаляването на тлъстините на угояваните женски и мъжки прасета. В нашата страна е изпитан растежният хормон соматропин. При угояването опитните свине са имали по-тънка сланина и по-добро оползотворяване на фуража. Необходими са още проучвания за внедряването в практиката.

Ензимни препарати

За разлика от хормоните и антибиотиците ензимите са белтъчни вещества напълно безопасни за животните и хората. Те не оставят остатъчни вещества в околната среда и животинската продукция (мляко, месо и др.). В дажбите на свинете те подобряват смилаемостта на хранителните вещества, като допълват ензимите на храносмилателния апарат. Допълващото храносмилателно действие на ензимните препарати се използва в свиневъдството при хранене с дажби от ечемик и пшеница, особено при малките прасета.

Напоследък са открити по-ефективни комплексни ензимни препарати. В сравнение с преди използваните оризин, аваморин и др. в нашата страна те дават по-добри резултати. От вносните ензимни препарати е изпитан порзаим. Добавката на 0,1% от него в смески с 30-40% ечемик и 30-40% пшеница е повишила прираста на подрастващите прасета с 6-8% и оползотворяването на фуража с 5-8%.

Антиоксиданти

Прибавят се към смеските и премиксите в дози от 0,100 до 0,125 г на килограм за предпазване на мазнините и витамините от окисляване. У нас се използват сантоквин, топенол и др.

Рибено масло

То е предпазно и лечебно средство против различни болести при отглеждането на прасетата през зимата. Съдържа много витамин А, който поощрява растежа, и витамин Д, който действа срещу остеомалацията (омекване на костите) и рахита. Дава се по 10-15 г дневно на бозайничетата през първия месец и до 30 г на подрастващите и нерезите. При угояване на свине с рибено масло 2,5 - 6,0% за избягване на синдрома на жълтия цвят на сланината се дава алфа токоферол - витамин Е.

Успешно могат да се използват и дефектните яйца

със следните аномалии: счупени яйца, със светъл жълтък, яйца без черупка, малки яйца от ранното пронасяне на ярките или неспазване на режима на хранене и осветление от високопродуктивните хибриди, с неправилна форма на черупката, с двойни черупки или неравномерно отслояване на калций върху черупката.

Мазнини

Прибавят се предимно в смески, богати на ечемик и пшеница, за подобряване на енергийната им хранителност и вкусови качества. Използват се свинска мас, говежда и овча лой, а също и екарисажни и растителни мазнини. Мазнините способстват да се усвоят по-добре мастноразтворимите витамини и да се намали разпрашването на смеските. Необходимо е да се изключват гранясалите мазнини.

Дървени въглища

Всеки фермер знае, че те са добро средство против диария. Поради това често се примесват във фуража при диария и възпаление на червата. Дървените въглища не се ядат охотно от прасетата. Затова трябва да се дават само когато животните имат разстройства.

Вкусови добавки

Използват се за подобряване вкусовите качества на дажбите при подхранването на бозайничетата и подрастващите прасета. Вкусовите вещества позволяват да се постигне по-ранно приучване на малките прасета за приемане на твърда храна, с което се съдейства за успешното прилагане на ранното отбиване. При подрастващите чрез вкусовите добавки прасетата консумират по-големи количества фураж, растат по-добре и са по-устойчиви на заболявания. Използват се глюкоза, захар, анасон, мента, копър, различни есенции (ябълкова, лимонова, шоколадова и др.).

Продават се и специални препарати за подобряване на вкуса като пигнектар, бигорин, тип-топ и др. До 10-дневна възраст прасетата могат да оползотворяват само млечната захар - лактоза. Затова обикновена захар до тази възраст не им се дава. Икономическата изгода от използването на вкусовите добавки трябва да се търси при внедряването на млекозаместителите, предстартерните и стартерните смески за прасетата. В това отношение е необходимо да се използват подходящи компоненти в смеската, да не се включват развалени, плесенясали храни, както и фуражи с високо съдържание на сурови влакнини (нелющен ечемик и овес, сенни брашна, приготвени от люцерна, коприва и др. след фазата на цъфтеж).

В някои страни се използват и други добавки за повишаване консумацията на смеските, стимулиране на растежа и подобряване оползотворяването на фуража в свиневъдството. Това са фуражни добавки като циадокс, карбадокс, лактоферм, лецитин, различни органични киселини (млечна, лимонова, пропионова). Последните намират приложение като съставки на течни препарати, медикаментозни разтвори и други, но са сравнително скъпи.