10° C, облачно
Производството на тютюн се е свило двойно до 16 000 т
2016 г. ще бъде запомнена от земеделците с някои исторически постижения, но и с проблеми. Основната култура у нас - пшеницата, отбеляза рекордна реколта от 5,64 млн. тона. Това е връх, откакто се води агростатистика у нас.
Сравнително добри бяха резултатите и при царевицата, слънчогледа, гроздето, малините, ягодите, кайсиите, тиквите, розите. Увеличи се и бройката на някои от животните, което рефлектира в по-високо производство на мляко и млечни продукти, както и на месо и месни продукти.
Добра новина за фермерите през миналата година бяха и преведените близо 600 млн. лв. преки плащания на площ по сметките на 59 000 земеделски производители. Това стана преди Нова година, или по-рано от обичайното време през януари. Преди дни бяха платени и 128 млн. лв. за останалите стопани, които не успяха да получат пари през декември заради неприключили проверки на място.
Въпреки срива на изкупните цени на суровото мляко 2016 г. беше добра и за животновъдите. По различни схеми за подпомагане те получиха близо 230 млн. лв. през миналата година. Разбира се, имаше и фалирали ферми, които не успяха да се справят с ниските цени дори и след субсидиите. Но това се случва дори и в най-силните земеделски държави в ЕС като Франция. Там 1400 ферми фалираха през 2016 г., което е ръст от над 5% на годишна база.
С ниските изкупни цени трябваше да се борят и зърнопроизводителите. Затова и там дори при рекордната реколта се отчитат затруднения. Положителното за стопаните е, че в последните седмици и месеци цените на зърното по световните борси тръгнаха нагоре и към средата на февруари те вече се изравниха с миналогодишните.
Средните добиви при производството на пшеница у нас стигнаха до 494 кг/дка през 2016 г., като първенец очаквано за пореден път е Силистра с 568 кг/дка. С използването на модерни технологии някои зърнопроизводители достигат дори и 1000 кг от декар, но те все още не са толкова много. Така че дори и в най-силния подсектор на земеделието ни има възможности за подобрение, за да се конкурираме още по-успешно с най-големите световни зърнопроизводители.
Защото вътрешното потребление на пшеница в България е под 2 млн. т. Така 69% от реколтата остават за износ. През миналата година и качеството на житото беше по-добро от предходната реколта. 43% от пшеницата е оценена, че има високи хлебопекарни качества.
При маслодайния слънчоглед също се отчитат добри резултати - той е с 9,3% повече, а царевицата - с 14,6 на сто. И рапицата е с ръст от над 20 процента, а ечемикът - с 2 на сто.
Разнопосочни обаче бяха данните за гроздето. Първоначално земеделското министерство обяви, че реколтата ще е рекордна с много високо качество. Заради паднали дъждове и компрометиране на продукцията от някои лозови масиви обаче последващите данни бяха за приблизително същото количество, както и през 2015 г. Но и то стига за производство на около 160 млн. литра вино от реколта 2016 г. Според прогнозите изнесеното в чужбина ще достигне до около 60 млн. литра. Трите основни пазара, на които България експортира вино през последните години, са Русия, Китай и Великобритания. Традиционен остава руският пазар, където отиват най-големите количества. Има ръст при износа за китайския.
Производителите на винено грозде в България се увеличават. През 2016 г. те са 263 повече от предната година, а 19 нови изби бяха в процес на изграждане. Увеличават се и насажденията от грозде, като за 2016 г. има нови 6800 декара.
При плодовете и зеленчуците обаче резултатите не са толкова оптимистични. Например при пипера продукцията е с 4,9% по-малко от 2015 г., а при пъпешите - с 8,5 на сто. С 2,3 процента намалява и производството на картофи.
Все пак и тук има добри резултати. Впечатляващ е ръстът в производството на маслодайната роза - с цели 45%. Всичко това обаче е нищо в сравнение с увеличението при тиквите - 209 пъти спрямо насажденията през 2015 г. Разбира се, принос за това имаше обвързаната подкрепа, която, преди да бъде изменена, подпомагаше отглеждането на тикви с по-висока субсидия, отколкото са разходите им за производство.
Освен рекорди имаше и исторически сривове през 2016 г. Такъв е например при тютюна, който е тясната специалност на служебния земеделски министър проф. Христо Бозуков. И както казва той, от второ място по производство на тютюн в ЕС България е паднала доста надолу в класацията. И за сравнение преди 3-4 години страната ни е произвеждала 2 пъти по-големи количества от Гърция, а сега вече е обратното. Годишното количество у нас е паднало на 16 000 тона, а при съседите - 30 000 т. През 90-те години на миналия век България е отчитала тютюн от 160 000 т годишно, или 10 пъти повече, отколкото в момента.
Бозуков получи като “завещание” и други проблеми - огромно противопоставяне между браншовете. Дори беше посрещнат в министерството с протест на животновъди, които оспорваха наредба, която третира различно производителите на месо от тези на мляко при получаването на субсидии.
Покрай смените, които направи Бозуков на ръководни кадри в земеделското министерство и фонд “Земеделие”, също се създаде огромно напрежение в агросектора. Заради притеснение, че те могат да доведат до проблеми при графика и изплащане на субсидиите беше подписана декларация от 12 браншови организации с апел за приемственост. Ръководството на асоциацията на зърнопроизводителите се срещна и със служебния премиер Огнян Герджиков, който също им обеща, че лично се ангажира да не се стига до проблеми.
Колкото и проблеми да има българското земеделие, със сигурност то се затвърди като водещ сектор от икономиката. Положителната тенденция е, че се забелязва постепенно изсветляване на селското ни стопанство. С въведените еднодневни трудови договори и нуждата от отчетност заради евросубсидиите оборотите в земеделието излизат от зоната на здрача. Това се потвърждава и от официалните статистически данни за средните заплати по сектори. В селското стопанство те вече минаха 830 лв., като нарастването им за година е с над 100 лв. Това контрастира особено с туризма, където също се отчита рекордна година, но средната заплата остава най-ниска - едва 600 лв. А само допреди 1-2 години възнагражденията в земеделието, хотелиерството и ресторантьорството бяха почти еднакви.
От 1 март започва
новата кампания за
директни плащания
Близо 1,5 млрд. лв. се разпределят по 20 схеми
Само след седмица е началото на новата кампания за директни плащания на площ за 2017 г. Финансовият пакет по тях е около 1,5 млрд. лв., като разпределението им става по 20 схеми.
Всяка година подаването на заявления стартира на 1 март и продължава до 15 май. Заявяването на площите става в общинските служби по земеделие по местонахождението на имотите или по постоянен адрес на физическите лица и мястото на управление за юридическите лица и едноличните търговци.
Дори и да се изпусне този срок, от 15 май има възможност за подаване на заявление. Документи се приемат и в продължение на още 25 календарни дни до 9 юни 2017 г., но за просрочието се налага санкция от по 1% дневно на определената сума за подпомагане.
Във вече подадени заявления
до 15 май може да
се правят корекции
без налагане на глоба до 31 май включително. За закъсняла редакция, като например добавяне на нови схеми и мерки или площи и животни, се налага намаление на субсидията за засегнатите от промяната данни също с по 1 на сто дневно.
В разяснения за изискванията, подписани от служебния министър на земеделието Христо Бозуков, се казва, че агроведомството и тази година ще издаде наръчник за кандидатстване. В него предстои да бъдат описани изчерпателно условията, схемите и мерките от новата кампания.
За да участва в преките плащания, фермерът трябва да е регистриран като земеделски производител. Когато това се прави за първи път, по принцип няма конкретен срок. Фермерите, които вече са включени в регистъра, следва да подновяват регистрацията си за съответната година в периода 1 октомври - 28 февруари в областната дирекция “Земеделие”, като подава нови анкетни карти и формуляри. Стопанин, който е прекъснал поне за 1 година регистрацията си, може да я поднови като нова без краен срок.
Нужно е фермерът да е действителен ползвател на площите и/или животните, които ще посочи за подпомагане, а не подставено лице. Ако това се установи, особено при опит да се заобиколи по този начин
таванът за плащания
от 300 000 евро
на стопанство годишно, фонд “Земеделие” има основание да откаже плащането.
Стопаните имат задължението и да стопанисват заявените за подпомагане площи чрез използване на подходящи агротехнически обработки, които са съобразени с начина им на трайно използване. Към датата на подаване на заявлението земите трябва да са приведени в т.нар. добро земеделско състояние по изискванията на Наредба №2 за критериите за допустимост.
Кандидати за преки плащания може да бъдат собственици на поземлени имоти, ползватели по договори за наем, аренда, лизинг, съвместна обработка и др., страни по споразумения или разпределения на масиви за ползване на земеделски земи. Субсидия може да вземат и хората, които са получили имоти от Държавния поземлен фонд за безвъзмездно ползване със заповед на земеделския министър.
Както “24 часа” писа, до 15 февруари беше срокът за регистриране на т.нар. правно основание за ползване на нивите. Доказването му става чрез нотариални актове, съдебни решения, договори за аренда, наем и лизинг, заповеди за разпределение на масиви, разрешителни за паша за имоти, които попадат в защитени територии, и др.
Земеделското министерство стартира и поредица от информационни срещи за разясняване на схемите по директните плащания от кампания 2017. Те имат за цел да запознаят земеделските производители с новостите при кандидатстване и с условията, на които да отговарят, както и с дейностите, които трябва да изпълняват, за да получат финансово подпомагане. В семинарите участват експерти от общинските служби по земеделие към Министерството на земеделието и храните. Графикът с местата и часа на провеждане на срещите е публикуван на интернет страницата на агроведомството в рубриката “Актуално”.
Стопаните, които нямат възможност да присъстват на събитието, може да се консултират и да получат информация в структурите на министерството.
Парите за тютюн
остават за април
Фонд “Земеделие” публикува във вторник актуализиран индикативен график по мерките и схемите за директни плащания от кампания 2016 г. От него се вижда, че парите за тютюн по схемата за преходната национална помощ са предвидени да бъдат преведени в началото на април. При стария график това трябваше да стане до края на март, като такива обещание пое и служебният земеделски министър Христо Бозуков при среща с конфедерацията на тютюнопроизводителите.
Преди парите за тютюн е предвидено да бъдат платени компенсаторните плащания за планинските райони - НР1, както и тези за районите с други ограничения - НР2. Те би трябвало да са по сметките на земеделските производители в периода 10-20 март. За края на следващия месец са планирани допълнителните пари за младите земеделски стопани и т.нар. преразпределително плащане за първите 300 дка. По предварителни данни това са 14,52 лв./дка. Тогава ще бъде преведена сумата и по обвързаното подпомагане за протеиновите култури.
Другата т.нар. обвързана с производството подкрепа - за плодове и зеленчуци, ще остане за началото на април. В средата на месеца би трябвало да се платят парите за агроекология и биологично земеделие - мерки 10 и 11. В края на април са планирани т.нар. зелени плащания за спазване на екоангажименти и мярка 214.
Според индикативния график директните плащания по кампания 2016 г. следва да приключат през май, когато ще се преведе разликата до окончателната ставка по схемата за единно плащане на площ, парите за дребните стопани, по “Натура 2000” и специалното плащане за памук.
За февруари и юни няма планирани плащания. Графикът е указателен и има за цел да ориентира предварително фермерите за предстоящите плащания на субсидии, уточняват от фонд “Земеделие”. Сроковете за плащане зависели и от предоставянето от земеделското министерство на финалния слой “Площи, допустими за подпомагане” и на всички специализирани слоеве по различните схеми и мерки.
От миналата седмица фонд “Земеделие” има нов шеф - Живко Живков, след като управителният съвет гласува поисканата и дадена оставка от Румен Порожанов. Любопитна подробност е, че при решението за това от заседанието на УС на 15 февруари е пропуснато Живков да бъде освободен като зам. изпълнителен директор на фонда. Затова се е наложило второ заседание миналия петък, за да се допълни решението.
6,3 млрд. лв.
в сектора
за 2 години
Близо 6,3 млрд. лв. е усвоило българското земеделие за последните 2 години. Това се казва в отчета на Министерството на земеделието и храните за управлението от ноември 2014-а до ноември 2016 г.
Крупната сума се получава от директните плащания, мерките за пазарна подкрепа за развитие на селските райони, рибарството и аквакултурите и схемите за държавна помощ.
Като следствие от подпомагането площите с плодове нарастват с 35% през 2015 г., а със зеленчуци - с 15 на сто на годишна база, пише в доклада. Увеличение имало и по данните за кампания 2016 г. Спрямо предходната година има нарастване на заявените площи с трайни насаждения с 52,6%, със зеленчуци - със 120,6%. Броят на общо декларираните за подпомагане крави по всички схеми се увеличава с 10,5%, а на заявените овце и кози майки - с 15,2 на сто.
Министерството отчита още, че са разработени и одобрени от ЕК 15 нови схеми за държавна помощ и е стартирана цялостна реформа в поземлените отношения. В началото на ноември падна и 10-годишна забрана за износ на живи свине от България за Европейския съюз. Тя беше наложена заради заболяването класическа чума. Българските ветеринарни власти обаче успяха да докажат липсата на циркулация на вируса у нас. Последният случай при домашни свине е от 2008 г., а при диви - от 2009 г. Междувременно обаче в страната избухнаха десетки огнища на инфлуенца по птиците или птичи грип. Затова и бяха унищожени над половин милион пернати. В последните седмици новите огнища са единични, но все още заболяването не е овладяно напълно.
Пъпеши гиганти
по 6 кг на изложение
Сорт, който ражда пъпеши по 6 килограма, ще бъде представен за първи път на международната селскостопанска изложба “Агра 2017”. Над 30 новости ще покаже форумът, който се провежда от 22 до 26 февруари в Пловдивския панаир. Голяма част от иновациите са в областта на растениевъдството.
Сортът “Лидер F1” дава до 8 тона пъпеши от декар, а плодовете са сочни, с лек приятен аромат, твърдят изложители, които го предлагат.
Първата българска технология за биологично производство на малини пък е разработена от Института по земеделие в Кюстендил. Използват се екологично чисти методи за контрол на вредителите преди създаване на насажденията и така се намалява употребата на химически препарати.
Производителите на цветя могат да разнообразят асортимента с нови видове, които сега са само диворастящи. Технологии за култивирано отглеждане на гърлица, гипсофила и змийска трева предлага Институтът по декоративни растения в София.
Съоръжение за размножаване на пауловния - дърво, използвано за промишлен добив на дървесина, биомаса, етанол, фураж и хартия, е изобретено в института “Н. Пушкаров”. Разработката е световна новост с висок икономически ефект.
Иновация от световен мащаб е и царевичният хибрид Optimum Aquamax, който може да се приспособява към климатичните условия и дава с 10-12% по-високи добиви. Той ще бъде демонстриран от “Пионер семена България”. Сусамът сорт “Невена” за механизирано отглеждане също е световна новост. Създаден е от Института по растителни генетични ресурси в Садово, както и пшеницата “Гинра”, отличаваща се с голям потенциал за добиви и устойчивост на болести.
Посетителите на “Агра 2017” ще видят също машини от известни марки, инвентар и материали за земеделието и животновъдството, торове и препарати за растителна защита, услуги и софтуер, както и специализираната изложба “БиоАгра”. Паралелно се организира изложение за пчеларство “Апи България”.
Трите прояви са част от мегафорума за агробизнес, вино, храни и туризъм. Той включва също международните изложби “Винария” - за лозарство и винарство, “Фудтех” - за хранителната индустрия, “Хорека Пловдив” - за ресторантско и хотелско оборудване, “Вкусове от Италия”.
По време на изложенията холандското посолство организира на 23 февруари семинар за млечно говедовъдство и иновативно управление на ферми. Целта е да се покаже, че млекопроизводството може да е печеливш бизнес дори и при ниските изкупни цени напоследък.
Тракторите са средно
по над 25 г., комбайните
- на 17-18 г.
Широко е разпространена заблудата, че българските фермери орат и прибират реколтата с нова техника. Това е така само при големите и модерни стопанства, но като цяло данните за агропарка у нас са тревожни.
Средната възраст на тракторите в България е над 25 г., а на комбайните - 17-18 г., показват данните на Българската асоциация на търговците със земеделска техника. Според експертите толкова стара техника не се използва никъде по света. Нормалната средна възраст на тракторите била до 15 г., а на комбайните - около 10 години.
Още по-тревожна е статистиката за новорегистрираните машини през миналата година. Спадът при комбайните е 3 пъти спрямо 2015 г., а при тракторите - с 33 на сто.
Основна причина за по-малкото сделки с нова агротехника са промените в Програмата за развитие на селските райони. Тя е насочена приоритетно към подпомагане на проекти за зеленчуци, плодове и животни, които получават допълнителни точки. Така чистите проекти за трактори и комбайни се оказват невъзможни за финансиране, защото при класирането средствата не стигат и за тях. Неяснотата как ще се развива програмата в бъдеще също е спирачка пред покупката на нови трактори и комбайни.
“В България винаги е било неясно кога се приемат документи, кога се разглеждат, кога се подписват договори. Това се отразява изключително негативно върху търговията със земеделска техника. Когато един земеделски стопанин очаква подпомагане за закупуване на машини, докато не стане ясно точно кога ще дойде то, той спира всякакви инвестиции освен най-належащите”, коментира наскоро в интервю за “24 часа” Тодор Николов, шеф на асоциацията на търговците с агротехника. Така и продавачите не могат да планират доставките на машини.
“Затова като асоциация винаги сме твърдили, че за нас е по-добре да няма субсидии, отколкото те да са в неясното бъдеще”, каза още Николов.
Старата агротехника логично се отразява и върху себестойността на продукцията, която се произвежда в България. Освен това амортизационната възраст на машините у нас е много по-къса, отколкото в Западна Европа поради спецификата и големината на българските стопанства. В старите машини е необходимо да се влагат много пари за ремонти, масла, горива, резервни части.
За справянето с трагичното състояние на агротехниката у нас от асоциацията на търговците предлагат да се направи нова целева програма извън рамките на ПРСР. Идеята на Николов е да се разработи и една 25-годишна програма за развитието на земеделието и хранително-вкусовата промишленост в България. Причината е, че при идването на всеки нов министър на земеделието настъпват промени в приоритетите на министерството. За написването на тази програма можело да се използва научният потенциал на България. Например да се възложи на научните институти към агроведомството, съвместно с БАН и института по пазарна икономика, да направят анализ кои продукти е най-подходящо да се произвеждат в България.
Коментари