Читатели, чийто градини са разположени в райони с безструктурни и бедни почви, се оплакват, че почвата е или прекалено рохкава, или песъчлива, или обратното - сбита и глинеста.

Интересуват се могат ли да решат проблема с оборски тор.

Отговор:

Недостатък на песъчливите почви, кдето често се отглеждат лози е, че лесно пропускат вода и растенията страдат от засушаване, имат и ниско съдържание на хумус. Доброто им качество е, че бързо се затоплят, а след дъжд се обработват лесно.

Стар и познат на лозарите начин за структуриране на песъчливи почви е оборският тор - но внесен наесен, преди тогава мястото да бъде обърнато. Може да се използват и компост или торф, които също се заравят.

На глинестите почви, за които също е характерно, че са прекалено тежки и трудно пропускат водата, а имат и ниска порьозност, също може да се помогне с оборски тор, но също внесен наесен.

Добре е той да е размесен и със слама, компост или пясък /но не тинест и кален/. Най-подходящ е речният пясък. Някои стопани използват за малки площи и набъбнал градински перлит.

А за младите лози?

За младите лози е известно, че не се нуждаят от подхранване, защото е направено припосадъчно торене.

При засаждането им обаче трябва в ямките да са вложени 1-2 кофи прегорял оборски тор или компост.

Доброто припосадъчно торене дава запас на младите лози за първите 2-3 години. Но все пак, ако се забележи, че растежът им е по-слаб, пак си струва да бъдат подхранени с минерални торове сега.

На глинести почви азотните торове е добре да се внасят под формата на амониев сулфат.

Фосфорните торове се използват най-често през пролетта, както и калиевите и обикновено се внасят заедно.

Органичните торове се използват обикновено през есента, когато се прекопава почвата и за тях е известно, че се дават веднъж на 3-4 години.

Едно време старите лозари са слагали и пепел, сега малцина я имат, но в днешно време може да бъде заместена от нови модерни форми - борна киселина, манганов сулфат, цинков сулфат, амониев молибдат или т.нар. NPK-торове.

Сигурно си знаете, че най-добре се усвояват торовете заедно с прекопаване или поливане, за да могат да проникнат на дълбочина около 35-45 сантиметра.