В началото на XX век късоухи кози били докарани в Мексико от испанската провинция Ла манча (откъдето е и наименованието им), а през 1930 г. и в американския щат Орегон. През 1950 г. започва селекционната работа по получаване на нова порода млечно направление. Късоухи кози били кръстосвани с производители Нубийска порода, швейцарски пръчове и с други високопродуктивни породи. От кръстосването им е получена нова порода, наречена Ламанча. Породата е регистрирана през януари 1958 г.

Козите Ламанча имат разнообразна окраска - от чистобяла до кафява и черна. Козите са среден размер и имат здраво телосложение. Формата на туловището им е клиновидно, височината във холката при козите е 71-75 см, при пръчовете  - 75-95 см. Профилът им е прав. Животните Ламанча могат да бъдат както рогати, така и безроги. Козите имат добре развито виме. Крайниците им са силни и здрави. Козината им е гладка, къса и копринена.

Отличителният признак на породата Ламанча са късите уши, които са два вида: "гофрирани", с размер не повече от 2,5 см, без хрущял и клепване и "мини" - с малки хрущяли, с размер 3-5 см, с приповдигнато или увиснало крайче.
(Каква е продуктивността на млечните кози Ламанча четете във в. "Хоби фермер" от 21 февруари)