Д-р Валентин Иванов квмн

Цинкът изпълнява много разнообразни и сложни функции в животинския организъм. Пряко или косвено той взема участие в обмяната на белтъчините, мазнините и въглихедратите, в образуването на костите, в регулацията на половите функции, в кръвообразуването, в дишането, поддържането на алкално-киселинното равновесие и др. Цинкът е необходим компонент на множество ферменти или е специфичен активатор на други ферменти.

В животинските тъкани количеството цинк най-често се колебае около 20-30 мг/кг живо тегло. При птиците например се наблюдава известно намаление на цинка с възрастта. Много различно е съдържанието на цинк в отделните органи и тъкани. Най-голямо е количеството му в костите, кожата, черния дроб, мускулите, млечната жлеза и др. Цинкът в кожата и костите се обменя по-бавно, затова служи като своеобразен резерв, докато в плазмата, черния дроб и други органи се обменя бързо и служи за задоволяване непосредствените нужди на организма.

Най-голяма част от количеството цинк в организма влиза в състава на сложни органични съединения с висока биологична активност.

Например неговото количество е особено голямо в някои жлези като хипофизата и простатната жлеза, а също така в семенниците, яйчниците и др.

Съдържанието на цинк в органите и тъканите се изменя значително в зависимост от функционалното им състояние. Например при повишена активност на подстомашната жлеза, надбъбречите жлези, семенниците и яйчниците съдържанието на цинк в тях се повишава значително и обратно - намалява при понижение на активността им.

Преразпределение на микроелементът се установява и при изменение на алкално-киселинното равновесие в организма. При алкалоза количеството на цинка в костите намалява, а се повишава нивото в кръвта, докато при ацидоза се увеличава количеството на цинка в черния дроб и мускулите.

Недостигът на цинк се проявява с много общи признаци при различните видове и категории животни.

Паракератозата е най-популярна при свинете, но заболяването се среща и при други видове животни. Типични са измененията по кожата: зачервяване, образуване на струпеи, рани, опадане на козината, депигментация и др.

Освен кожните промени болестта води до забавяне на растежа, влошаване на продуктивността и лошо оползотворяване на храната. Животните закържавяват. По-силно са засегнати младите, при които освен смущения в растежа настъпват и негативни изменения в осификацията на костите, в кръвообразуването, половото съзряване и др.

При разплодните животни недостигът на цинк се манифестира преди всичко с репродуктивни смущения. При женските животни се нарушава овулацията (отделянето на яйцеклетки), узряват по-малко и непълноценни яйцеклетки, което води до влошаване на заплодяемостта и плодовитостта или се раждат се приплоди с понижена жизненост.

При мъжките разплодници чувствително се влошават както количествените, така и качествените показатели на спермограмата.

Подобни нарушения се наблюдават и при птиците при проявена цинкова недостатъчност. В млада възраст при тях се наблюдава влошаване на растежа, лошо усвояване на храната, ненормално оперение, нарушена пигментация, заболявания на краката, които се съпровождат със скъсяване и утъняване на тръбестите кости, удебеляване и изкривяване на скакателните стави, изкривяване на пръстите, забавяне на половото съзряване и др., а при възрастните птици освен влошаване на продуктивността се наблюдава изтъняване на яйчeната черупка, ниска оплодяемост и люпимост на яйцата.

Взаимодействие с различни хранителни фактори

Някои хранителни фактори повишават резорбцията на цинка, но заедно с това го инактивират и по този начин не само че не намаляват, но напротив, повишават потребността на животните от цинк. Един от тези фактори е калцият, който е добре познат и известен на всички животновъди. Но сигурно малцина знаят, че излишъкът на калций води до недостиг на цинк при селскостопанските животни и птици.

Нещо като скачени съдове. Най-чувствителни са свинете. Дори малкият излишък на калций при тези животни може да стане причина за паракератоза. Увеличаване равнището на калция е пагубно по отношение равнището на цинка и при преживните животни и птиците.

Смята се, че цинкът се инактивира в резултат на свързването му с калция в недостъпни за организма комплекси, както и с неговото преразпределение в органите и тъканите.

Цинкът се намира в сложни взаимодействия и с редица други макро- и микроелементи. С едни от тях се понасят, а с други - не.

Високото съдържание на кадмий в храната например повишава значително потребността от цинк. Като изявен антагонист на кадмия цинкът отслабва силно неговото токсично въздействие върху организма.

Изводът за широката практика е, че в силно замърсените промишлени зони, около големите градове и пътища, където концентрацията на кадмий е доста висока, е добре да се помисли за даването на източници на цинк.

Магнезият се държи към цинка подобно на калция, т.е. при увеличение на магнезия нуждите от цинк също нарастват. Доказано е още, че върху обмяната и резорбцията на цинка, а следователно и върху потребностите на животните от цинк известно влияние оказва количеството готварска сол, мед и витамин Д в дажбата.

Съдържанието на цинк във фуражите се обуславя в най-голяма степен от наличието на цинк в почвата. Логично на бедни откъм цинк почви се получават фуражи с ниско съдържание на цинк и обратно.

Много фактори обаче могат да окажат влияние върху усвояването на цинка от растенията. Например алкализирането на почвата предизвиква намаление на цинка във фуражите често пъти до 50-60%. Фосфорните торове оказват същото въздействие, поради което се препоръчва да се избягва продължителното торене с високи дози фосфати.

От друга страна много микроелементи в почвата също влияят върху усвояването на цинка от растенията. Например високото съдържание на мед и желязо в почвата води до намаляване на цинка във фуражите, противоположно на влиянието на молибдена.

Тези и други факти са причина съдържанието на цинк във фуражите в отделни райони и микрорайони да варира в много широки граници

Всичко това показва, че само на фуражите не може да се разчита като източник за набавяне на толкова необходимия микроелемент цинк.

На пазара се предлага широка гама минерални премикси във вид на прахове, концентрати и минерални блокчета за лизане. Още по-удобни и ефективни са комбинираните витаминно-минерални препарати като Promotor, Medistres, Duphalite и др., чрез които дажбата за животните се балансира по отношение на най-важните хранителни вещества.

КОГА СЕ ПОВИШАВАТ НУЖДИТЕ ОТ ЦИНК

Когато се използват за храна фуражи, богати на белтъчини: соев, фъстъчен шрот, грах, казеин, млечен или яйчен протеин и др., трябва да се има предвид, че нуждите от цинк в организма се повишават неколкократно.

Когато дажбата е бедна на протеин нуждата от цинк също е по-голяма поради влошената му резорбция.

Фитиновата киселина (съдържаща се в соевия шрот) свързва цинка в неразтворими комплекси и прави невъзможно усвояването му от организма. Предполага се, че на това се дължи отрицателното влияние на соевия шрот върху оползотворяването на цинка от свинете и птиците

Преживните животни нямат такъв проблем, тъй като фитиновата киселина се разрушава в търбуха.

При свинете и птиците неблагоприятното въздействие на фитиновата киселина се усилва значително от калция, с който се образува неразтворим в червата калциево-цинко-фитинов комплекс. Затова масовата практика в дажбите на птиците да се добавят калциеви соли "на око" е много погрешна.

ПОТРЕБНОСТ ОТ ЦИНК ПРИ РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ЖИВОТНИ

Потребностите от цинк при различните видове и категории животни са много различни. Те се колебаят в големи граници и при едни и същи видове и категории животни. Това се дължи на сложните и "деликатни" взаимоотношения на цинка с разнообразните хранителни и други фактори, в резултат на което резорбцията и обмяната му могат да се повлияят значително.

От този изключително важен микроелемент във фуражите най-често се усвояват от 5-10 до 30-40%:

Говедата резорбират 10-30% от цинка в храната.

Свинете - 15-30%, а прасетата задържат значително по-малко количество - 5-10%.

Овцете оползотворяват средно 25-35% от цинка, приет с фуражите.

Пилетата усвояват средно 30-35% от цинка, приет със смеските.