По същия начин, който обяснихме за виното и изваряването в ракия, трябва да се процедира и когато се изваряват вкиснати джибри.

Първо от тях се отцежда половин литър вино, в което внимателно се внася сода и се следи за количеството и промяната във вкуса - това пак се усеща чрез опитване.

Определеното количество сода също трябва да се внася на порции при зареждане на казана

След последната порция се налива вода за разреждане на джибрите, с което ще се избегне неприятното загаряне.

Разбърква се много добре за размесване на содата с цялото количество джибри и за по успешно неутрализиране на киселината.

Поставят се капакът на казана и лулата и се херметизират. Запалва се огнището и се следи изваряването.

В краен случай - на оцет

Когато вкиснатото вино е малко и изваряването му в ракия не е оправдано, от него може да се приготви оцет.

Това става по следната схема:

Налива се виното, което трябва да е бистро, в подходящ съд - емайлирана или пластмасова кофа, туба или бидон.

Поставя се в топло помещение с температура 25-28 градуса по Целзий - тази температура е оптимална за развитие и функциониране на оцетно-киселите бактерии.

Отворът на съда се покрива с чист тензух или друг подходящ памучен плат. По този начин се предотвратява появата и развитието на оцетните мушици.

Платът да се подържа винаги сух. Понеже виното е вкиснато, в него има оцетно-кисели бактерии, затова не се налага внасяне на квас (мая).

Оцетно-киселите бактерии са аеробни и за развитието си се нуждаят от кислород, който си набавят от въздуха.

Това налага един път на ден половината от виното да се извади от съда и отново да се върне и след това да се разбърка за смесване с останалото количество.

При тази операция то влиза в широк контакт с въздуха и поглъща кислород, необходим за функциониране на бактериите и за оцетно-киселата ферментация.

След тази операция съдът веднага да се покрива с парчето плат, което не бива да се мокри.

След около три седмици се взима проба и се опитва на вкус. Ако киселината е слаба, процедурата продължава, като през 2-3 дни отново се проверява. Когато се прецени, че оцетът е достатъчно кисел, се налива в бутилки с винтови капачки без оставяне на въздушна камера.

Внимание: при наличие на въздух в бутилките, бактериите започват да разграждат киселината до въглероден двуокис и вода.

Съвет: за запазване на оцета, преди наливането му в бутилки в него се внася серен двуокис - дозата е 6-8 г за 10 литра.

Това количество серен двуокис се съдържа в 120 - 150 мл серниста киселина или в 12 - 18 г калиев метабисулфит.