За да цъфтят обилно през цялото лято, розите ежегодно се нуждаят от качествена резитба. Резитбата при розите е два вида - зимна и лятна.

Зимната резитба се нарича така, но се прави рано напролет, когато премине опасността от ниски температури и почвата с която е бил зазимен храстът се отстрани. Зимната или основна резитба може да бъде дълга, средна и къса в зависимост от групата към която принадлежи сорта, който отглеждаме.

Високостъблените рози, наречени още влечащи или пълзящи изискват дълга резитба, която се състои в почистване на слабите, болните и недоразвитите клони. Короната се прорежда, като се оставят по-добре развитите клони и тези, които оформят желаната от нас форма.

Храстовидните рози се нуждаят от средна резитба, като на летораст се оставят по 5-6 пъпки, като слабите клонки се отстраняват изцяло, а се оставят 4-5 добре развити и здрави клонки.

Последната група рози към коята спадат повечето отглеждани у нас и изискват къса резитба са т.н. чайно-хибридните рози. Те цъфтят през целия вегетационен период върху клонки от първи, втори и трети ред. Цветовете са единични, едри и на дълги дръжки. Но за да бъдат такива изискват къса резитба, т.е. в зависимост от силата на растението се оставят от 4 до 8 добре развити основни клонки, които се режат на две пъпки, а всички слаби клонки, които сгъстяват короната се премахват изцяло.

Основно правило при резитбата на всички групи рози е винаги да се реже на външна пъпка за да не се сгъстява храста и ножицата ви да е добре наострена и стегната.