Алма Давидова

Резултатите в земеделието за 2016 г. са с тревожно отрицателен знак, спрямо предишния агросезон, сочат статистически данни и икономически анализи, огласени в края на годината. Спад има в предприемаческия доход, в крайната продукция, брутната добавена стойност и др. Най-главният виновник за това са падащите цени на агрокултурите.

Зърненият отрасъл отчита понижение в крайния резултат с близо 4%. Там, където е богата реколтата, тя не стига да компенсира ниските цени.

В сравнение със същия период на 2015 г., изкупните цени на пшеница (фуражна и хлебна), ечемик, слънчоглед и рапица намаляват с между 1% и 7,8%, най-чувствително при слънчогледа - 8%.

Единствено изкупната цена на царевицата бележи ръст от 6,3%.

А очакванията на доста от световните и наши анализатори за 2017 г. са за изобилна зърнена реколта, потиснати цени и растяща конкуренция във всички направления на селското стопанство.

Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство у нас през 2016 г., достига 2 961.2 млн. лв. и е с 6.6% по-ниска от 2015 година. Намалението се дължи изцяло на понижение в цените - с 8.8%, което не може да бъде компенсирано от увеличението в обемите - с 2.4%.

Спадът се дължи на комбинация от фактори, отбелязват анализаторите от ИнтелиАгро. Според тях от една страна, намалява производството в животновъдството, което е структуроопределящ отрасъл, както и в някои направления на растениевъдството (царевица, ориз, плодове, домати, тютюн и др.).

От друга страна, съществена роля играе общата тенденция на спад в изкупните цени на основните стоки, произвеждани от селското стопанство. В такава ситуация, подчертават експертите, не е никак изненадващо, че европейските субсидии имат нарастваща роля за сектора.

Целият анализ четете в броя на в. "Български фермер от 12 януари