При температура минус 15-16 С измръзват зимните очи на по-слабо студоустойчивите сортове лози

Отрицателните температури (под -15 С) през периода на покой могат да причинят значителни повреди при лозата - измръзване на зимните очи, едногодишните зрели леторасти и дори на многогодишните части.

Най-чувствителни са зимните очи, които се повреждат при температура -16 С при чувствителните сортове (десертните) и при -18 С - при винените сортове, които са по-устойчиви. Главните пъпки са много по-чувствителни на ниски температури през зимата в сравнение с резервните. Те обаче са по-слабо родовити и ако след измръзване на главните пъпки се развие някоя от резервните, добивите са по-ниски, особено при десертните сортове.

Зимните очи по страничните леторасли (колтуците) притежават по-висока студоустойчивост от зимните очи на основния (главния) леторасъл. Очите на по-тънките, но добре узрели пръчки, са по-устойчиви на измръзване в сравнение с по-дебелите.

Спящите пъпки, разположени в многогодишната дървесина, са най-студоустойчиви.
 - Болгар, Кардинал, Димят, Тамянка и др. Ако температурата през зимата се понижи до минус 17-18 С, се повреждат пъпките на сортовете със средна студоустойчивост - Мискет червен, Памид, Мискет хамбургски и др. Най-студоустойчиви са сортовете Каберне Совиньон, Ризлинг, Шардоне, Алиготе, Пино ноар и др. Зимните очи на тези сортове издържат до минус 19-21 С.

При минус 24 С се повреждат тъканите на едногодишните пръчки, а температури в пределите на минус 28-32 С причиняват пълно измръзване и загиване на лозите.

Младите, 2-3-годишни лози, чиито тъкани имат по-нежна структура и съдържат повече вода, измръзват по-лесно от възрастните. Лозите, претоварени с грозде, както и тези, отглеждани при ниско агротехническо ниво (силно заплевелени, неефективно защитени от болести и вредители), по-често страдат от измръзване през зимата. Благоприятно се отразява калиевото торене на лозите.

Изброените особености в студоустойчивостта на отделните сортове и на видовете пъпки трябва да се имат предвид при резитбата за възстановяване на лозите след силни зимни студове.

Когато има съмнение за измръзване на лозите, необходимо е преди резитбата да се установи степента на повредите. Външно измръзналите очи не могат да се разпознаят от здравите. Затова се събират по 12-15 пръчки от основните сортове в насаждението, които се оставят при стайна температура (18-20 С) поне две денонощия. С остро ножче се правят напречни отрези на очите и на пръчките.

Когато са живи пъпките, зимните очи имат светлозелен цвят, а при измръзване - тъмнокафяв или черен. Така се установява процентът на загиналите главни и резервни пъпки в очите. Когато дървесината е засегната, тя също почернява. При силни студове по стъблата на лозите може да се появят отоци, чрез които растенията се стремят да възстановят повредените тъкани.

В зависимост от установения процент на измръзналите очи се коригира възприетото натоварване на лозите. Така при загиване до 20-25 процента от главните пъпки на зимните очи се извършва нормална резитба на лозите. Смята се, че този процент е в границите на размера на непокарващите ежегодно очи под влияние на полярността, механични повреди и на други причини.

При измръзване на по-висок процент пъпки, за да се получи нормална реколта се прави т. нар. компенсираща резитба, при която броят на оставените очи се увеличава пропорционално на повредените. Ако компенсацията при формировките с къса резитба - чашовидна, двустранен средностъблен кордон и кордон Роая, не може да се постигне само с чепове, оставят се и стрелки или плодни прьчки.

При формировките със смесени резитби (с чепове и плодни пръчки) се оставят завишен брой чепове за формиране на бъдещите плодни звена. Броят на плодните пръчки също се увеличава, като се подбират добре узрели, средно дебели и дори по-тънки пръчки, както и запазени колтуци. По тях има повече здрави пъпки отколкото върху дебелите, с широка сърцевина пръчки.

Когато се касае за малка площ с лози, резитбата на които може да приключи за около 4-5 дни, тя се забавя. Известно е, че преди да се развият зимните очи, обемът им се увеличава, докато измръзналите не набъбват. Това позволява да се избират за плодни пръчки тези, които са с повече запазени очи. Във всички случаи обаче резитбата трябва да приключи преди покарването на лозите.

Когато измръзването е още по-силно и над 85-90% от зимните очи са загинали, всички едногодишни пръчки се изрязват на 2-3 см от основата. От ъгловите очи и от спящите пъпки по кордоните и рамената покарват лакомци и чрез филизене се подбират най-подходящите от тях за възстановяването на лозите.

При изключително силни студове надземните части на лозата може да загинат напълно. Едногодишните пръчки на такива главини се изрязват до основата и се изчаква напъпването на лозите. Възможно е от основата на стъблото, която е била в снега, да се развият някои оцелели спящи пъпки. Ако не се развият никакви лакомци, главината се прерязва и се облагородява на разцеп. Подземното стъбло и корените на лозата остават живи повече от 3-4 години след загиването на надземните части. Ето защо присаждането на разцеп може да се извърши и на втората година след измръзването.