Правим уговорката, че тук ще опишем предимно сроковете, а не и всички изисквания на домашната технология.

Напомняме, че като се тръгне от гроздето, е важно да се отстраняват гнилите зърна, а по желание и чепките, защото на тях се дължи по-високото съдържание на танини във вината.

Гроздето се смачква и се поставя в съд веднага - не е хубаво да сечака и не бива да заема повече от 2/3 от обема на съда.

Също веднага след поставянето на смачканото грозде в съда се мери неговата захарност - тя трябва да е около 22-24%.

След 1-2 дни започва ферментацията - отделя се голямо количество въглероден диоксид, който изтласква на повърхността всички люспи, семки и други твърди частици и вещества и образува шапка на отвора на съда.

Ако ферментацията се затруднява по различни причини, един от изходите е да се купят от т.нар. изкуствени дрожди, които са активатори на алкохолния процес. Те спомагат за бързото му стартиране и успешното преминаване на захарите в алкохол.

Не всички домашни майстори са склонни да ги използват, но в случай на нужда, те помагат.

Бурната ферментация обикновено трае около 7-10 дни.

През това време е добре да се разбърква гроздето. Може да се затисне с чамови летви, за да може "шапката" да е леко потопена и да не засъхва повърхностният слой, както и да влиза кислород за дишането на дрождите и да се отделя въглеродният двуокис.

Температурата на помещението, където ферментира гроздето, трябва да е около 20-25 градуса.

Всеки ден е нормално захарността да спада с около 2%.

След бурната ферментация е препоръчително виното да се отточи в друг съд, където да продължи тихата ферментация.

Тя трае около месец време. За нормалното й протичане съдът трябва да е затворен.

Някои майстори извеждат маркуче от съда и другият му край потапят в друг съд, който е пълен с вода - там се вижда как бълбука отделящият се кислород.

След края на тихата ферментация се прави първото претакане.

То трябва да се осъществява чрез висока струя и на място с чист въздух, защото виното умее да поема всякакви аромати.

Това е първото чисто вино, чието количество в голяма степен зависи от избрания сорт.

В съда за ферментация остават джибри - от тях чрез трамбоване или чрез добро притискане с преси може да се отделят още около 5-6% вино.

По избор на стопанина се слагат и различни добавки за подобряване на цвета, мириса или донякъде и вкуса на виното.

Едни слагат дъбови стърготини и клонки, други - най-различни билки за специфичен аромат.

Трети се спират на трънки, боровинки и зърна от черен бъз за по-наситен цвят.

Яко има проблем с избистрянето, се ползват желатин и яйчен белтък.