Ваня Велинска Пловдив

Какво е общото между макроикономиката, в частност банковото дело и земеделието например? Въпросът, естествено, е по-скоро риторичен. Но все пак в този случай отговорът е Светослав Русалов. Безспорно младият бизнесмен е един от най-успешните фермери у нас, който доказа, че умее да се справя не само с организацията на собственото си стопанство, но и с ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите, позиция, на която бе избран през миналата година.

Вместо да предпочете строгия костюм и лъскавия офис на някоя банка, Светослав Русалов, облечен неглиже и по цял ден обикаляйки нивите, поема по коренно различен път - фермерството

Още като завърших Пловдивският университет разбрах, че банковото дело не е моето призвание, прекалено еднообразно и скучно е, споделя Светослав. А по това време баща ми вече беше започнал да се занимава със земеделие. Разбира се, помагах в семейния бизнес, увлякох се и аз, и осъзнах, че това е, което искам да работя.

През 2003 г. младият бизнесмен основа фирмата Русалов ООД, като започва да отглежда зърнено-житни култури на малко повече от 3 хил. декара, които обработва с машини втора ръка. Постепенно увеличава декарите, които достигат около 10 хил. и съответно обновява агропарка.

По Мярка 121 по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 купува трактор, дискова брана и плуг, а по-късно по същата мярка изгражда плосък склад за съхранение на зърно. За купуването на всички останали придобивки - база, обновяването й, както и друга агротехника използва кредити и лизинг.

Светослав Русалов е типичен зърнопроизводител, отглежда три култури - пшеница, рапица и слънчоглед, и по негови думи, такъв иска да си остане. Условията обаче подсказват, че трябва да се върви към диверсификация, т.е. да се търсят алтернативни култури.

Изминалият сезон не беше много успешен за земеделските производители, въпреки че добивите бяха по-високи от 2015 г. Изкупните цени са ниски и като цяло финансовият резултат е по-слаб спрямо предходната година, коментира агробизнесменът.

Освен това инфекциозният фон бе доста висок, заради нападение от жълта и кафява ръжда, което е наложило повече рз-пръскания, съответно и разходи. За съжаление, това се налага като тенденция през последните години, да се правят повече третирания с пестициди, за да се опази растителната продукция

Положението при рапицата за изминалия сезон е малко по-добро. Макар че и при маслодайната култура добивите бяха добри, но цените по-ниски. При слънчогледа ситуацията също бе тежка, тъй като на много места в страната имаше продължителен период на засушаване.

Въпреки че визуално растенията изглеждаха доста добре, се реколтираха по-ниски добиви, много от фермерите са малко над нулата.

За съжаление, тенденцията на ниски изкупни цени ще се запази и в следващите години, прогнозират анализатори.

Освен това световните запаси са високи и има свръхпроизводство, заради рекордните добиви от зърно през последните две години. Така че трябва да се върви към производство с по-малко разходи, т.е. ниска себестойност, за да се реализира висок производствен резултат.

За мен решаващи са сортовете и хибридите, както и технологиите, които се използват за отглеждане на културите, смята Светослав Русалов. Затова винаги избирам подходящи семена, за да си гарантирам по-високи и сигурни добиви. А новите технологии позволяват да се развие потенциала на хибридите, като така се надгражда и агротехниката на отглеждане на културите.

При пшеницата в стопанството все още залагат на български сортове с хлебопекарни качества

Ясно е обаче, че добивите от тях са по-ниски. И вече много фермери в Южна България се пренасочват към западни сортове.

Производителите се стремим към финансов резултат, няма как да работим за слава, е становището на агробизнесмена. А от хлебна пшеница не може да се печели. Така че искам или не, и аз ще започна да засявам чужди сортове. Разликата в добива е около 200 лв., така че дори с разходите за транспорт до пристанищата Варна и Бургас, печалбата е по-добра.

При рапицата и слънчогледа Светослав също признава, че търси най-подходящите хибриди за стопанството си, дори за отделните полета, тъй като микроклиматът е различен.

Правя всяка година опити сам за себе си, казва Светослав, всеки фермер трябва да прави, ако не - върви против себе си. И не на малки парцелки, а на 100-200 дка, за да се получават по-достоверни резултати.

Светослав Русалов: Доверявам се изцяло на клиърфийлд технологията както при рапицата, така и при слънчогледа

И рапицата, и слънчогледът, които отглеждам в стопанството са по клиърфийлд технологията, казва Светослав Русалов. За нашия район съм се убедил, че това е най-добрият и сигурен начин да се справя с плевелите по двете култури.

Когато започва да гледа рапица през 2007 г. засява конвенционални хибриди. На полетата обаче има сериозен проблем с плевелите, особено със синапа, както и с чистотата на прибраните семена по време на жътвата. Да, добивите са малко по-ниски, но за сметка на това, нямаш проблеми. Така че в момента рапицата в полетата са 100% клиърфийлд.

Сред предпочитаните от него хибриди е Акварел на фирма Еуралис. Това е заради вкарания устойчив ген за разпукване на шушулките

Според Светослав това е от решаващо значение за по-качествено прибиране на семената. А и съотношението цена качество също оказва влияние.

При слънчогледа изборът на хибрид е доста труден, заради огромното разнообразие, което се предлага в листите на семенарските компании. Агробизнесменът търси хибриди, които са устойчиви на болести, а също и на синя китка. Той споделя, че през изминалия сезон за първи път е видял паразита на малка площ, на хибрид, който няма генетическа устойчивост. Признава, че изборът му за следващия сезон ще е доста труден, но отново ще залага на клиърфийлд технологията.