Удовлетвореността от живота в посткомунистическите държави расте и доближава нивата в западните държави въпреки корупционните практики и рязкото разделение на половете в трудовия пазар и бизнеса. Това показва трети поред доклад от 2006 г. насам на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), изготвен върху допитване до 51 хил. домакинства в 34 държави, основно в преход в Централна и Източна Европа, също в Турция, Германия, Италия и за първи път в Кипър и Гърция.

Нивото на удовлетвореност от живота в България е нараснало с 4% за 6 г., но делът на доволните от живота си българи остава по-нисък от средния за Югоизточна Европа и региона на преход - 37 срещу 39-43%. Само 14-15 на сто сега са убедени, че икономическата и политическата ситуация в страната са се подобрили. Днес всеки 5-и у нас твърди, че домакинството му живее по-добре, а всеки 4-и е доволен от финансовото си положение.

Корупцията спада, твърдят едва 9 на сто от българите. Но 10% признават, че те или член на семейството им са плащали рушвет за периода на проучването. “Обикновените хора няма какво да направят по въпроса с борбата с корупцията”, заявяват 40 на сто от българите. Всеки 3-и пък казва, че е отказвал да плаща под масата, а под една пета искат корупцията да се съобщава в момента на случване. Любопитно, но кризата не е пресякла желанието на хората да живеят в пазарна икономика - 40 на сто. Други 44 на сто смятат, че здравеопазването ни е на ниско ниво и се нуждае от държавно финансиране. Така мислят средно 33 на сто от анкетираните в страните в преход.

Между 14 и17% у нас искат още държавна пара за пенсии, бедност и инвестиции в образованието. Повече от половината българи обаче са готови лично да платят, за да се подобри качеството на общественото здравеопазване, а други 43% декларират същото за образованието.

Макар и по-оптимистично настроени за бъдещето си от западните си съседи, много по-висок дял от хората от бившите соцдържави в сравнение с 2010 г. искат разликата между богатите и бедните да бъде стеснена.

10-те “най-щастливи” страни са от Централна Азия, Централна Европа и балтийските страни, докато Русия, Източна Европа и Кавказ и Югоизточна Европа са на дъното на индекса за щастие.

Гърция заема последно място в скалата на щастието сред всички страни в изследването, следвана от Молдова, Украйна и Армения.

Над 92% от гърците признават, че дълговата криза ги е засегнала. 76% от домакинствата са с намален доход заради понижени заплати и пенсии, загуба на работни места и забавяне на плащанията.

Едва всеки 10-и грък е доволен от финансовото си състояние, а 24% - от живота си срещу 72% в Германия, 42% в Италия и 48% в посткомунистическите страни.

“Регионът на преход” включва страните, в които ЕБВР има дейност. В периода на проучването те са: Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Естония, Македония, Грузия, Унгария, Казахстан, Косово, Киргизстан, Латвия, Литва, Молдова, Монголия, Черна гора, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, Таджикистан, Турция, Украйна и Узбекистан, Кипър, Гърция, Чехия.