През зимата от тези, хранени с отпадъци от пастьоризирано мляко, умират само 2,3%, а при хранените със заместител на мляко през зимните месеци фермерът търпи сериозни загуби в размер на 21%. Не са за пренебрегване и значителните икономически предимства за фермера при хранене с отпадъци от пастьоризирано мляко, сочат наблюденията на проф. Дженифър Бентли от Държавния университет в Айова. Освен това храненето с отпадъци от пастьоризирано мляко на отбито теле струва $ 34.

Пастьоризираните млечни отпадъци са по-добър изборт за изхранване на телета. Някои от тези отпадъци могат да се ползват вместо заместители на мляко, отбелязва проф. Дженифър Бентли.

В полза на своите препоръки проф. Дженифър Бентли разяснява предимствата при използването на пастьоризираните млечни отпадъци при хранене на телета на сайта на Националната федерация на млекопроизводителите в Щатите (National Milk Producers Fegeration). Според проф. Бентли

темповете на растеж са по-добри

при малки телета, хранени с млечни отпадъци. Те се развиват много добре в сравнение с тези, хранени със заместители на мляко, категорична е в наблюденията си проф. Бентли. По време на полево проучване в Минесота 439 телета са били хранени с млечни заместители, съдържащи 20% протеин, и с млечни отпадъци от пастьоризирана партида. Телетата, хранени с отпадъци от пастьоризирано мляко, дали по-добри резултати, а така и рентабилността е по-добра за фермера.

Други предимства

установени от изследователите, са, че телетата, хранени с пастьоризирано мляко, по-малко боледуват от пневмония и по-рядко имат диария. Експерименталните данни сочат, че само 12,1% от телетата, хранени с пастьоризирани млечни отпадъци, имат нужда от лечение в сравнение със значително по-големия брой от 32,1% при телетата, нуждаещи се от ветеринарно лечение след хранене със заместител на мляко. Изводът се налага, че пастоьоризирането не е стерилизация, а съвсем различен процес, обяснява проф. Бентли.

Пастьоризирането не убива всички организми в млякото

Вместо това само се "намалява" броят им, така че е малко вероятно пастьоризираното мляко да причини заболяване. За да се пастьоризира течност, тя трябва да достигне определена температура, която не е постоянна, а се променя на определен период от време. Например един от начините да се пастьоризира е, като се нагрее течността до 145 градуса по Фаренхайт и тази температура се поддържа в продължение на не по-малко от 30 минути. Друг пример: При пастьоризация на коластра трябва да се достигнат 140 градуса и да се поддържа така най-малко 60 минути. Това е времето и температурата, използвани при пастьоризация на коластра.

Пастьоризаторът е скъп, но се изплаща за 18 месеца- необходимите разходи за пастьоризатор за една ферма са в размер от $ 6500 до $ 7000

Но проф. Бентли е категорична, че той може да се "самоизплати", ако се използва 18 месеца във фермата. Причината е проста: храненето на телетата с пастьоризирани млечни отпадъци гарантира по-добър растеж на подрастващите, постигане на по-добри показатели, а това води до по-голяма рентабилност за животновъда.
Кои са недостатъците на пастоьоризатора
Първо, той трябва да се почиства ръчно. На второ място, млякото трябва да се разклаща, за да се предотвратят "мъртви" точки, които могат да предизвикат процес на депастьоризацията. Третият недостатък е, че трябва да се внимава при постигане на правилната температура за правилното време.