Какви зависимости има между качествените показатели на зърното, разяснява инж.-агр. Евелина Маринова, Лидер Консултинг ЕООД

Основно отличие на пшеницата от другите житни култури е съдържанието на глутен. Колкото по-голямо е то, толкова по-обемен става хляба. Но глутенът също има свои съставни части - глутенини, които скрепват тестото в едно цяло и глиадини, които позволяват тегленето на тестото - последното го осигуряват само определени сортове пшеница, които са обект на интерес за специални нужди и качествени брашна за вътрешния и външния пазар.

Глутенът корелира със суровия протеин и качеството му се отразява както в съдържанието на протеин, така и в седиментационната стойност. Високо съдържание на протеин и ниска седиментация са сигурен признак за влошено качество на глутена.

Тук няма да се спираме на прецизни хлебопекарни анализи на пшениченото зърно. Целта е да изпълним потенциалните генетични заложби на премиум сортовете чрез някои мерки в технологията на отглеждане и да предпазим земеделците от грешки при отглеждане на такива сортове.

Ниско падащо число - лошо качество

Стабилното падащо число е от изключителна важност. Докато чрез физическо смесване на различни партиди пшеници съдържанието на глутен може да се регулира, то смесването на сортове с ниско падащо число и такива с високо не дава положителен резултат! По-високата амилазна активност на пшеницата с високо падащо число се отразява по-неблагоприятно на тази с ниско падащо число, отколкото втората да профитира от първата. Затова абсолютно задължително за качествените пшеници е стабилно високо падащо число и минимум склонност към прорастване на кълна - особено, когато по време на жътва времето се влоши.

От какво се влияе падащото число

Преждевременното засилване на амилазната активност, която срива падащото число, се контролира от фитохормоните гиберелини, а абсцисиевата киселина поддържа покоя на кълна. Всички процеси, които стимулират гиберелините и понижават нивото на абсцисиевата киселина в зреещото зърно увеличават риска за падащото число.

Освен генотипа на сорта най-голямо влияние върху тези процеси имат метеорологичните условия. Паднат ли температурите през първите 2 седмици след цъфтежа, растението се самосезира, че "идва зима". Това намалява притока на абсцисиева киселина, която всъщност трябва да спре преждевременното покълване. Задържи ли се хладното време, устойчивостта на прорастване вече е накърнена и също не може да се очакват добри падащи числа.

Значение има и слънцегреенето. Дори при високи температури при дифузно лъчение или иначе казано при облачно време по време на млечна и восъчна зрялост се засилва хормоналната активност и с това риска за падащото число. Яркото слънцегреене влияе благоприятно. Валежи, особено продължитело вдъждяване по време на восъчна и пълна зрялост понижават фатално падащите числа.

Важно за посевите

Избягвайте неравномерните посеви! За да имаме предпоставка за премиум - качество на първо място трябва да постигнем хомогенни посеви. Това започва още с почвообработката като условие за дружно равномерно поникване, поставяне на семенцата в равно почвено легло при еднакви условия, а също и съобразени със срока на сеитба гъстоти - всичко цели да избегнем дела на второстепенните класове и да си осигурим посев с равностойни братя, респ. класове. За това допринася и умерената, а не прекомерна стартова пролетна доза азот.

Прекомерните количества нитратен азот могат да повлияят негативно върху падащото число. Нитратните торове би трябвало да се ограничат до стартовата доза напролет. При достатъчна почвена влага за предпочитане са амидните и амониеви торове, особено за късните дози. Имайте предвид и борбата с полевката - повредите от нея също са причина за неизравнени посеви и разтеглено братене.

От фитосанитарна гледна точна много важен момент е недопускането на фузариум. Най-удачно е приложението на т.нар. азоли (фунгициди с а.в. от типа Цазол). Освен че са добро средство срещу фузариума, азолите директно подтискат гиберилините и с това стабилизират падащото число.

Избягват се стробилурините, тъй като увеличават риска от прорастване на кълна в зърното.

Протеин не се произвежда само с азот

Натрупването на белтъчини в зърното приключва в млечна зрелост. След това зърното като запас натрупва основно скорбяла. С повишаване на масата на зърното относителното/процентно съдържание на протеин намалява, "разрежда се", макар като абсолютна стойност количество му да се увеличава.

За съдържанието на протеин освен сортовите заложби и снабдяването с азот значение имат влиянията на околната среда както и други хранителни съставки, които участват в белтъчния синтез.

При слабо слънцегреене по време на нарастване на стъблото и по-късно при формиране на зърното се образува по-малко протеин, тъй като притокът на асимилати за образуване на аминокиселини е по-слаб. Също така лимитираща е сушата, тъй като тя блокира усвояването на калий, манган и бор.

На недобре запасени и на тежки почви се препоръчва предсеитбено внасяне на калий на по-голяма дълбочина. Така дори при настъпване на засушаване в горния почвен слой пшеницата ще може да се снабди с калий от по-голяма дълбочина. Калиевият тор ще е в достатъчност и за следващата култура. Калий може да са внася и вегетационно по време на издължаване на стъблото в твърда минерална форма - това се препоръчва за леки почви, а в краен случай и едно листно третиране с калиево-наситени течни торове е от полза.

Нуждата от предсеитбено запасяване с фосфор е безспорна и вече се практикува у нас, препоръчително е също фосфорът да е елемент на запасяване на сеитбооборота и резултат от почвен анализ.

Азотните торови норми не може универсално да се определят и фиксират. Те зависят от добивната цел според потенциала на сорта и почвеното плодородие и структура, от предшественика и съответната минерализация и мобилизация на азот, от срока на сеитба, от гъстотата на посева, неговото развитие и др.

Като груба схема на торене може да се препоръча следното: Стартовата доза трябва да е умерена, второ торене при нарастване на стъблото и трето/четвърто - малки дози азот във флагов лист и/или в изкласяване.

Нормата на азотно торене след съобразяване с всички условия е само около 0.3 пункта или около 10% по-висока от тази на нормалните хлебни пшеници, така че няма почти никаква разлика в количеството азотни торове. По-голямо значение има тя да е принципно правилно изчислена, да се ползват правилните продукти, да се прилагат в оптималните срокове и да се спазват другите тънкости в технологията.

Осигуряване на микроелементи

Листното торене с манган трябва да приключи в момента, в който започне нарастването на стъблото. Дори само есенно приложение би било препоръчително. Целта е да не се проточва процесът на братене напролет, което би довело до нееднородни неравностойни братя, респ. класове. Само при видими симптоми на недостиг е оправдано късно внасяне на манган. На почви с високи стойности на почвената реакция, където манган и бор се блокират, усвояването им се стимулира чрез вкисляване на почвената реакция - това най-добре се постига с амониев сулфат.

Житните растения, особено качествените пшеници, се нуждаят също от бор. Разбира се количествата са много под нуждите на рапицата например, но са задължителни. Особено на алкални, на тежки почви и при суша може да има затруднения в снабдяването, затова е удачно внасяне на 3-5 г/дка В като най-подходящите фази са нарастване на стъблото или флагов лист и може да се комбинира с фунгицид.

Честа причина за ниските нива на протеин в зърното е затрудненото преобразуване на нитратите в нитрити и амиди. При суша като първа реакция растението ограничава своята нитратна редукция. Причина за същата реакция може да бъде и дори краткотраен недостиг на молибден и мед. Особено на хумусни почви внасянето на мед е задължително. Като фаза за внасяне на медта се препоръчва периода от флагов лист до пълно изкласяване.

Без много нитрати в класа

Между 50 и 80% от белтъчините в класа идват от листата. Листният белтък се разгражда от ензима протеаза до водоразтворими аминокиселини, които се транспортират директно в наливащото зърно. Този процес се забавя от високи стойности на цитокинини в листата, които пък са причинени от високи стойности нитрати. Затова златно правило е късните дози азот да не са в нитратна форма.

Прекомерните количества нитрати се депонират в клетъчни вакуоли, които служат като "контейнери за отпадъци" и се освобождават след отмиране на листата. Тогава вече е късно за формиране на протеин. И все пак: решаващо за съдържанието на протеин в зърното и качеството на глутена е достатъчното снабдяване с азот. До края на нарастване на стъблата се стремим да дадем основните дози за да напомним листата с белтък, без обаче да предизвикваме нитратни излишъци.

За безпроблемно придвижване на асимилатите трябва да имаме здрави растения и проводни пътища. Особено болести като базично гниене и други инфекции в основата на стъблата не трябва да се допускат. Също така да не се допуска полягане.

Новата селекция, която предлага Лидер Консултинг е значително устойчива на полягане, но понякога в зависимост от условията е оправдано внасянето на растежни регулатори за намаляване на прекомерния вегетативен растеж. Да се има предвид, че ако предстои продължително засушаване растежното регулиране може да има негативен ефект върху добива! Също така при качествените пшеници растежното регулиране трябва да приключи преди флагов лист. За предпочитане е етефон, тъй като подпомага оттока на асимилати от листата.

От какво се повлиява седиментационната стойност

Качеството на глутена зависи основно от сорта, от срока на узряване и снабдяването с хранителни вещества, в частност и сяра. Положителни са ранен цъфтеж и продължитено зреене. Обратно, при късен цъфтеж и последващи горещини които съкращават узряването, се понижава качеството на глутена и седиментационните стойности са ниски.

Когато има голям дял късни братя в посева или нападение от фузариум - седиментационните стойности са обречени. Затова не бива и да се ползват инхибитори на гиберелините като растежни регулатори - и то особено в по-късни фази, тъй като те забавят изкласяването.

Сярата е важна съставна част на аминикиселини, а също е необходима за изграждане на "мостовете" между глутениновите молекули. Необходими са около 3-4 кг/дка сяра. Сярата е подвижна и се измива и не може да се разчита на запасеност. Препоръчва се половината от необходимата сяра да се подаде като сяросъдържащ азотен тор за старта напролет или като кизерит - магнезиев сулфат, също рано пролетта, а втората половина при по-късното подхранване в края на нарастване на стъблото.

Подходящи условия за отглеждане на премиум качество:

местности с достатъчно слънцегреене

райони със сухо жътвено време без риск за падащото число

достатъчно влагоснабдяване от флагов лист до млечна зрялост

почви с достатъчно усвоим калий в дълбокия почвен слой

почви с добра минерализация на азота

Обобщение

избор на сорт - селекция

стабилно падащо число

висока седиментационна стойост

висок протеин

подготовка на почвата

премахване на уплътненията

подравнено сеитбено легло

добро улягане за стимулиране на фините коренчета

сеитба

дружно поникване

при ранна сеитба да не се намалява прекомерно гъстотата за да не се провокират от силно братене непълноценни братя и класове

при късна сеитба да се разчита на голям брой централни братя

азот и сяра

умерена стартова доза азот

силна доза при нарастване на стъблото

късна доза за предпочитане с урея

двукратно внасяне на сяра 3-4 кг/дка

основно торене

да се подсигури достъпен калий

фосфор според сеитбооборот и почва

микроелементи

бор и манган - задължителни при суша и високо рН

мед на хумусни почви и недостиг в почвата

молибден на кисели почви

магнезий според почвения анализ - често се подценява

растежни регулатори

да се предпочитат устойчиви на полягане сортове

да се предпазят и лекуват болести в основата на растенията

при нужда ранно внасяне на регулатори, късно не бива

фунгициди

борба с базично гниене

горни 3 листа да се запазят здрави до млечна зрелост

азоли срещу фузариум и прорастване

избягване на стробилурини

неприятели

мишки и охлюви правят нееднородни посеви

въшки и цикади пренасят вируси, които запушват проводните тъкани

въшките пренасят и амилази, които увеличват риска от прорастване

дървениците понижават качеството на глутена чрез пренос на протеази при смучене от зърното

Като заключение можем да кажем, че за да достигнем качеството, заложено генетически посредством селекцията в един сорт, освен значението на метеорологичните условия, които не можем да повлияем активно, имаме доста лостове в ръцете, които бихме могли да ползваме и при спазване на важни закономерности и аналитично конкретно извеждане на технологията за отглеждане на такъв тип пшеница, успешно да произведем наистина стойностен продукт, който да получи и адекватна пазарна цена и реализация.

Материалът е съставен по изследвания и информация от чуждестранни специализирани издания