Рекордьори сме в Европа по нараснал размер на сертифицирани биоплощи, показва докладът “Светът на биологичното земеделие 2016”

Алма Давидова

Добрата новина е, че има недостиг на биопродукти в ЕС и пазарите са отворени за качествени български биопродукти. В това е и шансът на българските биопроизводители - да започнат да произвеждат за пазара, не само за субсидии, коментира д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация “Биоселена”, на състоялата се наскоро в БСК кръгла маса за производство и маркетинг на български биопродукти.

По думите му в момента картината никак не е добра: добивите при повечето от културите са много ниски (в повечето случаи 1/2 от добивите в конвенционалното земеделие),а при голяма част от площите не се прибира никаква реколта. През 2014 г. 36% от биоплощите в България не са били реколтирани изобщо. Тези показатели говорят за примитивно производство, ориентирано основно към субсидии.

В същото време имаме изключително добри биоферми на световно ниво

А не е невъзможно да се постигнат добри добиви и в биоземеделието. Например в Швеция добивите от пшеница - био и конвенционална, са изравнени: Така че има начин това да се постигне.

Има опит и той идва от Европа - просто трябва да го пренесем, за да направим фермите модерни

Сеитбообращенията например не са измислици на еврорегламента, това са практики, които биофермерите са изпитали и допринасят за увеличаване на добивите, коментира Апостолов.

Тази година може да се отбележи с много голямо увеличение на сертифицираните площи у нас, в сравнение с предходната (32%).

Това ни нарежда на второ място в Европа след Русия (70%), коментира д-р Апостолов, който е участник от българска страна в екипа изследователи, подготвили доклада “Светът на биологичното земеделие 2016”: Растежът е непрекъснат и устойчив от 2003 г. досега, като особено осезаеми са промените след 2007 г. От тогава площите с биоземеделие в страната са се увеличили 7 пъти, а сертифицираните оператори са нараснали 13 пъти.

В момента са сертифицирани за биопроизводство 1.5% от използваемата земеделска площ в страната и 5% от регистрираните земеделски стопани.

Тридесет и три процента от площите, заети с етеричномаслени и медицински растения, са биосертифицирани.

Двадесет и един процента от пчелните семейства в България също са биосертифицирани, посочва Апостолов.

В Западна Европа трайното установяване на биохраните в асортимента на магазините започна през 2000 г. и до днес бележи ръст. Централна Европа следва тенденцията с между 4-6 години забавяне.

Най-голям консуматор на тези биопродукти е германският пазар. След него се нареждат Великобритания, Франция и Италия. На световния пазар други големи консуматори освен САЩ и Европа са Австралия и Япония.

Пазарът на биопродукти в света се оценява на 80 млрд. долара като Северна Америка и Европа представляват 90% от този пазар. В абсолютна стойност най-големи са продажбите на биопродукти в САЩ - 27.1 млрд. евро (43% от световния пазар), Германия - 7.9 млрд. евро, Франция - 4.8 млрд., и Китай - 3.7 млрд. За последните 15 години оборотът от продажби на биопродукти се е увеличил 5 пъти.

За последната година най-голямо е увеличението в Швеция (с 40%) и Норвегия (25%).

Класацията по потребление на биопродукти на човек от населението се води от Швейцария с 221 евро, следвана от Люксембург (164 евро) и Дания (162 евро).