Когато лозите и асмите са в относителен покой зимата и така да се каже вече са привикнали на ниските температури /закаляват се/, леко повишение на температурите може да ги изненада неприятно.
Когато по време на покой температурите се повишат инцидентно до 10-12 градуса започва процес на разкаляване
Точно в този момент силно намалява тяхната студоустойчивостх и след това при рязко понижение на температурите, се получават много по-големи повреди не само по пъпките, но вече и по ликото.
Какво още трябва да знае лозарят занапред
Късните пролетни слани повреждат младите леторасти, съцветия и листа при температури от един до минус 3 градуса.
Те стават първо тъмнозелени, след което покафеняват и изсъхват.
От пролетните слани най-големи са повредите в загребните лозя, при които пъпките се развиват по-рано, отколкото при незагребните.
Ранните есенни слани повреждат листата, които при нула градуса до 7 градуса покафеняват и изсъхват, а при температура под 4 градуса гроздовете стават чернокафяви, зърната омекват и покафеняват и изглеждат като попарени.
За зимните месеци трябва да се знае, че под действието на отрицателните температури, в тъканите на лозата протичат сложни физиологични и биохимични процеси.
При измръзване клетките се обезводняват, водата от тях преминава в междуклетъчните пространства и там образува ледени кристали - те именно повреждат клетъчните мембрани.
Лошото е, че при размразяване клетките не се възстановяват.
Коментари