Към групата на кочоватите зайци се отнасят френските, английските и немските кочовати зайци. Произходът им не е напълно изяснен. В повечето от страните са създадени като любителски декоративни животни.

Кочоватите зайци имат голямо, широко и закръглено тяло. Главата им е груба, с широко чело, изпъкнала профилна линия, силно развита долна челюст и прилича много на главата на коч, откъдето с получили и името си.
Женските животни имат кожна гънка (гердан). Цветът на космената покривка е различен. Срещат се кочовати зайци със сив, тъмносив, стоманено сив, черен, жълт и други цвят на космената покривка.
По-рядко се срещат бели кочовати зайци.
Животните с тъмна окраска на косъма имат и тъмен цвят на очите, а белите зайци имат червени очи. Най-характерното за тези зайци са големите и клепнали уши. Дължината на ушите е средно от 38 до 44 см, като в отделни случаи може да достигне до 71 см. Дължинат а на тялото е 38-45 см, а живото тегло – 5,5-6,5 кг.
Отделни индивиди достигат и до 9-12 кг. Освен това месото на кочоватите зайци се отличава с изключителни вкусови качества. Бозайният период е 60-70 дни.

Дълго време при създаването на породата селекцията се е водила по показателя дължина на ушите. Любители зайцевъди забелязали, че съществува пряка зависимост между дължината на ушите и температурата на околната среда.

У нас кочовати зайци са внасяни и развъждани от любители зайцевъди. По-късно те са били кръстосвани с всички развъждани у нас породи, но най-големи размери това кръстосване е взело с Белгийския великан. У нас кочоватите зайци не се отглеждат като чиста порода, но въпреки това се търсят като кръстоски заради изключителните вкусови качества на месото и едрото тяло.