Мушмулата е сред най-непретенциозните овошки, подходящо е да се засажда на места, където не става за другите видове. Може да се формира и като дръвче, и като храст.

Видът цъфти късно, затова почти не страда от пролетните мразове.

Плодовото месо на мушмулата има силно тръпчив вкус. Подходящо е да се консумира след като угние и придобие приятен и сладък вкус.

Фиданките се присаждат върху дюля, в този случай е по-добре да се отглеждат на богати почви, а върху глог - на по-бедни и сухи почви.

Сортовото разнообразие при мушмулата е малко. Сортовете мушмула са групирани според едрината на плода. Има едроплодни и дребноплодни мушмули.