Алма Давидова

Биоземеделието е силно обвързано с някои предизивикателства в глобален мащаб - за всички е ясен проблемът с изхранването на населението, което до 2050 г. ще нарасне с милиард и половина.

Климатичните промени също са сериозни и се отразяват на околната среда и земеделието - намаляват природните ресурси и деградират екосистеми.

Биоземеделието е тясно свързано с всички тези промени и трябва да се адаптира към това, което ще се случва ,коментира проф. Христина Янчева, ректор на Аграрен университет - Пловдив, на кръгла маса “Производство и маркетинг на български биопродукти”.

По нейните думи, ако искаме да имаме ефективно биопроизводство, най-напред тръгваме със създаването на политиките: В България през последните години политиките в подкрепа на биопроизводството са вече факт.

Те обаче трябва да бъдат свързани с подпомагането на новите технологии, защото науката непрекъснато се развива:

Има нови моменти в изпитването на нови сортове и нови породи животни. В практиката трябва да се внедряват и нови методи, като модернизацията на сектора ще доведе до ефективно биопроизводство. Нужно е и по-добро използване знанията на самите фермери - те всеки ден в практиката виждат какво е нужно да се направи и да се подобри.

Освен това трябва да се прилагат различни земеделски практики, адаптирани към сътветните райони, в зависимост от почвеноклиматичните, социалните и икономически условия. Биопроизводството е малко по-специфично, защото е пряко свързано с условията на региона с конкретната ферма и не може всяка биологична практика механично да се пренася споделя опита си проф. Янчева.

Показателна е една анкета ,проведена сред американските фермери - какви научни теми могат да се разработват, за да има ефективно производство. Това, което те посочват, като най-важно е: здравата почва, борбата с плевелите, подобряването на хранителния режим на растенията. Всички тези теми са свързани с устойчиви добиви във времето..

Проучванията в различни страни и континенти показват, че добивите от биоземеделието са с около 20-25% по-ниски.

Например у нас при изпитване на 22 сорта обикновена зимна пшеница, селекция на института в Садово, добивът от сортовете отглеждани по бионачин е средно с 15% по-нисък. Опитът показва, че трябва да се избират сортове, подходящи за биоотглеждане.

Важно е създаването на сортове и породи животни, които са по-добре адаптирани към условията на биологично производство в различните региони.

За съжаление много малко са сортовете които са създадени специално за биопроизводство, коментира проф. Янчева -масово се използват такива за конвенционално производство.

Биопроизводството изисква нов поглед към селекцията на сортове и породи животни

Работи се вече върху това да се създадат специално такива сортове и да се използват старите местни сортове и старите породи, които са били по- пригодени за екстензивния начин на отглеждане.

Такъв пример е лимецът - при него разликата в добива ще е много по-малка, в сравнение с конвенционалните култури. Това е устойчив древен сорт - не е вискодобивна култура, но се използва и за почистване на плевелите.

В университета работят и по търсенето на нови методи за борба с плевелите, болестите и неприятелите, като се изпитват различни култури и различни обработки и смесени посеви. Има и нови изследвания за биопрепарати за растителна защита - растителни екстракти и биоагенти, които показват различни резултати.

Не бива да смятаме че биоземеделието е нещо отделно от новите технологии подчертава експертът: биха могли да се използват и техниките от прецизното земеделие - дигиталните технологии и JPS- системите, което ще доведе до по-ефективното използване на ресурсите.

Като важен елемент от биологичната екосистема проф. Янчева специално посочи предимствата на бобовите култури: те трябва да са включени в една такава биосистема, ясно е, че подобряват почвеното плодородие.

А поради азотфиксиращата им роля имат и добра адаптация към климатичните промени. Осигуряват и широка гама растителни суровини с високо качество за животновъдството.

Носят и важни здравословни ползи. Подобряват биоразнообразието, привличайки повече насекоми за овощните градини.

За съжаление липсват достатъчно данни и информация за местните сортове, които са по-добре адаптирани към биопроизводството и имат добро влияние върху здравето на животните и хората.

В момента в университета се работи по проект, в който всички бобови култури, които са важни за хранителната промишленост и животновъдството, ще бъдат достатъчно проучени, съобщи проф. Янчева.

Изследванията за създаването на по-адаптивни биосортове трябва да се правят задължително на сертифицирани полета, подчерта научният работник. А у нас сертифицирани площи има само към Аграрния университет - Пловдив и на територията на Селскостопанска академия. Активно трябва да се включват и самите биопроизводители.

Важно е да има и работещи демонстрационни ферми, където изследванията да се правят съвместно.

Освен това самите изследвания трябва да са интердисциплинарни /комплексни/ и да включват микробиологичната активност на почвата, слънчевото греене, климатичните промени и др. А за да са достоверни трябва да се провеждат минимум 3 години.

Доста възможности за развитие на научните изследвания дава програма Хоризонт 20, която предоставя големи възможности, както и от Европейското партньорство за иновации.

Всички образователни, изследователски и държавни институции, преработватели, неправителствени организации и фермери - всички трябва да създаваме заедно биоземеделието, призовава проф. д-р Янчева.

Проф. Димитър Хаджиниколов: Вече е време да говорим за отделни ниши в биоземеделието

Алма Давидова

По-големите постижения на биоземеделието сега са при сертифицирането и производството, а по-малките са в осъществяването на маркетинга, подчерта проф. Димитър Хаджиниколов, председател на фондация ФАЕЛ на кръгла маса в Бъгарската стопанска камара, организирана от фондацията.

Основен проблем за биоземеделието е добавената стойност

В България не се извършва достатъчно преработка на биопродукти, а оттам и предлагането е ниско.

Едва 10% от биопродуктите остават на българския пазар, а останалите се изнасят за страните от Западна Европа.

Освен това почти липсват маркетингови проучвания, както и комплексен подход към биопроизводството, коментира научният работник.

Той обръща внимание върху икономическия ефект от развитието на този сектор. Според него, вече е време да говорим за отделни стокови ниши като биотекстил, биофармацевтика, биокозметика, биомебели и др.

Себестойността на биопродуктите е по-висока от 30 до 100%, в зависимост от спецификата на съответния продукт.

И подчертава връзката между традиционното българско хранене и биоземеделието

Не трябва да разглеждаме земеделието в България като нещо, имплантирано отвън, а да го възприемаме като връщане към нашите традиции.

Например както швейцарците и австрийците, така и ние имаме своите традиции, и не бива да мислим, че изпълняваме едва ли не някакви външни концепции. Това си е нашата родна концепция за нашите местни храни.

За организацията на производство грижата е на асоциациите, които се занимават с биоземеделие. А грижата на държавата и на общините, което вече се прави, е да се намери връзката между производството и пазара.

Износът

Връзката с външния пазар е важна, защото сме част от Европа и света.

Биоземеделието е традиционно силно в страните в Северна и Западна Европа - Скандинавските страни, Австрия, Швейцария, Германия Франция, Англия. Нормално е натам да изнасяме. Всъщност те всъщност идват да ни търсят вече сами и се интересувт от нас

Така че, не можем да говорим за някаква обособеност, специално в търговията. Тя вече е глобална, подчертава експертът.

Що се отнася до фермерските пазари които се множат напоследък, професор Хаджиниколов е убеден, че те са много необходими.

Според него така се прави в повечето напреднали страни с развито биоземеделие - най-добре е да се продаде там, където се произвежда.

Проблемът при нас е в ниската покупателна способност на населението и затова се получава този дисбаланс между производство и възможности за реализация.

Поради това се получава и необходимост да се развива износа, макар и временно, докато се постигне търсене в България, което да поема произведеното.

А цената на биопродуктите както и всяка друга се определя от предлагането и търсенето. В момента предлагането е по-голямо и затова цените не са добри. Но това е икономическата логика, коментира професорът.