Производството на храни в България e в обектива на поредния бюлетин на ИнтелиАгро. Според анализаторите броят на преработвателите, производството и износът растат, но предизвикателствата, свързани със суровинната обезпеченост, ограниченото вътрешно търсене и разходите за труд остават в сила.

Преработката на плодове и зеленчуци произвежда продукция на стойност около 300 млн. евро годишно – 8% от общата стойност на произведените в страната храни, а добавената стойност на направлението е 63 млн. евро през 2014 г., което е 9% от общата за сектор храни.

Изводът е, че преработката на плодове и зеленчуци е сред най-интензивно инвестиращите направления в хранително-вкусовата промишленост. През 2014 г. инвестициите в материални активи нарастват с 50% на годишна база, надминавайки 36 млн. евро.

От тях 16 млн. евро са за машини и оборудване. Инвестициите заемат дял над 50% от добавената стойност в отрасъла, при средно 34% за сектора като цяло.

.Броят на преработвателите надхвърля 100 при плодовете и 130 при зеленчуците. Известен принос за това има и финансирането на инвестиции в преработка на селскостопанска продукция по ПРСР. В същото време, продължаващото интензивно създаване на мощности, на фона на проблемите с наличието на суровини и ограниченото вътрешно търсене, повдига въпроса доколко зад тези инвестиции има здрава бизнес логика. Производството на храни в България e в обектива на поредния бюлетин на Интели Агро, където се дава обща картина на нещата.

Според анализаторите броят на преработвателите, производството и износът растат, но предизвикателствата, свързани със суровинната обезпеченост, ограниченото вътрешно търсене и разходите за труд остават в сила.

Преработката на плодове и зеленчуци произвежда продукция на стойност около 300 млн. евро годишно – 8% от общата стойност на произведените в страната храни, а добавената стойност на направлението е 63 млн. евро през 2014 г., което е 9% от общата за сектор храни.

Анализът сочи, че средногодишните разходите за единица труд нарастват двойно след 2007 г. и надхвърлят 4200 евро през 2014 г. На този фон не е изненадващо, че броят на заетите в направлението намалява с почти една пета за същия период до под 6900 души (8% от всичко в сектор храни). Тенденцията се запазва дори при ръст в броя на преработвателите и обвързаното със създаване на нови работни места финансиране по ПРСР.

Преработката на плодове и зеленчуци е сред най-интензивно инвестиращите направления в хранително-вкусовата промишленост. През 2014 г. инвестициите в материални активи нарастват с 50% на годишна база, надминавайки 36 млн. евро.

От тях 16 млн. евро са за машини и оборудване. Инвестициите заемат дял над 50% от добавената стойност в отрасъла, при средно 34% за сектора като цяло.

. Броят на преработвателите нараства след 2011 г., надхвърляйки 100 при плодове и 130 при зеленчуците. Известен принос за това има и финансирането на инвестиции в преработка на селскостопанска продукция по ПРСР. В същото време, продължаващото интензивно създаване на мощности, на фона на проблемите с наличието на суровини и ограниченото вътрешно търсене (виж по-долу), повдига въпроса доколко зад тези инвестиции има здрава бизнес логика.

Продължава да се задълбочава проблемът със суровинната обезпеченост в преработката на плодове. Делът на вносните суровини трайно нараства, доближавайки 30% (без да се отчитат цитрусите и бананите). Приблизително половината от преработените ябълки и праскови са вносни.

Обезпечеността с местни суровини при зеленчуците обаче се подобрява и делът на внесените количества се задържа трайно под 10%. Сред ключовите причини за това е развитието на собствено производство на суровини от преработвателите.

На фона на тенденциите във вътрешното търсене, пазарният стимул за развитието на отрасъла са външните пазари. България е нетен износител както на плодови, така и на зеленчукови храни, а стойността на експорта нараства устойчиво. Около 125 млн. евро е износът на преработени плодове през 2015 г. Над една трета е делът в стойността му на консервираните плодове, а една четвърт – на замразените плодове.