Ваня Велинска гр. Търговище

Засега есенниците са в много добро състояние. Поне това виждаме в полетата с пшеница, ечемик и рапица на кооперация Черноломие, с. Горско Абланово, Търговищка област.

Успяхме да направим обработките и сеитбата в срок, споделя Петко Петков, председател на стопанството. Имахме проблем с рапицата, тъй като лятото бе доста сушаво. Дори мислехме да се откажем от маслодайната култура, но в края на август падна дъжд и успяхме да засеем в началото на септември. В момента посевите с пшеница и ечемик са в много добро, дори отлично състояние, а рапицата - в добро до много добро.

Кооперация Черноломие е създадена през 1997 година и обработва 11 500 дка земя в землището на с. Горско Абланово, община Опака. Оттогава председател на кооперацията е Петко Петков. В стопанството се отглеждат традиционните за страната ни зърнено-житни култури - пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед и царевица, а също и кориандър. А управителят споделя, че с цел разнообразяване на производството и търсене на нови възможности, през следващата година ще заложат и на бял трън.

Обстановката в сектор земеделие е доста трудна, като тенденцията се запазва през последните години. За съжаление, прогнозите на анализаторите сочат, а и самите фермери са наясно, че спадът в цените ще продължи и занапред, а разходите за производството ще се увеличават

Затова целта е да се търсят нови атрактивни култури, които да носят допълнителни доходи, които да компенсират намалените приходи от основните.

Изминаващата 2016 година е доста успешна за кооперацията. Въпреки неблагоприятните в някои периоди климатични условия, добивите, които са постигнати, са добри. А равносметката е: пшеница - 670 кг, ечемик - 620 кг, слънчоглед - 285 кг, рапица - 300 кг, кориандър - 154 кг.

Да, на пръв поглед резултатите може да не са особено високи, но за нашия район са много добри, коментира Петко Петков. Все пак ние сме полупланински район, а условията ни не са от най-благоприятни за земеделие, но все пак не се оплакваме. А и ние не просто се стремим да получаваме някакви добиви, а те да са възможно максимално високи.

За да оцелее и да е на печалба, кооперацията трябва да прави съвременно производство. А това според председателя й се постига чрез прилагането на нови технологии, съвременни сортове, ефективни торове и продукти за растителна защита.

Стремим се да бъдем в крак с времето, затова прилагаме всички иновации, които смятам, че ще направят производството ни по-рентабилно категоричен е той. Търсим високодобивни сортове и хибриди, които са най-подходящи за района ни. А при пшеницата залагаме и на българска, и на чужда селекция. За съжаление, през последните години нашите сортове загубиха сериозните си позиции, но според мен, не трябва да се отказваме напълно от тях.

Факт е, че климатичните условия през последните няколко години бяха по-благоприятни за чуждите сортове, които дадоха по-високи добиви. От друга страна у нас цената, която са дава за качествена, т.е. хлебна пшеница, не е достатъчно висока, за да компенсира по-ниските добиви. Затова и съвсем логично е както фермери, така и земеделски кооперации да се ориентират към по-високодобивните чужди сортове.

Съотношението български към чужди сортове в кооперацията през миналия сезон е 30:70, а през този 25:75, което потвърждава казаното. Все пак в стопанството няма да се откажат от българските сортове, но и нашите селекционери трябва да поработят повече и да се опитат да бъдат конкурентни на чуждите, е мнението на българските производители като цяло.

В съвременните условия, е логично, агропроизводителите да търсят по-производителни сортове и хибриди, които да им гарантират по-високи приходи.

Такава е целта и на кооперация Черноломие, която се стреми към по-високи добиви чрез прилагане на всички съвременни иновации. Колкото до това как избират хибриди при пролетниците, от кооперацията признават, че работят с няколко фирми. Изборът им е според това как хибридите им се представят най-добре в техния район, а освен това и сами си правят демоопити на малки участъци, което също ги ориентира при избора за следващата година.

За сезон 2016-2017 в кооперацията са засели 3 500 дка пшеница, 700 дка ечемик и 1 300 кг рапица.

До момента посевите се развиват много добре, като това се дължи не само на сравнително благоприятните климатични условия, но и за грижите, които са положени за тях.

Успяхме да засеем рапицата в началото на септември, а пшеницата и ечемика - до 10 октомври, като преди това и да извършим обработките в срокове, споделя Петко Петков. Смятам, че за да си гарантираме по-добра реколта, тези първи агротехнически стъпки играят основна роля. Подхранихме с листен тор есенниците, като предварително семената обработихме с новия продукт на фирма Екофол - Амино Експер Протект. За рапицата се наложи да положим доста повече грижи, тъй като посевът беше доста неизравнен. Освен това имаше нужда от третирания срещу самосевка, както и срещу болести и неприятели. Така че сме пръскали три пъти, като при всяко добавяхме и листен тор.

Като всеки професионален фермер, които държи на добрите практики, и Петко Петков смята, че използването на листно подхранване не е екстра, а необходимост

До този извод агробизнесменът стига чрез опит в практиката си. Преди две години царевичен посев, поразен от градушка, е спасен именно с листен тор - лактофол. Само за две седмици растенията са възстановени и няма следа от повредите.

За себе си съм убеден, че има полза от листното торене, затова при всяко влизане в посевите с пръскачката, добавяме и подходящ продукт, е категоричното мнение на председателя. От 3-4 години работя основно с продуктите на Екофол, защото наистина се убедих в качествата им. Започваме още преди сеитбата като обработваме семената и след тона през вегетацията при всичките култури използваме различните модификации на лактофол. Вече изпробвахме и новия им продукт Амино Експер Протект. Сигурен съм, че той е допринесъл за изравнените посеви с пшеница които имаме.

Първоначалният стар е от основно значение. Едновременното поникване и изравнените растения осигуряват едно по-добро по-нататъшно развитие. А лесно намиращата се и бързо усвоима храна, която се дава чрез листните торове, гарантира развитие на здрава коренова система, която да може да използва и хранителните вещества в почвата, дадени при основното торене на културите.

В Екофол разработваме различни модификации, които са подходящи не само за различни култури, но и за различни етапи от развитието на културите, допълва Стоян Иванов от екипа на фирмата. Така например рано напролет листният тор благоприятства за залагане големината на класа, при по-късно внасяне - се влияе върху качеството на зърното, т.е. фазите имат значение, както и продуктите.

А колкото до увеличаване на разходи и оскъпяването на продукцията, Петко Петков е категоричен, че си заслужава инвестицията, а и внасянето на листни торове не може да се нарече скъпо перо при отглеждането на културите. В същото време то влияе много благоприятно на някои от останалите основни агротехнически дейности. При торенето например спомага да се усвояват по-лесно торовете, внесени в почвата, а при рз-продуктите - да са по-ефективни.

Ако се примиряваш с добиви от 400 кг при пшеница, и под 200 за слънчоглед, няма нужда от допълнителни грижи за растенията, прави равносметка агробизнесменът. Но ако се стремиш към високи добиви и качествено зърно, тогава всяка брънка е от значение, особено листното хранене. С него надграждаш производството си, развиваш се.

Освен иновативните технологии, които стоят в основата на успеха, друг важен фактор, според Петко Петков, са хората. Затова и в кооперацията инвестират в работещите там. Защото понякога с по-малко техника, но с добра организация на рабата, може да извършиш дадена дейност в максимално бърз срок, а често това е решаващо в земеделието.