У нас овцете се отглеждат оборно-пасищно. През студените месеци овцете се отглеждат оборно. За климатичните условия на нашата страна оборният режим продължава средно 180-200 дни

Затова и процесът на зазимяване е отговорен и важен. Най-важното условие за успешно презимуване е осигуряването на фермата с доброкачествено сено и концентрирани фуражи за цялата зима.

За да се прецени колко фураж ще бъде необходим за изхранване на овцете, трябва да се реши каква бройка овце ще се оставят през зимата във фермата. Необходимо е да се съставят дневни дажби за хранене на овцете по месеци и по видове фуражи за отделните категории овце: кочове, овце-майки, шилета. Въз основа на тези дажби се изчислява необходимото количество концентриран фураж, сено, слама, сочен фураж. При изчисляване на необходимия фураж за изхранване на овцете винаги трябва да се има предвид резерв за 10-15 дни.

За правилното зазимяване на овцете от голямо значение е да се подготвят навреме сградите, в които ще зимуват овцете. Фермерът трябва да знае, че овцата издържа на студ, но не понася влага, мръсен, задушлив въздух и течение

През зимата овцете най-много страдат от влага. Вълната на овцете е силно хигроскопична, т.е. поглъща влагата. Когато овца с влажна вълна лежи на мокър под, на това място от тялото вълната се запарва и опада (преди всичко в областта на корема).

А когато овцата лежи с оголен корем, лесно простива

Простудата предизвиква дихателни инфекции, храносмилателни разстройства, аборти.

Влажният, мръсен, изпълнен с амоняк, въздух дразни дихателните пътища и белите дробове и предизвиква възпаляването им.

За да бъде в сградите сухо, е необходимо грижливо да се ремонтира покривът, да няма никакви течове от него. Освен това трябва навреме да се изчисти подът от тора и да се застеле равномерно със слама. Подът и стените трябва да се дезинфекцират с хлорна вар или с друг подходящ препарат. Вратите и прозорците се ремонтират така, че да не става течение.

Необходимо е да се провери няма ли есенните дъждове както и водата от топенето на снеговете по-късно, да залее сградите. Ако има такава опасност, трябва отрано да се направят отводни канавки и насипи. Трябва да се провери изправността на водопроводната система и да се зазими така, че да не замръзва водата по тръбите. Голямо значение за успешното зимуване на овцете има и състоянието на дворчетата

С цел да не се овлажняват допълнително помещенията, храненето и водопоят се изнасят в тях. Те трябва да са изчистени от тор и да са сухи. Хубаво е да има изградени плътни и високи стени, които да пазят завет, за да може овцете да прекарват повече време на открито.

Добре било, ако животните се хранят в помещенията само при лошо време.

Освен подготвянето на помещението за зимно отглеждане необходимо е да се подготви инвентар за оборното хранене и поене. Трябва да има достатъчно корита за концентрирания фураж и ракли за сено.

Най-добре е, ако коритата и раклите за сено са направени комбинирани за сено и концентрат. За да могат овцете да се хранят свободно, необходимо е да се осигури на глава от 40 до 50 см фронт от хранилките. За храненето на агнетата се приготвят малки хранилки за концентриран фураж и раклички за сено.

Трябва да се направят достатъчно подвижни прегради с размери: 1 м дълги и 1 м широки за направата на индивидуални боксове за овцете майки, в които те ще престояват през първите дни от раждането.

Друг, много отговорен момент при зазимяването е преминаването към оборно хранене и отглеждане.

При оборен режим овцете изкарват по-голяма част от бременността си

както и агненето, и началото на лактацията. Поради това оборното хранене и гледане имат голямо значение. Преминаването от един режим на хранене и гледане към друг действа изключително стресиращо на овцете. Това е особено неблаго приятно, когато преходът е внезапен. Затова преминаването от един режим към друг трябва да става постепенно, организирано, като се спазват определени правила. Колкото преходният период е по-дълъг и преминаването става по-плавно, толкова по-добре се отразява на овцете.

През преходния период дажбите трябва постепенно да се увеличават

докато достигнат размера, който е определен за зимно хранене. Освен това през преходния период е необходимо на овцете да се дават по-качествени груби фуражи, защото те още не са свикнали със сухата храна и ако им се дадат лошокачествени груби фуражи, те няма да ги приемат. Преходът от пасищно към зимно хранене преминава по-лесно при възрастните овце. При шилетата този преход е значително по-труден.

Подхранването на овцете трябва да започне със сено и с малко концентриран фураж като сеното по възможност трябва да е по-доброкачествено. Постепенно с увеличаване на дажбите наред със сеното започва да се дава и слама, увеличава се концентрираният фураж и едва при пълно преминаване към зимна дажба започва да се дава сочен фураж

През преходния период овцете се изкарват редовно на паша, като се вземат мерки движението им постепенно да се намалява. Храненето през това време се извършва сутрин и вечер, като овцете се изкарват на паша все по-късно и се прибират все по-рано.

Добре охранените овце (с охраненост над средната) са по-силни, по-издръжливи и по-устойчиви на зимните условия, отколкото слабите. Охранените овце по-лесно понасят студа. Ето защо преди зимата всички овце трябва да се охранят, да увеличат живото си тегло с около 15-20 процента в сравнение с пролетното живо тегло. Навременното укрепване на здравословното сътояние на овцете е необходимо условие за успешното презимуване.

Наблюдавайки всеки ден повереното му стадо, овчарят познава навиците и проявите на всяка овца. Щом забележи, че някоя от тях не става сутрин при повикването или пасе слабо, той веднага трябва да повика ветеринарен лекар. Измършавели овце и такива с хронични заболявания трябва да се бракуват.

През преходния период овцете задължително се обезпаразитяват срещу чревни паразити:

Това са нематоди (белодробни и стомашно-чревни глисти), трематоди (голям и малък метил, парамфистоми), цестоди (тении). Целта е да не се замърси оборът с яйца и ларви на паразити, с които овцете се заразяват на пасището. По правило първо се взема средна проба от фекалии на определен брой овце (минимум 10 процента от стадото) и се изследват. След това спрямо резултатите се предприема сътветното обезпаразитяване с най-подходящите лекарствени средства и дози на препарата. Ако животните не са изкъпани срещу краста през лятото, те трябва да се третират с лекарства срещу крастни кърлежи. Това е задължително, ако в района има случаи на краста.

През втората половина на есента при започване на застудяванията и при падането на сланите зачестяват анаеробните токсикоинфекции: брадзот, заразен некротичен хепатит, ентеротоксемия. Тези заболявания най-често протичат свръхостро и остро. При свръхострата форма овцете умират внезапно. При острите форми се наблюдава общо неразположение, което все повече се задълбочава и настъпва смърт след 12-24 часа.

Кои са предразполагащите фактори

Основна роля за заболяванията имат:

силна степен на опаразитеност с вътрешни паразити;

хранене с некачествен и замръзнал фураж;

паша на заскрежени пасища и др.

Затова овцете трябва да се ваксинират срещу анаеробните токсикоинфекции преди падането на първите слани, както и да се отстраняват предразполагащите фактори. По отношенение на ваксинирането стопаните трябва задължително да се консултират с ветеринарен лекар.