17° C, разкъсана облачност
- Как бяха избрани
икономически министри в
правителството “Борисов I”
- Пътят от “Агнешките
главички” до Мустака
- Ал. Божков: “Капитал”
умря, когато издателите
му станаха капиталисти
Историята с опита за убийство на Иво Прокопиев е известна сред добре информираните кръгове отпреди шестседем години. Разказвана е по маси, появиха се намеци и във вестникарски публикации.
Онзиден в интервюто на премиера Бойко Борисов по Нова тв историята стана публична. Борисов посочи и този, в когото тогава се е съмнявал Иво Прокопиев - Цветан Василев.
Днес Прокопиев и банкерът беглец са заедно в битка срещу Бойко Борисов, което доказва че вечни врагове няма, има интереси.
Какво наистина
се е случило през
2009 година?
Известният бизнесмен, който тогава бе на върха на своя възход, изненадващо изнесе семейството си в Сингапур, жена му Галя направи магистратура в сингапурския INSEAD, където преподава близкият им приятел професор Илиян Михов.
Прокопиев бе председател на КРИБ - най-авторитетната бизнесорганизация у нас. Според премиера Борисов точно издателят му е посочил поне петима министри за първия кабинет на ГЕРБ. Бъдещият президент Росен Плевнелиев е негов близък семеен приятел. Съпругата на бъдещия държавния глава Юлияна Плевнелиева е служител на “Капитал”. Бъдещият министър на финансите Симеон Дянков живее в негов апартамент три месеца, а след като получава държавна квартира в “Бояна”, го ползва от време на време за лични срещи.
Прокопиев
упорито създава
и надгражда
образа си на
бизнесмен с
“бяла якичка”
в страна, където
се приема, че
голяма част от
икономиката се
доминира от
мръсни
руски пари
и авоари на български гангстери. Обядва и се среща с различни посланици - те обичат да бъдат добре информирани, той също.
В този момент високопоставен служител от МВР му съобщава, че са засечени телефонни разговори за убийство. И до днес не е ясно дали става дума за реална опасност. Самият Прокопиев е бил убеден, че да го убива, иска Цветан Василев, но с посредничеството на бивш борец. Както онзиден написа издателят в отговор на Борисов, по това време “Капитал” ппише във всеки брой за държавните пари в КТБ, както и за различни сделки на банкера.
Прокопиев
заедно с чужд
посланик
и още едно-две лица с български произход се среща с премиера Бойко Борисов заради заплахите. Засега нито един от участниците в срещата не е потвърдил публично този епизод, но странични наблюдатели са източници на тази версия.
Пред Борисов се изрежда списък с имена на вероятни поръчители на покушение срещу Прокопиев и семейството му. Сред тях на първо място
Прокопиев е
посочил Василев
и други олигарси, известни бизнесмени, както и обикновени разбойници. В тв интервюто премиерът на практика препотвърди, че Прокопиев е смятал, че банкерът беглец е смъртният му враг.
По това време се появяват и сигнали, че пловдивската група около бившата Тракиябанк има какво да дели с Прокопиев, който движи като консултант сделката за продажбата на финансовата група ДЗИ.
Казват, че Борисов е бил повече от съпричастен към тревогите на Прокопиев. Той молил лично по телефона всички от списъка на заподозрените врагове да се видят или чуят с издателя. След около година-две Прокопиеви очевидно уверени в своята сигурност се прибират от Сингапур.
И вече
Василев не е
главната маша
на руската
мафия, както
пише преди
години
в. “Капитал”,
а банкер, чиито изявления прокуратурата и правителството скандално отказват да разследват и коментират.
Прокопиев действително участва в избирането на първото правителство на Бойко Борисов, което е назначено с указ на президента Георги Първанов на 27 юли 2009 г.
Кастингът за
министри започва
месеци по-рано -
през февруари
В столичен хотел Прокопиев е сред инициаторите на камерна среща с интересни участници. Говори се за управленска визия до 2020 година.
За първи път се чува името на Кристалина Георгиева, представена като компетентен вицепрезидент на Световната банка. Освен нея от Вашингтон идва и неизвестният и плах Симеон Дянков. Строителният мениджър Росен Плевнелиев за първи път развива тезата за строителството на магистрали. Победата на Бойко Борисов е предизвестена. Освен споменатите трима според Борисов Прокопиев промотирал и Нона Караджова, която по-късно става действително един от добрите екоминистри, но не намира място във втория кабинет на Борисов. Има и още един нарочен за министър - Бисер Боев, щатен служител на “Капитал”, когото искаха да направят министър. Той беше сянка на Дянков. Целта беше да е министър на икономиката, после се опитаха да стане зам.-министър или началник на кабинета на вицепремиера и финансов министър Дянков.
Но на първото си интервю след изборите пред “24 часа”, след като бе запитан дали в. “Капитал” има квота в кабинета, му се размина постът. Борисов усети, че манджата е пресолена, и не назначи Боев.
Не получи пост и сингапурецът Илиян Михов. Но за сметка на това бе издигнат Трайчо Трайков, кандидатура също на товашния КРИБ.
По онова време Трайков работеше за едно от енергоразпределителните дружества. А “Булброкерс”, финансовата компания на Прокопиев, участваше в приватизацията на ЕРП-тата.
Така или иначе по онова време
Прокопиев бе на
върха - нещо
като коалиционен
партньор
на Борисов
Възползвал ли се е от влиянието, което имаше бизнесменът, в лична полза? Той яростно отрича в своя отговор на Борисов да е получавал обществени поръчки, но това не е точно така.
Целият му икономически възход е свързан с това да получава обществен ресурс срещу политически връзки.
Всъщност Иво Прокопиев е един от малкото хора в България, които покриват смисъла на понятието олигарх, което му придават в Русия.
Източникът на големите му пари са каолинът и кварцовият пясък, които му бяха щедро предоставени от Иван Костов. Природни богатства, сигурен пазар и комични в размера си концесионни такси.
Хората от сектата “Капитал” обичат да говорят за журналистиката и бизнеса със загадъчни термини. Например прочутият завод “Соларпро” в Силистра, който бе открит лично от Бойко Борисов и от Трайчо Трайков (тези снимки всъщност опровергава твърденията на Прокопиев, че не е общувал с Борисов извън КРИБ) се проваля епично. Просъществува по-малко от година, а повечето клиенти са свързани с групата.
Пак в Силистра с европейски пари бе изградено фериботно пристанище.
Оператор на
ферибота става
фирма на
Иво Прокопиев Фериботът спира съвсем скоро, защото се скарват с румънския партньор. Прокопиев иска камионите, които карат пясък и каолин за завода на “Шишеджам” в Румъния, да не плащат за превоза си.
Ползвайки неограничен евтин ресурс от недрата, Прокопиев се впуска в серия от неразумни инвестиции. Казват че в един момент кредитната му експозиция достига 600 млн. евро.
Войната
с Пеевски
В каолиновите находища има и кварцов пясък. Кварцовият пясък е основната суровина за сероочистките на старите български тецове от Маришкия басейн, които работят с нискокалорийни въглища. По договора за присъединяване към Европейския съюз България е задължена да изгради съоръжения и да ограничи емисиите. Сероочистките се изпълняват с кварцов пясък, който филтрира пушека. Който произвежда кварцов пясък, има осигурен бизнес за 8 млрд. лева до 2025 г. Най-ценно е находището в Меричлери, защото е най-близо до Маришкия басейн и съответно транспортните разходи са най-малки. По онова време някой внушава на Прокопиев, че групата Цветан Василев - Пеевски искат да вземат тази кариера и да му посегнат на бизнеса. Това дава старт на войната, която Прокопиев губи. Принуден е да си продаде златната кокошка “Каолин” на немската “Кварцверке”. А това бе най-ценният подарък, който му бе направен от кръга на т. нар. “Агнешки главички” през далечната 1998 г.
Казват, че Александър Божков е произнесъл година по-късно фразата:
“Капитал” умря,
когато
издателите му
станаха
капиталисти”
Фразата е забележително точна и афористична, макар самият вицепремиер Божков да има активна роля в превръщането на Прокопиев в капиталист.
Израстването на репортера до бизнесмен и човек, който може да посочва министри, е повече от впечатляващо. Защото се случва в рамките само на няколко години.
Прокопиев е роден в Разград. Завършва математическа гимназия в Габрово с редица отличия и награди от конкурси и олимпиади. След това продължава да учи в УНСС, където е завършил “Банково дело и финанси”.
През 1991 г. стартира и кариерата му на репортер във в. “Пари”, където работи с Филип Харманджиев, който по-късно ще му стане бизнес партньор.
През 1992 г. двамата правят “Отечествен вестник”, а малко по-късно се прехвърлят в седмичника “Банкеръ”, където Прокопиев става главен редактор. Напуска го след 3 месеца поради неразбирателство с основния собственик.
Така се стига до в. “Капитал”, който стартира през октомври 1993 г. Собственици тогава са Прокопиев и Харманджиев.
Малко след като на власт идва правителството на Костов, започва и възходът на Прокопиев като бизнесмен. Той влиза в концепцията на тогавашния премиер за изграждане на седесарски капитализъм, като се раздават държавни имоти на частни лица, които после ще бъдат верни и ще помагат на синята идея. Каква наивност!
Първата по-
голяма сделка е
с винпром
“Дамяница”
През есента на 1997 г. той е обявен за приватизация, а през декември е продаден на РМД “Изба Дамяница”.
Цената е 3 млн. долара, като 10% се плащат веднага. Останалите 90% - на девет годишни вноски с едногодишен гратисен период. През 1999 г. се сключва допълнително споразумение и цената е намалена наполовина. При това може да бъде платена в компенсаторки, а не в истински пари.
В съвета на директорите на винпрома се появява Филип Харманджиев. През 1998 г. влиза и “Англо-бългериън винтнърс”, чийто шеф е Петко Шишков - тогава главен редактор на в. “Капитал”. Следват увеличения на капитала и делът на РМД-то, в който участват хора от завода, е намален до 7%.
В края на 2001 г. окръжната прокуратура в Благоевград образува дело срещу приватизаторите на винпрома. Под отговорност са подведени Филип Харманджиев, Атанас Щурков, Стойчо Стоев и Валентин Кападжан. В София пък се води дело срещу Александър Божков, министър на промишлеността, който сключва сделката. През 2005-а и 2006-а делата приключват и всички са оневинени. Следва втора сделка, която може да се определи като една от най-значимите в бизнеса на Прокопиев. Пак през 1997 г. за приватизация е пуснат и “Каолин”. Тогава започват преговори с белгийската “Сибелко” – лидер в производството на кварцов пясък. Компанията предлага 20 млн. долара. През 1999 г. неочаквано инвеститорът се оттегля, без да става ясно какви са причините. Прави се нова оценка, която е за 7,5 млн. долара. И се появява нов купувач - РМД “Каолин-98”. Новата приватизационна процедура е открита през септември 1999 г. Два месеца по-рано в завода са назначени Даниела Шишкова, съпруга на Петко Шишков, и Александър Прокопиев, брат на Иво Прокопиев. Това им дава право да участват в РМД. И те го правят по забележителен начин - вземат 45,48% от акциите му.
РМД-то купува
“Каолин” за
3,6 млн. долара
по тогавашния курс на лева. Новата оценка на предприятието е направена от “Булброкърс”, което е и инвестиционен посредник по сделката и е собственост на Прокопиев. Плащането е пак по познатата схема - 10% веднага,
50% от остатъка
чрез годишни
вноски, а
другите 50% с
компенсаторки
След приватизацията е избран нов борд с членове Иво Прокопиев, Александър Прокопиев, Константин Ненов и Филип Калоянов. По-късно е сключен анекс към приватизационния договор, който позволява увеличение на капитала на “Каолин”. След като такова е направено, “Алфа Финанс холдинг” на Прокопиев, държи 62% от завода. През 2002 г. Иво заедно с брат си Александър и петима членове на борда на директорите - Константин Ненов, Георги Димов, Иван Сливов, Станимир Кръстев и Филип Калоянов, са обвинени за престъпление по служба, свързано с приватизация. През 2003 г. прокурорът Елена Хаджидимитрова сваля всички обвинения.
През 1999 г. Прокопиев, Иван Ненков и Константин Ненов основават “Алфа финанс холдинг”, който обединява повечето бизнеси. Холдингът държи инвестиционния посредник “Булброкърс” и дружества като “Каолин”, “Лендмарк холдингс”, “Спектрум нет”, Интернационална приватна банка - Скопие, “Соларпро”. “Дунавски индустриален парк”, летището в Пловдив и други.
Бързото бизнес разрастване на бизнеса на Прокопиев се свързва с бившия депутат от СДС и председател на икономическата комисия в парламента тогава Никола Николов, който също е от Разград. Според публикации Николов бил чест посетител на ловно стопанство “Воден” край Исперих, където работи Георги Прокопиев - баща на Иво Прокопиев.
Николов се смяташе за един от най-приближените до Костов, докато той бе премиер. Според запознати те двамата имали идея за изграждането на бизнесмени, които да са лоялни към партията и дори тя да не е власт, да има икономически лостове за въздействие. Според запознати идеята да се създаде РМД, с което да се купи “Каолин”, била именно на Николов.
Той бе известен и като лидер на кръга “Агнешки главички”. В него влизали депутати и областни управители, като основните участници били Панайот Ляков, Илиан Попов, Красимир Каменов, Пламен Иванов. През периода 1997-2001 г. участниците в кръга имали традиция всеки петък да се събират в ресторанта под СДС на ул. “Раковски” 134. Като специалитет за тях се приготвяли обезкостени агнешки глави с масълце в саханче. Така се появило и името “Агнешки главички”.
След като престана да бъде депутат, Николов стана председател на винарската камара. Като такъв той влезе и в управата на КРИБ в годината, в която за председател на конфедерацията бе избран Прокопиев. В момента
Прокопиев и
Николов са
съседи. Съседи
по соларни
паркове
Кариерата на Николов тръгва в още една посока преди около година. След като КРИБ се оглавява от Кирил Домусчиев, Прокопиев успява да убеди енерго-разпределителните дружества, американците в "Марица Изток" и собствениците на соларни паркове, да се обединят в отделна организация, за да защитават интересите си пред властта.Така издателят-капиталист си гарантира сериозно влияние в енергетиката.
Дълго време в КРИБ се говори, че Прокопиев ще напусне бизнес организацията, която е създал. Не го прави, но не се и появява на събитията на Домусчиев.
* Някой ще попита как така бизнес кариерата на журналиста Иво Прокопиев остава незабележима за медиите. Отговорът е, че в Съюза на изателите в България, който допреди години бе наистина влиятелна организация, се спазваше неписаното правило издателите да не се атакуват помежду си. Любопитно е, че по този начин бизнес начинанията на Иво Прокопиев, Петър Манджуков, Тодор Батков, Сашо Дончев и т.н. останаха извън новините в печата.
.
Коментари