Екологичните и икономическите критерии към производството на биопродукция напомня нашият консултант доц. д-р Динко Динков от Тракийски университет, Стара Загора

Фермерите не бива да забравят, че производството на животински продукти - мляко, месо, яйца и др., да се организира така, че да не се замърсяват над регламентираните изисквания почвите, водите и въздухът в районите на отглеждане на животните

В страните от ЕС търсенето на биологични продукти изпреварва възможностите на тяхното производство. Прави впечатление и по-високата цена на биологично произведените хранителни продукти в сравнение с конвенционалното производство. През последните години в страните от Европейския съюз се обръща все по-голямо внимание на опазване на околната среда, което се разглежда в комплекс с получаването на животинска продукция с високо качество, произведена по природосъобразен начин. Биологичното земеделие представлява сигурен начин за производство на висококачествени хранителни продукти от животински произход. Важно е да се посочи, че напоследък се очертава голяма пазарна ниша, в която място могат да заемат и българските производители на биологична продукция.
Биологичното земеделие у нас все още не е напълно възприето от фермерите като начин на производство на селскостопанска, респективно животновъдна продукция, но в това отношение са направени първите успешни стъпки особено в отрасли като производството на пчелен мед в околностите на гр. Елена и получаването на някои млечни продукти в района на Средна Стара планина (Троянския балкан). От друга страна следва да се посочи, че по своята същност животновъдното производство значително допринася за замърсяване на околната среда.

Характерно за него е, че наред с желаната продукция се получават и редица отпадни продукти като твърд и течен тор, отпадъчни води, прах, микроорганизми, вредни и неприятно миришещи газове и др. Установено е, че по консумация на природни ресурси и по количество на отпадъци животновъдството е на второ място след добивната промишленост.
Торът, за разлика от отпадъците в другите отрасли на икономиката, е продукт, който е носител на енергия и е с оптимално за растенията съотношение и съдържание на химични елементи като азот, фосфор, калий и др. Поради това торът пълноценно се включва в естествения кръговрат на веществата в природата и е незаменимо средство за стимулиране на почвеното плодородие. Към момента съществуват и редица особености, които затрудняват решаването на проблема с екологосъобразното оползотворяване на отпадъците от тор. В тора органичнните вещества са с висока концентрация.
При това съставът им не е постоянен и зависи от вида, здравословното състояние, възрастта на животните, качеството на фуражите и тяхното съотношение в дажбите, природоклиматичните условия, времето и начина на неговото съхранение и др. Друга много важна особеност на торовите отпадъци е огромното количество микроорганизми включително и опасни за здравето на човека и животните, както и на паразити, на много от които торът предоставя оптимални условия за запазване и е начин за широко разпространение. Непосредствена опасност за здравето на хората и животните представляват патогенните микроорганизми, които се отделят от болни и преболедували животни и от такива със скрито бактерио- и вирусоносителство още преди появата на клиничните признаци. Установено е, че повече от 100 болести по човека и животните се разпространяват с тора. Възниква логичният въпрос как производството на животински продукти може да се развива успешно при съчетание на биологичното производство с икономическата ефективност и изискванията за опазване на околната среда? Напълно в съгласие със споменатите изисквания е екологичният подход при производството на животновъдна продукция. Този подход за развитие на съвременното животновъдство през последните години е залегнал и в директивите на ЕС. Какво означава да се въведе екологичният подход при производство на животновъдна продукция? Това означава производството на животински продукти - мляко, месо, яйца и др., да се организира така, че да не се замърсяват над регламентираните изисквания почвите, водите и въздухът в районите на отглеждане на животните. Това следва да стане чрез въвеждане на комплексни мероприятия, насочени към опазване на природната среда от замърсяване, съчетано с повишаването на ефективността на производството.

Важно е да се посочи, че още преди строителството на животновъдния обект фермерите следва да установят дали при производствените дейности във фермата отпадъчните продукти биха замърсявали околната среда в определените от Наредба N 7/1992 г. хигиенно-защитни зони. Съгласно тази Наредба е регламентирано минимално допустимото разстояние до най-близките жилищни имоти в зависимост от вида и капацитета на животновъдната ферма.