И то по време на целия процес на отглеждане, напомня специалиста доц. д-р Динко Динков

Във всички случаи, когато стопаните забележат животни с промени в общото състояние (напр. липса или повишен апетит, липса или повишена жажда, изтечения от естествени отвори, кожни и други промени), както и при наранявания, травми, счупвания или др., те следва незабавно да потърсят специализирана ветеринарномедицинска помощ.

Фермерите трябва да знаят, че е неправомерно оставянето на животните без специализирана ветеринарна помощ при страдания, причинени от заболявания или травматични увреждания. При съмнение относно здравословното състояние на животните единствено ветеринарният лекар е компетентният специалист, който може да прецени, дали е целесъобразна и с какво да се проведе терапията на животните, или те следва да бъдат насочени за клане с оглед прекъсване на страданията им. Често пъти поради икономически причини фермерите преценяват, че е нецелесъобразно лечението на пострадали животни и търсят възможност да получат известна възвращаемост на направените разходи при тяхното отглеждане.
Какво означава неотложно клане
Според съвременната нормативна база "неотложно" е клането на животните, когато е разпоредено от ветеринарен лекар, поради нещастен случай или сериозни функционални и физиологични смущения в здравословното им състояние. То може да се извърши и извън кланицата, но в присъствието и под контрола на ветеринарен лекар, когато транспортирането на животното е невъзможно или ще му се причинят допълнителни страдания. Причини за неотложно клане са най-често инциденти със здрави живатни (тежки травми, счупвания на крайници, остро подуване на търбуха, трудно раждане и др.), при които лечението е оправдано, а превозването до кланицата е свързано с допълнителни страдания на животните. Друг случай е приемането на тоскични вещества, но само такива, при които клането и консумацията на месо от животните са разрешени.

При преценка на ветеринарния лекар за заколване на животните "неотложно" стопаните следва да обсъдят с него съответния оторизиран превозвач на животни за региона, както и с отговорника и държавния ветеринарен лекар от най-близката кланица, възможностите и изискванията за приемане на животните.

Когато фермерите анализират възможността от транспортирането на животните до кланицата, при разговора с ветеринарния лекар следва да се обсъдят и въпросите, свързани с евентуално използваните при животните лекарствени средства преди инцидента. Ако след последното третиране не е изминал т. нар. карентен период или това е времето за отстраняване от вътрешните органи и месото на остатъчните количества от лекарствените средства, обикновено месото на такива животните не може да се използва за консумация от хора. В този случай е стопански неоправдано, а и неправомерно такива животни да се насочват за транспорт и клане. Месото от третирани с лекарствени средства животни има ниски технологични качества, често неприятна миризма, а може да е и токсично или да предизвика алергични реакции при консуматорите. Ако пострадалото животно наскоро е приемало или е било третирано с медикаменти, преди да бъде заклано, трябва да се изчака изминаването на карентния срок приживе и то да се заколи едва след това. Само тогава месото му може се използва за консумация от хора. Ако изчакването на карентния срок може да причини ненужно страдание на пострадалото животно, то не бива да се държи живо и да страда. При клане на животни, при които не е изтекъл карентният период от третирането с лекарствени средства, месото им се насочва за техническо оползотворяване в екарисаж или се унищожава чрез загробване на регламентирани от ветеринарните власти места.
Ако карентният период е изминал, следва да се обсъди с ветеринарния лекар неговото мнение дали животното би могло да се транспортира при спазване на изискванията за хуманно отношение до най-близката кланица. При товаренето на животни на специализирани транспортни средства, предоставени от оторизираните превозвачи по места, следва да не се използва механична сила, която би причинила допълнителна болка на животните, както и да се гарантира възможността по време на транспорта животните да стоят самостоятелно изправени, а при травмирани животни да са в най-подходящата поза в легнало състояние, за да могат да бъдат стабилни по време на транспорта, без да страдат от излишна болка.

Преди транспорта, особено ако се предполага, че животните ще влошат общото си състояние, в каросерията на транспортните средства трябва да им се осигури мека постеля от слама или сено, както и допълнителни прикрепващи материали особено в случаи на транспорт на травматично пострадали животни. Желателно е и постоянното присъствие на гледача, с когото животните са свикнали, което също води до намаляване на транспортния стрес.
Важно е да се посочи, че е абсолютно недопустимо е извършването на транспортиране на животни, при което им се причинява високостепенна болка и ненужно страдание. Затова фермерите трябва да уведомят оторизирания превозвач от съответния регион относно състоянието и евентуалното увреждане на животните, както и да се осведомят за условията и времето на техния транспорт.
Ако фермерът сам урежда транспортирането на животните, то той трябва да разговаря лично с отговорника, както и с официалния ветеринарен лекар от съответната кланица. При това той следва да им предостави нужната информация относно специфичния случай, налагащ клане на животните, както и за времето на пристигането и приемането на пострадалите животни.
Ако фермерът използва собствено превозно средство и фермата не разполага с рампа за товарене на животни, то те може да бъдат натоварени в превозното средство чрез повдигане на ръце. Недопустимо е при пострадали животни, същите да се повдигат с мотокари, други механични средства, да се влачат привързани за транспортни средства и др., при което най-често се достига до безпричинна болка и страдания на животните.
Преди транспорта на наранени животни до кланиците не се препоръчва използването на успокояващи и упояващи вещества, които биха повлияли качеството и безвредността на месото за консуматора. Ако пострадали животни се транспортират до най-близката лечебница за адекватно лечение, например при травматични увреждания, от хуманни съображения, както и за избягване на риска от допълнителни травми при високостепенна болка по време на транспорта, по преценка на ветеринарния лекар може да се приложат някои транквиланти, които способстват за намаляване на болката и обездвижване на животните.
Когато се наложи неотложно клане във фермата, трябва да спазват изискванията за хуманно отношение към животните. В случаи на тежки увреждащи здравето страдания животните често изпитват голяма болка и поради това следва да бъдат заклани възможно най-бързо при спазване на изискванията за хуманно отношение и непричиняване на допълнителни страдания.