Интересът към нови инвестиции в лавандулови насаждения, ръстът в площите и производството на културата ще доведе до натиск върху цените, особено когато младите насаждения навлязат в пълна продуктивност. Сигналите в тази посока се появиха още през тазгодишната кампания, се посочва в анализа „Производството на лавандула в България – анализ на пазара и перспективите“ на Фондация „ИнтелиАгро“.

Ръстът в търсенето на цвят идва преди създадените през последните години насаждения да реализират пълния си потенциал. Това доведе до своеобразна надпревара между преработвателите, преминаваща в ценова война. Така през 2015 г., на фона на повече площи и високи добиви, както в България, така и във Франция, изкупната цена на маслото нарасна близо двойно спрямо предходни години. По оценки на бранша в страната се произвеждат между 200 и 250 т масло годишно, а кампания 2016 г. е преминала при изкупни цени около 85-90 лв./кг. (60-65 лв., когато се поемат разходите за транспорт, изваряване и част от тези за косене). Но тези, които тепърва се насочват към тази ниша, следва да бъдат по-консервативни и внимателни при изграждането на стопанствата си и залагането на бъдещи приходи, съветват специалистите от „ИнтелиАгро“. Едно евентуално намаление в цените от своя страна би разширило потреблението на маслото в нови ниши.

Заради трайния характер на културата и високия дял на първоначалните разходи, стопаните също не са особено гъвкави към спад в цените. Ценовият риск е значително по-висок за тези, навлезли в бизнеса по време на по-високите разходи за създаване на насажденията. Техните очаквания за много по-добра доходност могат и да се разминат с реалностите на пазара, предупреждават експертите.

Динамиката на пазара повдига и още един въпрос – за липсата на диференциация при изкупните цени според качеството на маслото. Това мотивира фермерите да се концентрират върху количеството произведено масло за сметка на състава му и да неглижират подбора на сортове. В същото време съществуват значителни разлики между маслата от отделните стопанства, в зависимост от местоположението им и използваните сортове. Заявките от преработватели и търговци са, че с течение на времето тази пазарна ситуация ще наложи индивидуален подход при определяне на изкупната цена.

В същото време силната зависимост на количеството и качеството на маслото от метеорологичните условия, както и концентрацията на производство в един основен ареал – Средиземноморие и Югоизточна Европа, предразполагат към големи колебания в ценовото равнище между отделните години.

Бумът в създаването на нови насаждения през 2014 и 2015 г. доведе до недостиг на посадъчен материал и рязкото му поскъпване – от 8-10 ст. в началото на десетилетието до 25-30 ст./бр. през последните две години (при нужни около 2000-2200 резника на декар). Високият интерес е съпроводен с появата на пазара на разсад с неясен произход и качество. Нерядко в този период се стига и до кражби на резници. При тези условия, рискът новото насаждение да е с разнороден сортов състав е голям. Това поставя под въпрос
устойчивостта на стопанството изобщо – туфи с различен размер, с различен период на цъфтеж, с различен състав на маслото водят до трудности и загуби при прибирането и преработката на цвета. Веднъж създадено по подобен начин, единственият път за корекция на насаждението е неговото изкореняване. В този смисъл, силно препоръчително е закупуването на посадъчен материал да става от сертифицирани разсадници.

Лавандулата намира широко приложение в козметичната, фармацевтичната, парфюмерийната индустрии, в
производството на перилни и почистващи препарати и т.н. В преработен или суров вид тя се употребява при производството на храни и безалкохолни напитки. Лавандулата се използва и в селското стопанство – в
растителната защита при биологично производство, като естествен регулатор в развитието на растенията (покълването на картофите) и за потискане образуването на метан от кравите – само Lavandula latifolia.

Популярна, особено в САЩ, тя е и в атракционните стопанства, предлагащи туристически услуги, ароматерапия, фотографски обиколки, организиране на фирмени и лични събития
и др. С установяване на все повече полезни свойства на растението, по-търсен става и лавандуловият мед. Лавандулата се използва и като декоративно растение, както и в направата на букети и различни орнаменти за украса на дома. Всичко това предопределя големия потенциал на пазара.

Въпреки бума в производството на лавандула през последните години, културата не е нова за страната и България вече има натрупан опит в отглеждането. През 60-те години на изминалия век в Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък са създадени първите български сортове, а през 70-те и 80-те години – Хемус, Севтополис, Дружба и Юбилейна, които и до днес доминират сортовата структура. Дълги години Подбалкана е и основен производствен район. Засадените площи в страната нарастват над три пъти след 2008 г., достигайки близо 7 хил. ха. Въпреки че добивите от културата са силно зависими от метеорологичните условия през отделните години, се наблюдава отчетливо повишение на средните стойности. През последните четири години те са в рамките на 250-350 кг/дка зелена маса, при средно около 200 кг преди 2013 г. Това определя и ръст в производството, надминаващ този при площите.

Така през 2015 г. са прибрани почти 19 хил. т зелена маса – четири пъти повече от 2008 г. Покачването на производителността в зелена маса се дължи основно на разпространението на културата върху по-плодородни почви в Добруджа и Тракия, където растежът и формирането на съцветията са значително по-интензивни. Разрастването на вече съществуващи стопанства подпомага общия ръст на площите, но в основата му е силното покачване на интереса към лавандулата сред земеделците. Броят на отглеждащите я
стопанства нараства над 3 пъти между 2007 и 2013 г., достигайки почти 800. Този процес се ускорява в следващите години и през 2016 г. над 1100 стопанства са ангажирани с културата.

Към тази ниша се насочват както напълно начинаещи за селското стопанство предприемачи, така и фермери, които търсят начин да диверсифицират стопанството си с по-доходоносни култури. Основните
предпоставки за този бум са затрудненията на сектора във Франция, трайният спад в цените на зърнените пазари, натрупването на капитал и собствена земеделска земя в множество стопани от други направления,
покачването на рентите, както и (не на последно място) наличието на различни механизми за публична подкрепа.

В резултат от навлизането на много нови играчи, средният размер на стопанствата намалява наполовина за същия период, но все още остава по-висок в сравнение с други, разпространени в страната трайни насаждения. По-висок е и делът на търговските дружества в броя стопанства и общите площи. Без да се открояват от общата картина в българското земеделие, сдруженията за производство на лавандула
са символичен брой.

Лавандулата е сред културите с най-разпространено биологично производство в България, за което спомага и сравнително малката разлика с конвенционалната технология. Близо половината от площите в страната се отглеждат по биологичен начин, като две трети, от тях са в преход. През 2015 г. ръстът им е над 16%, а броят на биопроизводителите се увеличава с 50%.
България и Франция са най-големите износители на лавандулово масло в света. През рекордната за производството 2015 г. от нашата страна са експортирани над 125 т обезтерпенено масло на стойност над 20 млн. лв. През последните години се отчита тенденция за ръст както в количествата, така и в стойността на износа. Обемът му през 2013, 2014 и 2015 г. е 2 до 4 пъти по-голям спрямо предходни години (в зависимост от реколтата). Основен пазар за българския износ е Франция – с близо половината от общия износ за периода 2012-2015 г. и над три пъти ръст спрямо предходните четири години. Друга ключова и бързо развиваща се дестинация е САЩ. Със значителна разлика следва Германия. Макар и при малки количества и обороти, забележителен ръст отчитат продажбите в Япония, Швейцария и Испания. Българската продукция присъства и на други далечни пазари като Австралия и Канада.

Значителна роля за насочването на стопаните към отглеждане на лавандула имат и механизмите за публична подкрепа. Като многогодишна култура и с преобладаващи стопанства до 30 ха, за нея може да се получи максималния размер директно плащане – единно плащане на площ, „зелено“ и преразпределително плащане – приблизително 44 лв./дка (+4 лв./дка за млади фермери). Засадилите сортове Карлово, Хемус, Дружба и Хебър могат да получат 105 лв./дка (до 500 дка) годишно по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за дейност „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове“. Тези сортове са сравнително по-нископродуктивни, но обикновено с по-високо съдържание на линалил ацетат в маслото. Въпреки дефинирането им като застрашени, качеството на тяхното масло ги прави чест избор на стопаните при създаване на нови насаждения.

До 101 лв./дка годишно могат да се получат за преход към биологично производство (3 години) и до 79 лв./дка годишно след сертифицирането по мярка 11 „Биологично земеделие“. Следва обаче да се вземе под внимание, че мерки 10 и 11 не могат да се комбинират.

На този етап липсват осезаеми пазарни стимули за развитие на биологичното производство – поради спецификата на преработката и приложенията на маслото, повечето клиенти нямат такова изискване, а
цените на био продукцията са сходни с тези на конвенционалната (ETC, 2016). Подкрепата по мярка 13 „Плащания за райони с природни (планински) или други специфични ограничения“ пък е съответно 25 и 14 лв./дка годишно. Различни компенсации (според землището) са възможни и, ако стопанството попада в
екологичната мрежа Натура 2000. По този начин, фермер в планински район, отглеждащ местен сорт или сертифициращ площите си като биологични, може да получи плащане от порядъка на 170-180 лв./дка годишно, което е в състояние още на трета-четвърта година да изплати разходите по създаване на насаждението, дори без да се калкулира пазарния приход от първите реколти.

В комбинация със сравнително по-ниските оперативни разходи след втората година, наличието на такава подкрепа намалява силно риска от инвестицията. Това, от своя страна, води до насочване към лавандулата на често неподготвени стопани, които неглижират добрите практики при създаване и поддържане на площите. В резултат, от една страна се влошава количеството и качеството на получаваното масло (респективно пазарните резултати на стопанството) и затруднява работата на преработвателите, а от друга – повишава риска от разпространение на вредители и болести.

Макар лавандулата почти изцяло да подлежи на механизирани обработки и необходимата техника да не е особено скъпа, проблемът с недостига на работна ръка в селското стопанство се усеща и при тази култура. Разходът за труд е сред най-сериозните пера при създаването на насажденията. Ръчното засаждане е предпочитано, поради по-голямата си прецизност и по-добри резултати. В допълнение, през първата година, когато растенията все още нямат развити туфи, са необходими чести обработки против плевели, които вътре в редовете могат да се извършат единствено на ръка.

В същото време бурното развитие изисква повече добре подготвени за културата специалисти – агрономи, специалисти по растителна защита и селекция, технолози при производството на маслото и др., чиито недостиг ще се усеща все по-силно в бъдеще. Разпространението на лавандулата води и до проблеми с техническата подготовка на стопаните, навлизащи в бизнеса. Допускат се грешки при подбора на терен и сортове, както и при създаване на насажденията. Много производители избързват с косенето на цвета, което се отразява негативно на добивите и качеството на маслото. Често стопани, които не продават веднага след изваряване, съхраняват маслото при неподходящи условия и в неподходящи съдове, увреждайки качеството му и възможностите за реализация.