Съществуват и пчели, които не жилят, тъй като нямат жило. Те произвеждат мед, който дори се смята за по-ценен продукт.

Пчелите без жило - мелипоните, са аборигенни обитатели на тропическите гори в Азия, Африка и Южна Америка. Общата численост на тези насекоми е 60 вида. Те играят важна роля за опрашването на земеделските култури и за поддържането на биоразнообразието.

Мелипоните нямат жило, но това въобще не означава, че не са способни на активна отбрана. Защитавайки живота си и гнездото си, те се впиват във врага със силните си челюсти. Но като цяло те са миролюбиви същества и дори ги отглеждат като домашни животни, за които могат да се грижат и деца.

Както и обикновените пчели, мелипоните са социални насекоми, въпреки че при тях не съществува толкова отчетливо разделение на труда. За разлика от европейските пчели мелипоните строят хоризонтални, а не вертикални пити или дори въобще минават без тях. Те складират меда в "гърненца" с различен размер, а не в кутийки, и са склонни към специализация на определени цветове на определени видове растения.

В много страни медът от мелипоните се събира чрез "лов" из околните гори, но някои видове може да се открият в малки кошерчета и в други изкуствени гнезда.
Средното семейство на мелипоните произвежда около 2 л мед. Като правило той е много ароматен, леко нагарча, има силен меден вкус и съдържа голямо количество вода. Затова е прието да се "пие", а не да се яде с лъжица.

Населението в тропическите страни смята меда на мелипоните не само за полезен продукт, но и за ценно лекарствено средство. Той може да струва по-скъпо от меда на европейските пчели. В частност го използват при лечение на очни заболявания. Научни изследвания потвърждават, че медът на мелипоните е силен природен антибиотик.

Най-вкусен мед дават мелипоните от мексиканския полуостров Юкатан. Съдейки по йероглифите на археологическите находки, маите са ги отглеждали преди 2 хил. години. За съжаление в последно време числеността на тези пчели в Мексико бързо намалява заради загубата на исторически традиции за контакти с тях, заради изсичането на горите, развитието на селското стопанство и урбанизацията.

Най-голямо развитие на мелипонокултурата е постигнато в Бразилия, където в редица райони населението предпочита пчелите без жило пред обикновените пчели.
В Гана е създаден Международен център за безжилите плели, чиято задача е пропагандиране на мелипонокултурата в страните от Западна Африка. Аналогични усилия има и в страните от Централна Америка.

Опитите за развъждане на мелипони извън пределите на тропиците не са успешни. Изключение е само Япония, където един от видовете мелипони се използва за опрашване в оранжерии.