Проф. дсн Петко Иванов
Хранителен режим и торене
Оптимизирането на хранителния режим чрез торене е решаващо за добива и качеството на земеделските култури. Същевременно, оптималният хранителен режим е предпоставка за приложението на консервационни и минимални почвени обработки. За всички почви и култури е важно торенето с основните хранителни елементи - азот, фосфор и калий. При специфични почви и култури решаващо може да бъде и храненето с микроелементи.
Азот
Азотът е най-важният хранителен елемент в земеделието и почти всички почви са природно бедни на азот. Оптимизирането на азотното торене е решаващо за получаване на висок и качествен добив. Голямата подвижност на азота в почвата обуславя възможността от различни по механизъм загуби, а именно:
Измиване на нитрати основно през зимния и ранния пролетен период;
Амонячни загуби при повърхностно торене главно с карбамид в периоди с повишени температури;
Денитрификация с излитане на азот при условия на преовлажняване в съчетание с повишени температури рано напролет;
Временно биологично фиксиране на минерален азот при разлагане на растителни остатъци.
Природата на тези загуби и начините за тяхното минимализиране чрез съчетание на срок и начин на торене със система на обработка на почвата, са обсъждани в поредица от статии на автора. Почвеният анализ е полезно средство за успеха.
Фосфор
Вторият по значение дефицитен хранителен елемент в почти всички почви.
Характерно за фосфорните торове е слабата подвижност в почвата и ниският коефициент на усвояване в годината на торене (10-20%), резултат от поглъщането на фосфатите от почвата (означавано като фиксация). Фосфорните торове не са подложени на загуби чрез измиване или излитане и системното торене води до обогатяване на почвата с усвоими или достъпни за растенията фосфати.
Торовите норми трябва да бъдат диференцирани в зависимост от степента на почвено обогатяване с достъпни фосфати, предполага периодичен контрол чрез почвен анализ.
При приложение на консервационните системи (директна сеитба и мулчиране с чизелова обработка) фосфорният тор по необходимост се внася повърхностно, което крие рискове за намалена достъпност в годината на торене. Желателно е полетата да са доведени до умерено или оптимално съдържание на достъпен фосфор (10-15 мг Р2О5). В противен случай е необходимо торене с повишени норми фосфор за сметка на следващата година.
Подобна е философията и на калиево торене, с разликата, че нашите почви са общо взето с много по-добър режим на калиево хранене.
Калиевото торене трябва да бъде съобразено с данните от агрохимически анализ (добра запасеност е 25-30 мг К2О/100 г почва).
Оборски тор
Инкорпорирането на оборския тор, органични компости и зеленото торене в почвата, трябва да става с основната обработка с отметателни плугове през есента преди окопните пролетни култури (царевица и слънчоглед)
Следжътвени остатъци
В съвременните консервационни обработки растителните остатъци от предшествениците не се унищожават, а се оползотворяват като източник на органично вещество за образуване на хумус и подобрение на почвената структура.
При обръщателната оран те се заорават, а при чизелната - се разстилат и оставят на почвената повърхност. И в двата случаи е необходима техника за надробяване и равномерно разстилане върху почвената повърхността (мулчиране). При сеитба мулчирана повърхност се използва техника за разчистване на почвата по редовете.
Сеитбена техника
Много от по-новите генерации сеялки могат да работят да работят при по-високо ниво на растителни остатъци. Те са снабдени с работни органи за почистване на реда, обработка на почвата, внасяне на семената на определена дълбочина в зависимост от културата, покриване у и уплътняване на почвата.
Съвременните сеялки за директна сеитба за проектирани за прецизна сеитба и за култури с най-дребни семена (люцерна, рапица).
В последните години стават предпочитани по-тесните междуредия при окопните култури, с цел осигуряване по-равномерно разпределение на растенията и евентуално повишение гъстота на посева.
Коментари