И това е погрешната практика, алармира проф. Неделчев
Не може да се похвали с успех нашата овцевъдна наука и практика с породното подобряване на овцете за мляко. Тук масовото кръстосване с импортни породи в миналото не даде очаквания ефект главно поради лошата аклиматизация на породите подобрителки. Повишаването на кръвността на тези породи над 50% бе свързано с изнежване и голямо отпадане на животните. България е първата страна в Европа внесла (още през 1904 г.) овце и кочове от Източнофризийската млечна порода. След това упорито многократно са внасяни такива, но и до днес адаптирани към условията на страната животни няма, а и резултатите при получените кръстоски са доста скромни.
В Европейския съюз има страни със значителни успехи в млечното овцевъдство. Затова
се налага да почерпим опит от европартньорите си също както някога бяха постигнати безспорни резултати във вълнодайното овцевъдство, черпейки богат опит от руските селекционери.
Какво показват цифрите:
През 40-те години на миналия век породата Лакон във Франция е била с млечност близка и дори по-ниска от тази на Черноглавата плевенска овца у нас. За по-малко от 40 години обаче при едно поголовие от 800 000 животни тя достига 260-280 литра, а при елитните стада впечатляващите 400 литра. От млякото на тази порода се произвежда прочутото рокфордско сирене.
Постигнат бе бърз генетичен прогрес като първоначално животните от породата са разделени почти на половина за мляко (овце с повече от 30% по-висока млечност от средната за популацията) и стада за месо. Последните се селекционират за плодовитост, майчински качества, конформация на трупа, интензитет на растеж и оползотворяемост на фуражите. В същото време постепенно става окрупняване на млечните стада и масово внедряване на машинното доене.
Успехът на френските селекционери, последван от тези на Гърция, Италия и Испания, се дължи на умелото приложение на модерни генетични теории (над 900 научни разработки) и ентусиазмът на фермерите, обединени в развъдни дружества, както и на правилно разработените национални развъдни стратегии при успешно прилагане на изкуственото осеменяване.

Според френските селекционери успехът при селекцията на млечни овце се дължи на:
0 безупречна индентификация на животните и точни записи в педигретата;
0 развитие и възприемане на обективни селекционни кретерии;
0 създаване и поддържане на банка данни за развъдните стойности;
0 разработени научнообосновани селекционни програми;
0 безупречна координация и развъдна дисциплина на асоциацията с цел постигане на общ за породата генетичен прогрес.
Сегашната практика у нас един елитен коч да действа само в едно стопанство, където обикновено има само няколко животни с ниво на продуктивност значително превишаваща средната за породата, е коренно погрешна и вредна, защото води до загуба на неговите ценни качества. Фактически по този начин в породата се осъществява породоподдържане, а не селекция и не се реализира тъй желаният от всички генетичен прогрес. Налага се и в овцевъдството да се приложат принципите, възприети в говедовъдството - кочовете да се произвеждат само от най-изявени майки-кочопроизводителки, а не само от изявени стада.

Безспорно обемът у нас на контролираната част на овцете от млечните стада е крайно недостатъчен. При породата Лакон от пълна контрола са обхванати 20% от животните, а от съкратена - 62,5%, като майки-кочопроизводителки са определени само около 1% от овцете или 8 000 овце. От тях ежегодно се отделят за разплод 2 500 мъжки агнета, които представляват 25% от новородените такива. След това в продължение на две години те преминават през система от тестирания (по собствена продуктивност, по произход, по странично родство и по потомство). От тях само не повече от 50 остават да работят върху майките кочопроизводителки (или това са 2% от всичките произведени за разплод кочлета). Останалите според величината на развъдната им стойност се пренасочват съответно към племенни, възпроизводителни и стокови стопанства.

Осеменяването на майките кочопроизводителки е изкуственно с т.нар. суперкочове, които са обща собственост на асоциацията и се отглеждат в станциите по изкуствено осеменяване и от тях се създава банка от семенна течност. За улеснение при осеменяването майките кочопроизводителки се синхронизират с хормонални препарати така, че техник-осеменителят да посещава фермата не повече от два пъти. Благодарение на така прилаганата схема е осъществен значителен селекционен диференциал, като генерационият ефект е от 5-7,2 литра, докато у нас за около 40 години той е едва около 30 литра.

Незадоволителна е разликата при нашите породи между средната продуктивност на племенните стада и тези със съкратена контрола. Поради това целесъобразно е да се възприеме, като племенни да се определят само тези животни, които по продуктивност отговарят на определен стандарт, а за майки-кочопроизводителки да се предпочитат такива, които превишават стандарта с определен процент. Така в едно стадо е естествено да има както майки-кочопроизводителки, така племенни овце и стокови такива. Субсидирането на стадата трябва да става в зависимост от нивото на продуктивност на отделните овце.