Ваня Велинска наш спец. пратеник в Кнежа

За трета поредна година в Кнежа в полетата на ЕТ ПРИС- Борислав Горанов бе организирана демоплатфарма, на която бяха представени сортове соя, подходящи за България.

Миналата година засяхме 41 сорта соя на различни дати, с различни вътревидови и междуредови разстояния, както и при различни варианти на технологии за растителна защита, сподели домакинът на събитието Борислав Горанов.

Тази година заложихме само на 29 сорта, от тях 13 нови, но всичките подходящи за почвено-климатичните условия на страната ни.

Бъдещето на соята у нас е доста спорен въпрос

През последните няколко години се правят опити бобовата култура да се наложи в родните полета, но засега начинанието върви с променлив успех.

Това че соята се подпомага със субсидии за отглеждане на протеинови култури, явно не е достатъчно. Тя трябва да е и печеливша, за да се заинтересуват фермерите сериозно от нея.

Освен че соята е изключително добър предшественик като всяка бобова култура, тъй като обогатява почвата с азот, тя е изходен материал за производството на соев шрот за животновъдството, допълва Борислав Горанов.

Според него животновъдството в България е на ръба, но това не означава, че няма търсене на соев шрот, напротив. Като цяло в Европа няма достатъчно количества, затова се внася от Америка.

За да се подчертае значението на културата, тя трябва да намери достойно място в земеделието ни. Първите стъпки за това са във включването на България в проекта

Дунавска соя

Популяризирането на инициативата става и с помощта на специалния ден, посветен соята, който се провежда за трети път у нас.

Организатори на събитието са Институтът за агростратегии и иновации, Асоциация Дунавска соя, както и фирми от областта на семената, торовете, растителната защита и агротехниката - БАСФ, Еуралис, Пиргос Агро, Екофол, Тайтън Машинари.

България е имала сериозни традиции в отглеждането на соя, които вече са позабравени по време на прехода.

И фактът, че от няколко години за културата отново се заговори и тя пак се върна по полетата ни, дава надежда. Първоначалният ентусиазъм понамаля и засетите площи паднаха драстично. По данни на МЗХ през 2015 г. заетите площи в страната са били 360 239 дка, а реколтираните са 340 468 декара. Средният добив е 116,8 кг от декар. Общото количество соя е 40 250 тона.

От днес можем да променим ситуацията, стига повече фермери да се решат да я включат в сеитбообората

на стопанствата си, категоричен е Борислав Горанов. Соята не е лесна за отглеждане, но това важи и за други култури, когато искаш да постигнеш добри производствени резултати.

Проблемът в България е, че липсва еднородна продукция, както и по-големи количества, споделя още фермерът.

Ако сортовете са уеднаквени, може да се мисли за преработката й в маслобойните. Но за целта, пак повтарям, трябват еднородни партиди.

Друга пречка при отглеждането е не толкова напояването, колкото високите температури, над 35 градуса, категорични са специалистите. Много от районите в Северна България например са подходящи за култивирането й.

Не на последно място идва пазарът, но както споменахме, при правилна стратегия, няма да има проблем с реализацията. Още повече, че част от продукцията се използва и в хранителната индустрия - за ядки, за тофу, както и в производството на различни храни на растителна основа и др.

Това е целта на платформата Дунавска соя - фермерите да се запознаят с най-подходящите сортове съответно с предлаганите от фирмите семена, а също така с растителната защита, торенето и земеделска техника, които са важна част от производствения процес.

Специален гост на открития ден бе Драгош Дима, регионален директор на Асоциация Дунавска соя, който приветства фермерите и останалите участници в открития ден.

От асоциацията сме големи щастливци, защото тук, в България имаме много добри партньори в лицето на семейство Горанови и Института по агростратегии и иновации, с които работим изключително добре и вече имаме първата демонстрационна платформа, каза той.

Според него в Западна Европа нямат достатъчно информация, че в Дунавския регион, по специално в България, Румъния, Молдова и Украйна има над 100-годишна традиция в отглеждането на соя. Но знаят, че културата е изключително важна за хранителната сигурност в ЕС.

Специалистът е категоричен, че тези държави могат да осигурят на останалите страни от Общността свободен от ГМО протеин което ще донесе печалби и ползи за фермерите, но и ще спомогне за подобряване на развитието на земеделието в региона.

Търсенето на свободна от ГМО соя в Европа е 5 млн. тона, а само около 50 на сто от тях могат да бъдат осигурени от европейски стопанства. Така че ако Дунавският регион, включително и Украйна, се насочат към отглеждането, в рамките на 10 г. 5 млн. свободна от ГМО соя и общо производство от 8-10 млн. т ще могат да задоволят напълно потреблението на Европа.