Значителна роля за запазването на прасетата, тяхното добро наддаване и последващо формиране играят правилното хранене, грижи и отглеждане. От общия брой живородени прасета 20-30 процента не доживяват възрастта на отбиване. Наблюдение, проведено в 3000 свиневъдни английски ферми, проведено от Комитета по развитие на свиневъдството на Великобритания, показало, че при 50-60 процента от обследваните стада загубите на прасета съставляват от 1 до 3 глави на прасило и само 20-25 процента от стадата имат загуби от 1 прасе на прасило.
Има различни причини за смъртността на прасетата, но най-важната е затискане от майката (30-40 процента от общия брой), ниската млечност на свинете майки (10-15 процента), нежизнеспособност (10 процента) и стомашно-чревни заболявания (10-15 процента). Тези загуби са по-големи през зимата, отколкото през лятото. Освен това с повишаването на репродуктивните ферми има тенденция и към повишаване на смъртността на новородените прасета.
Във всяко прасило се раждат големи и малки прасета, чието тегло може да се движи в диапазона от 0,7 до 2 кг. Големите прасета са по-жизнеспособни, растат по-добре и по най-добрия начин усвояват фуражите. Доказано е, че между теглото на новородените прасета и тяхната скорозрелост имат пряка зависимост, особено значителна по време на бозайния период. При увеличаване на теглото на новородените прасета със 100 г потреблението на майчино мляко се повишава с 10-15 процента, а времето за достигане на тегло от 100 кг намалява средно с 1-1,5 месеца.
С повишаване на теглото при новородените прасета е свързана и тенденцията към
НАМАЛЯВАНЕ НА ОБЩИТЕ ЗАГУБИ ПО ВРЕМЕ НА БОЗАЙНИЯ ПЕРИОД
Максимални загуби (до 50-70 процента) се наблюдават при новородени прасета с тегло, по-ниско от 1 кг, а най-малки загуби (примерно 10 процента) - при тегло 1,6-2 кг. Затова на малките и отслабени прасета трябва да им бъдат подсигурени максимални условия на отглеждане и пълноценно хранене.
Високото равнище на секреция на мляко определя интензивния растеж на новородените прасета особено през първата половина на бозайния период, когато основна храна за тях е майчиното мляко. Дори при прекрасно сформированите свине-майки цицките са с различна млечност: предните са много от по-млечни от средните и най-вече от задните, което се обяснява с нееднаквото количество жлези в цицковите канали и с придвижването на млекоотдаването от предните цицки към задните, което се проявява с по-силно неврохуморалното влияние на предните цицки.
Млякото от задните цицки (6-7-а двойка) при много от свинете майки съдържа по-малко мазнини от предните (1-2-а двойка). Освен това задните цицки са по-неудобни за сукане. Затова предните цицки обикновено са заети от големите прасета, които при сукането по най-добрия начин стимулират и развиват предните части на вимето, вследствие на което получават повече мляко и растат по-добре.
Ето защо в промишлените свинеферми при приучаване на прасетата към определени цицки малките трябва да се придават към предните части на вимето, а по-силните - към средните и задните.
Прасетата бързо привикват към определени цицки (за 2-3 денонощия) и без проблем ги намират. За да се различават прасетата и да им се оказва помощ при откриването на нужната цицка в определеното време, те се маркират условно с боя. Обикновено на чудесно развитите прасета не им достига млякото, което е в задните части на вимето. Затова при наличие на свободни цицки те трябва да се приучават към две цицки.
Прасетата трябва да сучат дружно в съответствие с нормата на развитие на цицките и да не пропускат нито едно хранене. Това благоприятства равномерното формиране на млечната жлеза и увеличава млечната продуктивност.
Според специалисти броят на живородените прасета в прасило при удовлетворителни условия във висока степен въздействат на млечната продуктивност на свинята майка, тъй като формирането на млечната жлеза продължава известно време след опрасването и несъмнено се обуслява от количеството прасета в прасилото. При незначително прасило незаетите цицки са подложени на инволюция и общата млечност за лактация намалява. И обратното, повишававането на насоченото стимулиране на организма на свинята майка с масаж на вимето, осъществявано от многоплодно прасило в определеното време и изпразването на жлезите във всички части на вимето стимулират млекообразуването чрез нервната и ендокринната система. Затова 9-12 прасета в прасило със своето въздействие на организма чрез млечната жлеза на майката могат да поддържа секрецията на мляко на високо равнище. По тази причина в свиневъдната практика повечето процеси се проследяват именно при такова количество прасета в прасилата.