Алма Давидова

Кооперативът е като ТКЗС-то... Само дето носи печалба и членовете допринасят за развитието му, а не мечтаят как да го окрадат. Участието в него е доброволно. Фермерите се обединяват по разни причини: идеи, нови възможности за печалба, ефектите от мащаба, икономия, увеличени обеми производство, повишено качество на услугите и др. И всяка страна си има свой подход.

На първо място се кооперират производителите на селскостопанска продукция. В страните с развит агросектор се образуват тясноспециализирани агрокооперативи: търговски, промишлени, финансови, застрахователни и даже кооперативи за грижа за здравето на фермерите.

Фермерите се обединяват, за да произвеждат по-големи партиди продукция, за да получат от тях повече печалба.

Например едно малко стопанство иска да обработва земята, но закупуването на трактор ще му излезе доста скъпо. До него има поне още десет такива малки ферми. Тогава те се обединяват, взимат под аренда трактор и го ползват по ред. Това е един простичък пример за това защо фермерите решават да се обединят.

Но има и други преимущества. Например членовете на кооперативите престават да са конкуренти - произвеждат еднаква продукция и започват да си сътрудничат. Когато съберат по-голям обем продукция по-лесно осъществяват контакти с други организации, например за пласиране и преработка на агропродукцията. А това дава възможност в бъдеще да се отглежда вече заявена продукция, което намалява икономическите рискове.

Фермерите получават печалба, в зависимост от това колко продукция доставят в кооператива.

Системата на участието с акции не се използва - полученият доход зависи само от количествата доставена продукция, а при избор на председател гласовете на всички членове са еднакво равни. Такива са основните принципи на кооперативното движение. Но те не са универсални за целия свят.

Във всяка страна са изработили свой подход към обединенията, което е свързано с географското разположение, историческите събития и даже с идеологията.

Във Франция кооперативите се обединяват, за да обхванат по-голяма територия

В страната има 21 хил. кооперативи, които обхващат около 75% от всички фермерски стопанства. Така 3,5% от активното трудоспособно население членува в агрообединения.

Френските кооперативи провеждат консултации за своите членове как да се произвежда продукцията. Те получават много агрономически, икономически съвети и насоки за стратегическото планиране. А в хода на експериментите се създават нови навици. Например кооперативите активно помагат за създаването на по-екологично чисто земеделие.

Освен това, те вкарват в стопанствата иновации, като разширяват рамките на своята дейност, намирайки нови източници на доходи. Например инвестират в биогорива. Също използват инструменти за управление на пазара, опитвайки се да регулират промените в цените на агропродукцията.

Кооперативите се стремят да достигнат икономическо развитие, като съхраняват селското стопанство, като основна дейност на своите членове. За това помагат кооперативите за финансови услуги. Например, банковото обединение Cre'dit Agricole през 2013 година беше най-големият в света кооператив по обем на доходите. А още две френски обединения в тази сфера - Groupe BPCE и Groupe Сre'dit mutuel, заеха третото и четвъртото място в този рейтинг.

Френските кооперативи провеждат и изследвания, за да произвеждат по-качествена продукция. Те непрекъснато променят своята структура, като се приспособяват към икономическата среда.

Получило се е така, че те следват една от основните световни тенденции: повечето от тях са започнали просто като събирачи на селскостопанска продукция, а после постепенно са се превърнали в корпоративни групи. Такива обединения образуват главната и дъщерните: други кооперативи или търговски компании.Това обединение позволява на групите да получават повече печалба, да намалят разходите и да обменят опит.

Френското законодателство определя една особеност на кооперативите там: тяхната дейност трябва да се извършва в строгите граници на определена територия. Като следствие, кооперативите развиват своите структури, за да обхванат по-голяма територия: те стават по-малко за сметка на сливания и “поглъщания”. Но паралелно с това растат техните доходи. Така, независимо от силната локация в различните региони на страната, те успяват да съхранят своята конкурентоспособност.

В Испания кооперативите обхващат 15% от населението

Интересното е, че болшинството от тях действат в рамките на регионалното, а не на националното законодателство.

Местна особеност е, че тук обединенията са малки, а тяхното количество значително превишава средния показател за другите европейски страни.

39% от кооперативите имат повече от 1000 членове. Малкият им мащаб често не дава възможности на обединилите се фермери да получат печалба.

Но колкото повече са обединенията, толкова повече са всевъзможните им модели и размери.

Има и местни кооперативи, които обезпечават само своите участници, а има и такива, които се занимават с доставки за промишленоста. А има и крупни кооперативи, които произвеждат продукти и ги продават на различни дистрибутори.

Впрочем, 16% от испанските кооперативи обхващат 75% от целия оборот на средства. Това е така, защото за тях са свойствени окрупняванията, за сметка на обединяването и поглъщането.

Канадските кооперативи покриват цялата страна, но не създават национална мрежа

В Канада има повече от 1300 земеделски кооператива, които действат в различни отрасли на икономиката. 40% от канадците в крайна сметка членуват в едно обединение. А в Квебек това са 70% от жителите. Именно там беше разработен единственият, съществуващ само в Канада модел на агрокооператив.

Канадските обединения не очакват дотации от държавата и не събират членски внос. Те работят на принципа на земеделския кооперативен бизнес - участват във формирането на цените на продукцията и осигуряват на своите участници нужните обеми за продажба.

Така кооперативът получава доходи от пласирането на продукцията и заплащането на неговите услуги. Наборът от услуги обикновено е еднакъв за всички обединения, но всяко от тях се фокусира на една от тях.

Променят се и членските структури. Към кооперативите могат да се присъединят както отделни фермери, така и селскостопанските федерации, които вече представляват общите интереси на своите участници.

За отбелязване е, че аграрните обединения се разпространяват по цялата страна, но не създават национална мрежа или друг орган, който би защитил техните потребности на държавно ниво. За това пречи географското разположение: повечето фермерски стопанства се намират в Централния запад. Територията на Канада е голяма, стопанствата са разхвърляни из различните ѝ краища и не са концентрирани, както в европейските страни. Големите регионални обединения се оказват конкуренти даже и по философски възгледи за това как трябва да се управляват кооперативите.

Кооперативите в САЩ са се отказали от системата на участие с акции

В САЩ агрокооперативите са по-малко, отколкото в другите страни - само 3000 , но обхващат всички ферми. Има четири вида селскостопански обединения: по пласирането, по сключването на сделки, по обезпечаването на фермите, а също и кредитни.

Кооперативите по пласирането обработват и продават продукцията. Те на практика обхващат всичко, което е отгледано и произведено в САЩ. А в селските райони те осигуряват болшинството работни места. Именно тях имат предвид, когато говорят за агрообединения.

Кооперативите по сключването на сделки помагат на фермерите да постигнат разумни цени на произведеното от тях. Фактически, те търгуват вместо този, който не умее да прави това.

Обединенията по осигуряването на фермите произвеждат, продават или разпределят продуктите, необходими за земеделското производство (например горивото).

Кредитните кооперативи включвают банки и асоциации от кооперативната Селскостопанска кредитна система. Тя предоставя за фермерите обединени кредити и помага с други операции, като например финансирането на експорта.

В случая фермерите предават своето зърно на кооперацията и тяхната част образува процент от целия обем. А после той им се заплаща, според общата печалба на кооператива - след обработката, преработката и продажбата на това зърно или друга стока.

Кооперативът се контролира от самите фермери.

Обикновено обединенията се управляват от съвет на директорите, който се избира от членовете. Всеки глас е равноправен.

Няма система от акции или проценти собственост, както е в другите видове бизнес.