Проф. дсн Петко Иванов

През последните години в света, ЕС и България се наблюдава тенденция за повишени и стабилни добиви от пшеницата и зърнените култури изобщо.

През настоящата година също се очертават сравнително високи добиви, въпреки че реколтата се формира при изключително динамични и често екстремни условия на климат.

Наред с голямо вариране на добивите може да се очакват на много места и силно влошени качествени показатели на зърното.

Общи условия за реколта 2015-2016

Рекордно високите температури през лятото на 2015 г. предизвикаха преждевременна жътва на масовите предшественици и неоправдано ранно септемврийска сеитба на част от посевите в много райони на страната.

Продължителни валежи през октомври забавиха и отложиха сеитбата през ноември до началото на декември.

Така се оформиха две категории посеви пшеница - много ранни с тенденция за прерастване, и късни - с небратили и редки посеви с по-нисък потенциал.

Като се изключат ниските температури в началото и края на януари 2016 г., зимните месеци до края на март бяха необичайно топли с многократни температурни рекорди. Това даде възможност за подобрение състоянието на късните посеви, които достигнаха фаза братене.

През април обаче започна хладен за сезона период с продължителни дъждове, съпроводени често с бури, наводнения и градушки. Създадоха се условия за преовлажняване и наводнения на посеви.

Честите валежи с повишена влажност на почвата и въздуха и рязка смяна на температурите създадоха условия за нападения от болести (жълта ръжда, ранен листен пригор, брашнеста мана и кафява ръжда, евентуално по-късно от фузариоза по класа). Градушките започнаха необичайно рано - още през март, продължиха с голяма честота и интензивност, поразявайки незапомнено големи площи от посеви.

При тези условия сега се наблюдаваха значително разнообразие на посеви, с различен добивен потенциял, степен на полягане, нападения от болести и неприятели и поражения от градушки.

При тези условия може да се очакват на места както по-ниски добиви, така и влошено качество на пшеничното зърно.

Впрочем, незадоволителното качество на голяма част от българска пшеница бе проблем и през минали нормални години, когато значителна част от продукцията бе оценявана като неподходяща за хляб и използвана или изнасяна на понижени цени като фуражна .

Все пак много голяма роля за крайния добив и качеството зависи от условията в решаващ етап за формиране на реколтата - наливане и зреене на зърното.

Фактори за формиране на качеството

Видова и сортова принадлежности

Известни са големите добивни и качествени различия между съвременни сортове на обикновената пшеница (Triticum aestivum), твърдата пшеница (Triticum durum) и старите видове пшеница - лимец (Triticum monococcum), спелта (Tr. spelta) и др.

В сортоваTriticum листа на българските пшеници има много висококачествени сортове, съчетаващи добив и качество.

През последните години в страната навлязоха много чужди сортове, предимно от европейски произход, които изместиха голяма част от българската селекция.

Не винаги обаче продуктивност, качеството и особено устойчивост към стресови фактори при тях са ясно и добре характеризирани. Това е особено важно за интродуцираните чужди сортове, характеризирани с висок продуктивен потенциал, но създадени при други климатични условия и с недостатъчно изяснено отношение към основни и екологични условия (климатични и почвени) и технологични фактори (торене, растителна защита, посевни норми и др.).

Технология на отглеждане

Чрез съчетанието на основни елементи от технологията (предшественик, срок и качество на предсеитбената обработката, торене, растителна защита) се цели оптимален посев, осигуряващ съчетаване на висок добив с добро качество. В това отношение се допускат следните основни грешки.

Много ранна сеитба с високи посевни норми, в резултат на което се получават прекалено гъсти посеви, уязвими на воден дефицит, полягане и болести, с влошена големина на класовете и маса на семената, с понижени качествени показатели;

Късна сеитба през ноември-декември, водеща до редки и небратили посеви, уязвими на зимни повреди, с незадоволителен добивен потенциал и понижено качество;

Грешки в торенето: завишено и небалансирано азотно торене, както и неравномерно разпределение на торовете.

Ненавременна и недостатъчна растителна защита за борба с основните болести и неприятели по културата. Честите валежи наложиха поне 2-3 третирания с пестициди, които не винаги са реализирани и не са качествени.

Закъсняло прибиране, обработка и съхранение на реколтата при условия на продължаващи валежи.

Климатични и метеорологични условия

В редица райони в страната през пролетта на 2016 г. следствие на изобилните и продължителни валежи, често съпроводени с градоносни бури, през юни-юли посевите бяха преувлажнени, наводнени и бити от градушка. При тези условия се създадоха редица рискове за реколтата като полягане на посеви; нападение от гъбни болести по корени, листа, стъбла и класове.

При тези условия е възможно преджетвено кълнене върху класа, вторично заплевеляване, наблюдавано при такива условия почерняване на класовете и нападение от фузариоза. Всичко това влияе отрицателно върху цъфтежа, фотосинтетичната активност, усвояването и транспорта на вода и хранителни вещества от почвата, наливането и зреенето на зърното, които в крайна сметка понижават добива и особено - качеството на пшеничното зърно.

Полягане на посевите

Полягането е важен негативен фактор за величината и качеството на добивите от пшеница, специално при приложението на интензивни технологии за оптимална или максимална продуктивност.

Благоприятства се от голямата гъстота на посевите, резултат от ранна сеитба, прекомерно и едностранчиво азотно торене.

Продължителните и обилни валежи през май-юни създадоха условия за поява на полягане, което през последните години беше относително рядко явление у нас.

Полягането на посевите се проявява в две форми

Те са ранно полягане, предизвиквано главно от преовлажняване и кореново или базично гниене, и късно полягане - вследствие пречупване на стъблени междувъзлия при съчетание на силни валежи и бури.

Продължителността на периода на формиране и наливане на зърното след прецъфтяване на посева при благоприятни условия е от голямо значение за формиране на качествено зърно и висок добив.

Ако този период е три-четири седмици при условия на умерено висока температура до 25-30 градуса и отсъствие на почвена и атмосферна суша, добрата реколта с качествено зърно е до голяма степен гарантирана.

Ако валежите през този период продължават, качеството на зърното може да бъде повлияно от няколко отрицателни явления: почерняване на класове и зърно; преджетвено кълнене на клас и фузариоза по класовете.

Причините за по-лошото качество на пшеница в минали години са анализирани. Най-общо те се дължат на съчетание от фактори: продължителни, изобилни и повтарящи се многократно валежи по време на зреенето и прибиране на реколтата, закъснялата жътва, полягането на част от посевите, преджътвено покълване на зърното на клас (ПЖК), развитието на болести (кафява и жълта ръжда, септориоза и фузариуоза по класа), продължителен престой на полето при условия на повтарящи се валежи.

Прибирането във влажно състояние и ненавремената обработка на зърното след жътва причиняват загуби чрез нападение от плесени.

Показатели за влошено качество на зърното са намалено хектолитрово тегло, по-малка маса на зърното, по-ниско съдържание на протеин, влошено качество на глутена, намалена стъкловидност и изменение на оцветяването.

Повишеното съдържание на плесени създава опасност за токсично действие на микотоксини (в случая вомотоксин).

В крайна сметка се понижават качеството на зърно, брашно и хляб.

По време на наливане и узряване на зърното и при условия на повишена влажност и температура, и особено при закъсняла жътва, често се появяват тъмни до черни класове.

Размерът може да варира от черни точки (black point) по плевите и зърното на отделни класове до големи петна и масиви на посеви. Излагането на откоси при разделна жътва и валежи повишава почерняването. Меките бялозърнести пшеници са особено податливи на инфекции от плесените.

Нападнати от черни плесени клас и семена на пшеница

Почерняването на класовете се причинява от голям брой сапрофитни или слабо паразитни гъби (плесени), някои от които са патогени и могат да редуцират кълняемостта или да увеличат случаите на фузариоза по семената.

Повърхностният растеж на плесените само по плевите влияе слабо на добива и качеството на зърното, но влошава външния вид на посева и пазарната стойност на семената.

При продължаващо влажно време и закъсняваща жътва плесените навлизат във вътрешността на зърното, с което се редуцират масата на зърното и хектолитровото тегло.

Силно заразените семена имат понижена кълняемост по-слаба кълняема енергия и от тях се получават слаби и болни растения. Хранителните и фуражни продукти от такова зърно имат неприятен цвят и миризма и те да предизвикат болестни състояния при хора при консумация на големи количества.

Преджетвено кълнене се получава в резултат на продължителни дъждове или тежки роси по време на зреене на зърното. При тези условия се увеличава активността на ензима алфа-амилаза, вследствие на което протичат процеси на скорбялно разлагане до прости захари, които се използват за растеж на кълновете.

Резултатите са намалено скорбялно съдържание, по-ниска маса и обемно (хектолитрово) тегло и число на падане (по-малка плътност на зърното).

В крайна сметка намалява не само добива, но се влошава силно качеството на зърното, брашното и хлебопекарните качества. Глутенът става нееластичен и ронлив. Тестото губи своята сила и еластичност, а хлябът има по-малък обем, голяма плътност и леплива консистенция и сладникав вкус.

В крайна сметка намалява не само добива, но се влошава силно качеството на зърното, брашното и хлебопекарните качества.

При условията на относителна стабилност на времето и с повишени температури през юли преджетвеното кълнене е рядко и слабо проявено явление.

Многократно повтарящите се валежи при резки промени на температурата могат да влошат качеството на пшеницата до такава степен, че да се ограничи използване на зърното само за фуражни цели, с което се нанасят тежки финансови загуби на производители и преработватели.