Печалбата на фермерите ще е минимална, повечето ще са на нула

Ваня Велинска

Въпреки че променливото време затрудни на места жътвата, тя приключи в сравнително кратки срокове. Разбира се, официални данни за количеството на прибраната реколта от пшеница все още няма.

Това, което подразбираме от водещи западни анализатори е, че България ще прибере рекордно количество зърно. Колко точно обаче ще бъде, съвсем скоро предстои да разберем. Това означава, че ако миналата година сме прибрали около 5 мил. тона, тази ще ги надхвърлим.

Повечето зърно обаче не винаги е добра новина за производителите, тъй като не означава автоматично високи приходи.

От различните райони на страната се чуват противоречиви данни за изкупните цени. Обобщени те са около 24-25 ст., а закарани до пристанище Варна достигат 27 ст.

Излишно е да коментираме, че зърнопроизводителите няма как да са доволни от тези цени тъй като заради тежката в климатично отношение година, те направиха повече разходи.

Колкото до качеството на зърното е много рано да се говори.

Със сигурност, фермерите, които са успели да опазят посевите в добро здравно състояние, са прибрали качествено зърно. В повечето случаи обаче пшеницата ще е по-скоро с фуражни показатели.

Каквото е направено - направено, сега всеки гледа да прибере последните декари, както и да продаде продукцията, особено ако няма къде да я съхранява.

Много производители обаче споделят, че няма да държат дълго зърното

Пазарите, а и добрата реколта в други значими зърнопроизводителни райони показват, че в световен мащаб се очертава излишък от зърно. У нас преходните запаси също са около 1, 250 млн. т, което също е сериозно количество.

Така че не се очертава тенденция зърното да се задържа дълго по силозите.

А относно цените, колкото и да не устройват фермерите, те ще бъдат принудени да продават. Истина е, че през последните месеци от пристанище Варна отпътуваха сериозни количества пшеница, като тепърва ще се изнасят още.

Тази година няма да е много успешна за земеделските производители, е мнението и на Светослав Русалов, председател на НАЗ. Печалбите от зърнопроизводството ще са малки, а някои от фермерите ще са на нула, предвид ниските изкупни цени.

За съжаление обаче реалните губещи ще са стопаните, които са вложили максимални усилия, за да произведат качествено зърно, което би трябвало да се изкупува на много по-добра и достойна цена.

По последни данни на агростистиката

При 71% ожънати площи, заети с пшеница, средният добив в страната е 485 кг/дка. Спрямо 2015 г. реколтата е със 7.3% по-висока.

При всички житни култури е отчетен ръст на добивите спрямо предишната година: при ечемика със 7.2% (444 кг/дка), при тритикалето с 3.1% (362 кг) и при ръжта, чиято жътва е в началото, с 1.6% (185 кг).

Реколтата от маслодайна рапица е с най-значително повишение – с 15.2 процента при среден добив 296 кг/дка.

За разлика от по-добрите количествени резултати, цените бележат сериозен спад.

Хлебната пшеница е с 40 лева/тон по-евтина спрямо стойностите преди година. Към 15 юли 2015 г. зърното е било оценено на 293 лв., докато към същата дата на настоящата година то струва 253 лв. Намалението е с 13.7%. При фуражната пшеница минусът е 12.8 на сто. Към 14 юли т.г. цената й е 239 лв/т.

Семената на маслодайната рапица са поевтинели на годишна база с 11.4% и от 717 лв./т през юли 2015 г., към средата на юли 2016 г. те се търгуват на 635 лева.

Най-голям е спадът при ечемика, който към 14 юли т.г. струваа 235 лв./т или с 14.2% по-малко спрямо година по-рано.