Кои инженерно-технически решения позволяват да се поддържа желаната температура в птицефермата през лятото? На първо място това е самата конструкция на птицефермата

При планиране на строителството й в райони с продължителни периоди на високи температури фасадата им трябва да е ориентирана в източна или западна посока. Максималната височина на покрива трябва да бъде не по-малко от 4 м със скат с наклон, не по-малък от 20 градуса. Това предпазва птиците от негативното топлинно въздействие на напечения от горещината покрив

За затъмняване на стените на птицефермата покривът трябва да излиза над тях на 1-1,5 м. Покривът трябва да е добре изолиран с подходящ материал (стъклена минерална вата, полиуретан и др.).

Покритието му трябва да е предимно от топлоотразяващи гофрирани алуминиеви листа, а от вътрешната страна - от водонепроницаема пластмаса.

Ако се използват странични щори, те трябва добре да предпазват птиците от дъжд и слънце.

При птичарниците от открит тип в страни, в които е много горещо, покривът трябва да е боядисан в бяло. Това позволява да се намали топлопоглъщането с 10-15%.

И все пак основна роля в този процес е на самата вентилационна система

Работата на климатичното оборудване, използвано за охлаждане на птиците, е основано на два основни принципа: конвекционно охлаждение и изпарително (влажностно) охлаждане.

Конвекционният метод предполага охлаждане за сметка на високата скорост на движение на въздуха или т. нар. тунелна вентилация

Тя е приложима при сгради, в които се отглеждат по-големи птици. Работи с термостат или температурен сензор. Ефективността на охлаждането е в пряка зависимост от скоростта на движение на въздуха и от температурата на въздуха вътре и извън сградата.

Скоростта на движение на въздуха в сградата се опрдеделя от три основни фактора:

херметичност на конструкцията;

максимална производителност на засмукването;

напречно сечение.

Херметичността на сградата гарантира, че целият въздух ще постъпва само през технологичните отвори от единия край на птицефермата и ще се изхвърля през другия край, като се изключва смучене на въздух по пътя на най-малкото съпротивление - през най-близките процепи.

На ефективността на работата на засмукващите вентилатори съществено повлиява степента на задвижващите ремъци, както и наличието на голямо количество прах и пух върху перките на вентилаторите и по ламелите на щорите.

Износеният ремък при потребление на еднакво (с новия ремък) количество елекроенергия не е способен да осигури 100-процентна производителност на работата на вентилатора.

А дори 10-процентна загуба на производителност "струва" 3 градуса от охлаждащия ефект на тунелната вентилация.

Полепващите се по перките в процеса на работа прах и пух могат да променят аеродинамичните характеристики на перките и да намалят въздухообмена с 30%.

За съжаление на практика се срещат различни ситуации, които не позволяват да се постигне желаният ефект дори след реконструкция на стари сгради и след монтаж на тунелна вентилация. Така че често пъти дори при добра херметизация и достатъчна максимална производителност на всмукването е невъзможно да се осигури необходимата скорост на въздушния поток над птиците.

Затова в климатични зони, където максималната лятна температура стабилно е над 35 градуса, а вътрешната температура в птичарника продължително време превишава 30 градуса, възниква необходимост от съчетаване на системата за тунелна вентилация със системи за допълнително изпарително охлаждане на въздуха

В основата на изпарителния метод лежи принципът на поглъщане на топлината чрез изпарена течност. Много е важно да се запомни, че на работата на всяка система за охлаждане оказва много силно влияние влажността на въздуха в помещението

Топлопоглъщащата способност на въздуха пряко зависи от неговата температура и относителна влажност. Колкото тя е по-висока, толкова по-сложно е да се постигне желаният ефект.

Конвекционният метод на охлаждане позволява да се намали усещаната от птиците температура с 4-6 градуса.

Същият ефект може да се постигне за сметка на изпарителния метод на охлаждане, като при него се получава фактическо намаление на температурата с 4-6 градуса.

Съчетаването на двата метода позволява да се намали температурата с 6-12 градуса. Това обикновено е достатъчно за предотвратяване на топлиния стрес при птиците, който започва при температури, надвишаващи 30 градуса.