През август трябва да получат последните дажби тор, за да развият силни клони до есента
Неразвитите клони стават лесна жертва на студовете и дори при относително мека зима може да се очаква цялостно измръзване. Затова през юли не се използва пълноценен тор с азот, а с повече калий. Той се разпръсква между розите така, че на 1 кв. м да отидат не повече от 30-40 грама. Ако не се очаква дъжд, наторените растения се поливат.
Ако катерливите ви рози цъфтят само веднъж годишно, трябва да отрежете всички прецъфтели клони. Така ще направите място за тазгодишните израстъци, от които през следващата година ще произлезат цветните стебла. След орязването те се разпределят върху шпалира (телената конструкция) и се закрепват така, че да не се виждат дупки.
Висящите клони на розовите храсти трябва да се отстраняват навреме от пътеките. Много от тези рози са отрупани с бодли и нанасят сериозни рани.
Облагородяването не е трудно
Нуждаете се от напълно сочни дивачки и добре развити калеми
Окулирането е успешно, когато кората се отделя без остатък от дървото. Калемите са напълно развити, когато цветът в края им е готов да разцъфне. За калеми се използват само тазгодишни израстъци.
Облагородяването на розите е едно от най-интересните занимания на любителите градинари. То се провежда сравнително лесно, ако знаете точно какво трябва да направите. Ако работите грижливо и в подходящо време, успехът няма да закъснее.
Първите приготовления за окулиране на розите са рязането и подготвянето на калемите. Те се отрязват малко преди да се извърши окулирането. Връхчето се изрязва до първите добре развити пъпки. След това се отстраняват всички листа до остатъци от листни дръжки с дължина около 1 см. Листните образувания по тях също се отстраняват. Така подготвените калеми се увиват в мокър лен.
Технологията:
Обичайните подложки в разсадниците са семеначета на точно определени видове рози. Аматьорът може да си помогне и по друг начин. Вземат се силни дивачки на шипокоразпространената шипка (Rosa canina) или диви издънки на розите в лехите. Облагородяването се прави съвсем близо до земята. След една година облагородените дивачки се отделят от благородната роза през есента и се засаждат на друго място.
Окулирането на розите се извършва в следната последователност - разрез в дивия израстък под формата на буквата Т, изрязване на благородна пъпка от калема, поставяне на пъпката, връзване на мястото.
Разрезът с форма Т е с дължина около 2 см. С отделителя на ножа краищата на кората в напречния разрез се повдигат внимателно. При изрязването на благородната пъпка лявата ръка държи калема така, че горният му край да сочи тялото.
Дясната ръка поставя ножа на около 1 см под добре развита пъпка и я изрязва. По нея не бива да има дървесина, само в началото от вътрешната страна може да се вижда тресчица.
Пъпката се мушва в надлъжния разрез и кората, която стърчи над напречния разрез, се отрязва. За превързване може да използвате рафия. На пазара се намират и бързи превръзки, както и специална изкуствена материя за облагородяване.
Превръзката трябва да свърже здрава дивачката и калема. След превързването разрезът не бива да се вижда. Пъпката трябва да остане свободна, превръзката не бива да я стяга.
Внимание!
Клоните на дивата роза, които се намират над мястото на облагородяването, не се скъсяват.
Това би довело до застой на сокове, който може да задуши благородната пъпка. При стъблените рози преди окулирането се отстраняват клоните над мястото на облагородяването, ако има такива.
Най-разпространените болести:
Брашнеста мана - една от най-разпространените болести по розата
Напада младите части на растението (листа, клонки и цветни пъпки), които се покриват със сивобял брашнест налеп. При повишена влажност на въздуха постепенно петната обхващат целите листа. Нападнатите органи закърняват и спират развитието си. Чувствителността на сортовете рози е много различна. Сортовете с гланцирани кожести листа са по-малко податливи на нападение, отколкото с матови по-меки листа.
Борба - пръскане на нападнатите растения с разтвор от подходящи фунгициди: ТОПОАЗ 100ЕК, ТОПСИН М 70ВП, ШАВИТ 25ЕК, ИМПАКТ 25 СК, ФАЛКОН 460ЕК.
Ръжда - гъбата напада всички надземни части на растението, като предизвиква прегаряне и окапване на листата, деформация и изсъхване на младите леторасти и цветни бутони. Първоначално по листата са светложълти или светлооранжеви, закръглени петна. По-късно, предимно по долната страна на листата се оформят многобройни оранжево или ръждиво оцветени точковидни петна, които се разпукват и от тях излизат прахообразни спори на гъбата. Заразените растения изостават в развитието си и имат влошен декоративен вид.
Борба - по-ранно откриване на болестта с единични петна, листата със симптоми може да се откъснат и изхвърлят. При по-силно нападение се налага да се направят поне 2 последователни пръскания с разтвор на някой от фунгицидите: ШАВИТ 25ЕК, ИМПАКТ 25 СК, ТОПОАЗ 100ЕК или ФАЛКОН 460ЕК
Черни листни петна, От болестта страдат розите отглеждани на открито. По горната повърхност на листата се се явяват черни кръгли или неправилни по форма петна, в резултат на което листата окапват още през първата половина на лятото. Растенията не асимилират нормално, спират растежа и не цъфтят.
Борба - провежда се предпазно пръскане преди вегетацията. След развитието на листната маса растенията се третират още три пъти през 12-15 дни с разтвор на фунгицидите: ИМПАКТ 25 СК, ФАЛКОН 460ЕК или ФОЛИКУР 250ЕВ.
Неприятели:
Зелена листна въшка - най-широко разпространеният неприятел по розите.
Това са дребни зелени насекоми, които нападат върховете на растящите леторасти. Те се хранят като смучат сок от младите листенца и цветни пъпки, като покриват изцяло нападнатите органи. Листата се завиват, а леторастите спират развитието си. Растенията отслабват, повредените части се деформират, пожълтяват, а цветните бутони не се разтварят. Растенията губят декоративността си.
Голямата опасност от листните въшки се дължи не само на пораженията, които те нанасят на декоративните растения, но и на обстоятелството, че те пренасят много вирусни болести.
Борбата с тези неприятели трябва да се води навреме, поради вредността им. Има различни инсектициди с добър ефект. Необходимо е да се провеждат поне 2-3 пръскания като препаратите се редуват, за да не се създава устойчивост на популациите.
Ефективни са инсектицидите: МОСПИЛАН 20СП, ВАЗТАК 10ЕК, ЛАНТАН 90ВСП, КАРАТЕ 2.5ЕК, ЛИРОСЕКТ 2ЕК и ТАЛСТАР 10ЕК - инсекто-акарицид.
Акари. Паяжинообразуващите акари обикновено нападат и се развиват върху долната страна на листата, дръжките, пъпките и цветовете. Вредят като смучат клетъчния сок от млатите по-сочни части на растението. В резултат от повредите нападнатите части увяхват, свиват се, деформират се и по-късно окапват.
Борбaта е ефективна при наблюдение на растенията за навременно откриване на нападението. Пръскане с химически препарати (акарициди). Подходящи препарати с добър ефект са: ТАЛСТАР 10ЕК, ЛИРОСЕКТ 2ЕК, НИМАЗАЛ, МИТАК 20ЕК, ПИРАНИКА 20ВП. Трябва да се пръска неколкократно, като е желателно препаратите да се сменят. За съжаление при честа употреба на едни и същи растителнозащитни препарати се стига до селективна резистентност на раси от акари.
Цветен дръжкопробивач. Това е малко бръмбърче с основен черен цвят и твърди червени криле. Вредят възрастните насекоми и ларвите. Среща се по всички видове рози. Женските индивиди снасят яйцата си в основата на цветната пъпка, след което прегризват цветната дръжка и пъпката пада.
Борба - при поява на бръмбара растенията се пръскат с БИ 58 или други тиофосфорни препарати.
Коментари