Рене Пейл специалист по обработка на копитата, Германия

На какво трябва да се обърне внимание при избора на стойки за фиксиране на животните и при тяхната покупка?

Трябва ли стойката за обработка на копитата да бъде накланяща се, защото това е принципен въпрос. Дали трябва да е еднопосочна (проходна), или със затворен край (кравата влиза и излиза от едно място)?

Трябва ли да е поцинкована или е достатъчно да е покрита с лак и боя, колко надеждна трябва да бъде рамата? Нужно ли е допълнително фиксиращо устройство за задните крака? Как да се фиксират предните? Достатъчно удобна за работа ли е стойката? Какъв трябва да е размерът й? Каква сума можете да си позволите за купуване на оборудването? И накрая, но не на последно място: как да намалим стреса на животните?

Ето и отгворите.

Първо, изборът изцяло е ваш. Ако предпочитате и четирите крака на животното да са едновременно на равнището на работната зона, трябва да изберете накланяща се стойка. Оперативното поле ще бъде чисто, защото няма да ви се налага да работите зад или под животното.

Този вариант обаче има и своите минуси. Например, преди да сложите кравата да легне, трябва много добре да я позиционирате, за да можете да поставите ремъците.

Опитът показва, че много от животните, които вече са изпитали това "удоволствие", неохотно отиват към стойката, а това означава, че ще ви е нужно повече време за фиксирането на животните. Още един недостатък е, че краката се разполагат на равнището на очите на работника, което не на всички допада. Затова пък предположението, че слагането на кравата да легне странично може да провокира родова дейност, все още не се е потвърдило.

Стойката трябва да е лека и проста

Вертикалната стойка е мобилна и може лесно да бъде пренесена до мястото, където се обработват копитата за разлика от накланящата се.

След вкарването на кравата първо се фиксира главата, а след това се слага ремък под корема й. Обикновено работникът е до животното и може във всеки момент да оцени работата по обработката на копитата.

Втори вариант, ако стойката е "проходна", кравата спокойно излиза напред. Недостатъкът тук е, че е възможно работното място да бъде замърсено с урина и фекалии от животното. Когато трябва да се обработят копитата само на няколко животни, обикновено се използват стойки, които се плъзгат от задната страна на кравите, като ги фиксират към решетки до местата за хранене. Това е много удобно, ако работите сам.

Защо конструкцията има значение

Разбира се, трябва да се предпочитат стойки с поцинковани елементи - те най-продължително могат да се ползват.

Лаковите покрития рано или късно се износват, а стоманената основа е подложена на агресивното влияние на външната среда.

Покритието на стойката е особено важно, когато тя престоява продължително във фермата.

Голяма роля има и размерът. Много малки стойки няма, но често някои производители предлагат много големи. Ако по време на работа кравата има възможност да се движи от една на друга страна, то обработката на копитата ще бъде трудна.

Освен това, когато стойката е прекалено дълга, животното ще се опитва постоянно да прибере обратно крака, който обработвате. С повдигнат заден крак животното ще стои спокойно, ако скакателните стави са разположени на растояние една длан под седалището. Освен това скакателната става трябва да е фиксирана към задната страна на седалищните мускули. Ако дърпате ходилото назад, за да можете да го фиксирате към напречната греда, то животното естествено ще се съпротивлява.

Друг проблем при прекалено дългите стойки е, че кравата се движи напред-назад вътре. За да се избегне това, тя трябва да бъде "приклещена" от фиксаторите и задната стена. Важно е да не е прекалено тясно - гърбът на кравата трябва да бъде прав. Допълнителното фиксиране с повдигане на задните крака се прави само в краен случай. То има смисъл единствено при хирургичесна интервенция.

Следете и за диаметъра на тръбите от които е изработена установката - те определят нейната здравина. Желателно е вертикалните тръби да имат амортизационна устойчивост. Така при продължително използване ще има по-малко пукнатини на местата на свързване на рамата с тръбите.

Ако се фиксират предните крака

Най-простото фиксиране е, когато краката се застопоряват с ремъци. За съжаление това изисква търпение и невинаги е лесно да се фиксира животното. Процедурата значително се опростява, когато се използва лебедка за предните крака с обезопасяващи примки, които позволяват да се вдигнат краката до удобна работна височина.

Понякога краката на кравата се поставят във фиксиращо устройство, а в други случаи крайниците се блокират. За да се ограничи движението на копитата, се препоръчва на края на стоперите да се поставят специални ленти, които обхващат венечния край на копитото.

Страничните ротационни лебедки са принципно интересни, но трябва да помните, че не при всички животни се получава краката да са фиксирани достатъчно отдалечено настрани. Това важи в особена сила за едрите и възрастните животни.

В някои случаи се налага да се повдигне и фиксира и задният крак на животното от същата страна, където се обработва предното копито. Това се прави, за да се избегне инстинктивното ритане със задните крака при обработката на предните (особено при достигането чувствителната зона на копитото).

Изборът на стойката за обработка на копитата е строго индивидуален. Личният опит и предпочитанията играят много важна роля. Трябва да се има предвид, че стойката не се купува само за една година, пък и се използва доста интензивно. Ето защо не бива лекомислено да си затваряме очите пред недостатъците, надявайки се, че някои от предимствата ще ги компенсират.

Каква цена можем да си позволим

Цените за стойките за обработка на копитата в Германия са в доста широк диапазон: от 5 хил. евро до 25 хил. евро в зависимост от планираната интензивност на използване и екстрите, които можете и искате да си позволите.

Онези, които искат да избегнат тежкия физически труд, трябва да приготвят около 10 хил. евро.

Трябва да се има предвид обаче, че колкото повече са техническите приспособления, толкова по-голяма е вероятността те да излязат от строя. Ремонтът им изисква намеса на специалисти, което допълнително ще увеличи разходите.

Особено внимание трябва да се обърне на електрониката която ще бъде в постоянно съприкосновение с влагата - преди да купите, се уверете, че всички електронни елементи са сигурно защитени от попадането на влага и мръсотия. На подвижните части трябва да има задължителна маркировка СЕ.

При избора на стойки помислете и за въртящите елементи - това са гръдните ремъци и устройствата за фиксиране на предните копита.

При стойките с хидравлично-механично задвижване трябва да се вземе под внимание силата и скоростта, с които работят лебедките за повдигане на краищата.

При всяко положение стойката за обработка на копитата е принудително средство. Заслужава ли си (и до каква степен) трябва да прилагаме насилие? Ако животното се приближава неспокойно, трябва да се открие причината. Още по-важно е копитата да се намират в удобна за оглеждане и работа позиция, която позволява правилната обработка, без усложнения.

Всичко зависи от качеството на работата при процедурата

Купуването на установка за обработка на копитата трябва да бъде добре обмислено. При избора трябва да се отчетат размерите на животните, чиито копита ще се обработват, няма ли прекаленото напрягане на фиксиращите ремъци да оказва негативно влияние на животното.

По поведението на кравите може да прецените колко комфортно се чувстват те при обработката на копитата.

И нека не забравяме, че дори и най-скъпата и технологична стойка за обработка на копитата не може да замени работата на човека.