“Български фермер” свързва местни производители с клиенти в градовете

Директните продажби у нас печелят все повече фенове

На 4 юли - понеделник, в. "Български фермер" кани жителите и гостите на град Бургас на първи по рода си фермерски пазар. Той ще се проведе в Експо център “Флора”, в Приморски парк (морската градина).

Пазарът е част от най-новата инициатива на вестника за свързване на малките местни ферми и производители с потребителите, за насърчаване на късите вериги на доставки и за популяризиране на местните храни.

В края на миналата година “Български фермер” организира национален дебат за бъдещето на фермерските пазари в страната.

В приложение на част от идеите, споделени по време на дебата, вестникът в партньорство с Българската банка за развитие ще организира до края на 2016 г. няколко фермерски пазара.

Целта е чрез тях да покажем, че има начини местните земеделски стопани и производители на храни да печелят, като пряко да продават стоките си на потребителите, на градските жители, които все повече се интересуват от качеството и чистотата на храната. Ще насърчим контактите помежду им.

Фермерският пазар в Бургас организираме със съдействието на Община Бургас, на Областна дирекция “Земеделие” - Бургас, Българска асоциация “Биопродукти”, Хранкооп-Бургас.

Той ще бъде открит в 10.30 часа на 4 юли от министъра на земеделието и храните Десислава Танева и кмета на гр. Бургас Димитър Николов.

Очакваме Ви!

До края на годината "Български фермер" ще организира още 4 пазара в големи областни градове. График на събитията ще публикуваме на страниците на вестника и в сайта bgfermer.bg. Заявки за участие на фермери и присъствие на рекламодатели се приемат на e-mail:[email protected], [email protected], телефон: 02 942 2504

Директните продажби у нас печелят все повече фенове

61% от българите смятат, че няма достатъчно места, от които да закупят местно произведена храна, сочи анкета

Алма Давидова

До преди година-две много хора у нас не бяха и чували за фермерски пазари. Информацията за тях идваше предимно от големите европейски градове. Но нуждата от скъсяване на дистанцията между производител и потребител и изграждане на доверие помежду им, предизвика тяхното развитие.

Сега те не само се множат в столицата и в големите ни градове, но и се провеждат в най-различни форми, по най-различни поводи и с интересни съпътстващи мероприятия.

Появиха се и нови инициативи,като Garden to Business и фермерски кошници, които допринасят за достъпа на малките производители до бизнес клиенти.

Работи се и за развитие на национална мрежа от кооперативи за по-широко и устойчиво популяризиране на директния контакт между потребители и производители.

Все повече правителствени и неформални организации, сдружения, движения, фондации и съюзи подкрепят, финансират и развиват тази форма на търговия. Не е маловажно, че и европейската политика е обърната към нея. А контролът на предлаганата продукция става все по-надежден и все по-малко бюрократичен.

Изградена е вече и солидна мрежа от производители. Роди се и идеята за пътуващите фермерски пазари, чието развитие тепърва ще очакваме.

Късите вериги за доставки на храна имат изключително голямо значение за местната икономика, казва Ивайло Попов от Eкологично сдружение “За земята”. Още от 2010 година в ЕС темата за късите доставки стана много актуална. Чрез късите вериги на доставки на храни се повишават доходите на земеделските производители. Резултатът е, че крайната цена влиза в джоба на фермера. Така след това той може да вложи парите си в местната икономика.

Много важно е не само да имаш по-добра цена, но и стабилни, гарантирани пазари. Социалните ефекти от тези вериги са много.

По този начин се ограничава и изселването от селата. Освен това така се стимулират и хора от градовете да се връщат в селата. Това го наблюдаваме в България вече, подчертава Ивайло Попов: “При късите вериги на доставки на преден план излиза уважението и доверието между фермерите и потребителите. Друго предимство на късите вериги на доставки е, че фермерите в България, развиват бизнес уменията си чрез тях.

Не на последно място са и ефектите върху околната среда. Освен това местните фермерски храни водят до запазване на местните култури.”

Финансирането на късите доставки на храни и създаването на местни фермерски пазари предвижда мярка 16 “Сътрудничество” и по-конкретно подмярка 16.4 от Програмата за развитие на селските райони. Предвиденият бюджет по подмярка 16.4 е 8 млн. евро, а субсидията ще е 50% от разходите.

При нея няма индивидуални играчи. Тук задължително трябва да кандидатства обединение. Това ще бъде едно от големите предизвикателства, тъй като обединението за нашите земеделски производители не е лесен процес, коментират експертите.

Чрез подмярката се подпомагат организации от два типа - обединение за къса верига на доставки и обединение за местен пазар.

Бенефициенти по подмярката са юридически лица по Търговския закон или обединения по Закона за задълженията и договорите. Участници в едно обединение могат да бъдат: земеделски стопани, включително групи и организации на производители, малки и средни предприятия и търговци на дребно.

Няма ограничения в обхвата на дейност, т. е. в едно обединение могат да участват както производители на животински продукти, така и на растителни.

Обединението представя колективен проект на сътрудничество, в който е посочено следното: териториален обхват на действие на късата верига на доставки или на местрния пазар; брой и вид на участниците в сътрудничеството; дейности, които ще се извършват от обединението; продукти, включени в предмета на сътрудничество; бизнес план за изпълнение на дейностите; инвестиционен план за изпълнение на дейностите; инвестиционен план за осъществяване на сътрудничество; план за популяризиране; договор за създаване на обединението.

Приоритет ще имат проекти, които се изпълняват в планински райони и проекти, в които са включени малки стопанства. Максимално допустим размер за периода на прилагане на програмата е 500 хил. евро. Финансирането е до 50%, а проектите обхващат период до 5 години.

Освен мярка 16, съществуват и още две мерки, които са свързани с късите вериги на доставки.

Мярка 1 - Трансфер на знания.

Приоритет по нея са информационни дейности и семинари, където е поставено и обучението за къси вериги на доставка на храна. Могат да кандидатстват центрове и институти за обучение и университети.

А по подмярка 1,3 за посещение на земеделски стопанства могат да кандидатстват и неправителствени организации в областта на земеделието и околната среда. Пакет за късите вериги има и по мярка 2 за консултантски услуги.

Ползи и нагласи

Анкета, осъществена от TNS Opinion в осем европейски страни за “Приятели на Земята Европа” и “За Земята” показва, че почти всички (94%) българи смятат, че правителството трябва да подкрепя повече местно произведената храна. Високата обществена подкрепа е отчетена при социологическото проучване.

От интервюираните 81% се опитват да разберат дали храната, която купуват, е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да намерят информация откъде могат да си купят такава.

61% от анкетираните смятат, че няма достатъчно места, от които да закупят местно произведена храна в района, в който живеят, а само 43% понякога си купуват такава.

В същото време 89% казват, че закупуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона.

Това показва, че местните и централните власти трябва да положат повече усилия, за да се популяризират съществуващите места и начините за закупуване на такива храни, като фермерските пазари и хранителните кооперативи.

Според Ралица Касимова от Сдружение “Хранкооп” институциите трябва да изработят по-гъвкави правила, с които да поощряват малките производители:

Ние към момента работим много добре с общините по места, но на някои от тези места липсва достатъчно ясно разбиране за това какво са фермерските пазари - защо са важни, защо са необходими и какво е различното между тях и обичайните пазари, на които хората са свикнали.

Би трябвало да има по-гъвкави правила за тези пазари, специфични изисквания за участниците в тях. Работим по въпроса и си мисля, че ще се случи скоро и това.

Най-често пазаруват от фермерски пазари хора, които много се интересуват от това какво употребяват, каза още Касимова: Често те са млади семейства с деца, но имаме и по-възрастни потребители.

Нивото на доходите не е определящо, защото когато човек си дава сметка за качеството на храната и за това при кого отиват парите от портфейла му, тогава вече финансовите измерения са други.