Алма Давидова

В началото на всеки жътвен сезон паралелно с усилната работа на фермерите тръгват и дискусиите, предположенията, а също и спекулациите за качеството на реколтата и пазара на зърното. Но тази година, за първи път от няколко сезона време и от анализатори, и от фермери се чува думата стабилизиране - надеждите са и реколтата и цените, да са близки до миналогодишните.

С какво се отличава настоящия агросезон?

Реколтата и тази година е белязана от необичайното време и извънредните грижи за посевите оскъпяват продукцията.

Себестойността на пшеницата “хвръкна до тавана”

описва ситуацията директорът на Добруджанския земеделски институт професор д-р Иван Киряков.

Според учения там, където земеделските производители са спазвали агротехническите изисквания и са осигурили балансирано хранене на пшеницата, ще бъдат постигнати високи добиви - в Добруджа около 650-700 кг от декар.

Но изкупната цена на зърното едва ли ще достигне 300 лева за тон, а преди пет години земеделски кооперации и арендатори в региона са вземали по 400-450 лева, припомня той.

Страната ще се приближи към добивите от миналата година като за пшеницата, очакваните са средни отбеляза и Наталия Тодорова, изпълнителен директор на НАЗ.

Тя обясни, че неволите на фермерите са свързани със завишените разходи за растителнозащитни мероприятия, непрекъснато увеличаващата се цена на рентата на земеделската земя, покачващия се фонд “Работна заплата” за високо квалифицираните кадри в сектора и поскъпването на петрола, особено по време на интензивни агротехнически кампании. Всичко това води до повишаване на себестойността на зърнените култури

Тя коментира още, че по-голямата от част от зърнопроизводителните стопанства разчитаха на средствата по инвестиционните мерки на програмата за развитие на селските райони. А сектор зърнопроизводство няма да получи финансиране през този програмен период. Зърнопроизводителите ще трябва да разчитат единствено на добра реализация на своята продукция, както и на банковите кредити и услуги като средство за реализиране на инвестиционните си намерения.

Българското зърно, запазва позициите си на европейските пазари, докато картината на вътрешния пазар се променя.

Например България заема едно от челните места по износ на белени слънчогледови ядки, което се дължи на силното развитие на преработвателните мощности при слънчогледа.

Както по света , така и у нас най-динамичен през 2016 се очаква да бъде пазарът на маслодайни култури - слънчоглед, рапица и царевица, отбелязва Тодорова.

Около 30% от пшеницата от новата реколта ще бъде за фураж 

казва пък Александър Александров, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. Той посочва, че този процент, в сравнение с миналата година е по-висок.

Според него все още е много рано да се прогнозират добиви от декар пшеница, както и цени на тон хлебно зърно.

Състоянието на есенниците е много различно, както в региона, така и в страната.

Всеки ден е риск, докато продукцията не влезе в хамбара, кометнира Мариела Йорданова, председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието:

“Засегнати площи има, експертни комисии ще установят дали има и напълно пропаднали култури. Имахме много градушки тази година, започнаха да валят от февруари месец.

Промяната на климата ни засяга изключително много, производството на открито е силно ощетено.

Там, където стопаните не са влезли навреме или са влезли по-рано, действието на фунгицида е отминало и посевите са все още назад в развитието. Има пшеници във восъчна зрелост, все още има опасност те да не развият потенциала си и това да се отрази на добива. Вече загуби има, въпросът е в какви мащаби са. Засега можем да говорим само за очаквания, а нашите очаквания са за нормална реколта.”

А Светослав Русалов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) също твърди ,че очакванията са добивите са да са съизмерими с миналогодишните, а на места и по-добри.

Колкото до изкупните цени той , както и други фермери, се надява те да са на равнището на миналогодишните. Отбелязва още, че тази година жътвата избърза с двадесетина дни, спрямо обичайните срокове. С толкова вегетативното развитие на посевите е по-напред.

В региона на Добрич също са направени много разходи за третирания с фунгициди срещу болести, провокирани от честите превалявания, коментира председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Това оскъпява реколтата в условията на ниски изкупни цени на зърното на международния пазар.

Офертите за новата реколта в Добричко вървят по 265-270 лева за тон фуражна пшеница, като очакванията са за по-високи цени на хлебното зърно, отбелязва председателят на браншовата организация.

Докато комбайните не започнат да жънат, земеделските стопани се въздържат да коментират какво е качеството на зърното.

Поне 25 на сто от старата реколта още не е продадена което ще повлияе на цената на новото зърно, отбелязва дългогодишният селекционер професор д-р Николай Ценов.

Според него изкупната цена няма да се вдигне.

Той също потвърждава, че през тази стопанска година са направени повече разходи за отглеждането на пшеницата - ръст от 20-30 лева на декар: “Ако преди години убеждавахме фермерите поне веднъж да третират с фунгициди, сега не можем да ги спрем - тази пролет заради честите превалявания мнозина са пръскали посевите по три пъти, а някои и по четири пъти”, пояснява селекционерът.

Така себестойността на пшеницата вече излиза по 160 лева за декар, а, ако се прибави и плащането на рентата, трябва да се постигне среден добив около тон, за да излязат сметките при очакваната ниска изкупна цена на зърното.

НА ФОКУС - КАМПАНИЯТА ЗА ЕЧЕМИКА

Жътвата на ечемика е в ход, като средният добив от прибраната продукция към момента е 429 кг/дка, съобщи наскоро Борис Ангелов, управител на стоковата борса в Монтана

Така наречените сделки на “зелено” са малко предпочитани в региона. Обикновено се сключват от пивоварни предприятия със земеделски стопани, които отглеждат пивоварен ечемик. А неговата цена винаги е била висока, в сравнение с останалия ечемик, обяснява Ангелов.

Изкупните цени за фуражния ечемик ще бъдат, според него, в рамките на 230 лв.-240 лв. за тон. Движението на тези цени зависи от реколтата и търсенето.И тази година цената на ечемика няма да бъде висока и ,традиционно, част от изкупения ще бъде за износ към Гърция, поясни експертът: “Конкуренцията в търговията с ечемика идва предимно от Украйна и Румъния. Пробивът, който страната ни прави на арабския пазар с ечемик през последните години, е заради доброто качество на зърното при реколтите”, добавя Борис Ангелов.

За сравнение цената на украинския ечемик падна до 162 долара/тон. В този диапазон бе и руския фуражен ечемик. ФОБ цената на френския фуражен ечемик, доставен до пристанището в Руан на 17.06. 2016г. бе с цена 136 евро/тон - по-ниска котировка, в сравнение с предната.