Ваня Велинска наш спец. пратеник в Северна България

Официалният старт на жътвата бе даден само преди няколко дни, но в много райони на страната тя е разгара си. Колко и какво зърно ще приберат в хамбарите родните производители, рано е да се каже. Информацията все още е непълна и променяща се с всеки направен откос на стотиците комбайни, който жънат денонощно.

Сериозни декари са ожънати в Русенска област

Там, казват производителите, зърното узрява по-рано, заради специфичния климат. Не само русенските, но и фермерите от Южна България, както и в Бургаско приключват с жътвата на ечемика. Добивите са много различни. От полета с прибрани около 300-400 кг, до такива с над 700 кг от декар. В стопанството на Борислав Горанов, край Кнежа получените добиви от ечемик са 600 кг, а в земеделската кооперация в с. Бръшлен, Русеннско - 700 кг/дка. На места добивите са доста по-ниски, което се обяснява не само с лоши климатични условия, но и с недостатъчните грижи, които са положени за посевите.

При пшеницата картината се очертава още по-шарена. Със сигурност ще има добиви от малко над 100 кг, до такива от над 1 тон, при високодобивните сортове от чуждата селекция.

А като цяло определено отминаващият сезон не беше много благоприятен за есенниците

Въпреки сравнително лекото презимуване, по-късно растенията бяха подложени на изключителен стрес от студената и влажна пролет, редуваща се с дни с много високи температури. В един момент зърнено-житните, поради необичайно високите дневни температури, форсираха развитието си и не можаха да развият пълния потенциал, който е заложен в генетиката им. В същото време, когато зърното зрееше, имаше доста валежи и преобладаваше хладно време. И дори след тези неблагоприятни условия обаче, като цяло може да разчитаме на една сравнително добра реколта.

Да не забравяме, че в страната ни има фермери, които правят земеделие на изключително високо ниво

Тях тези природни негативи не ги плашат, а просто ги предизвикат да покажат най-доброто, на което са способни.

Съвременното земеделие предлага редица технологии, които помагат на растенията да се преборят със стресовите условия.

Химическата индустрия разполага с иновативни решения за справяне с вредителите по културите - болести, неприятели и плевели. Използвани в точното време, те могат да се справят успешно и с тях. Така че високо технологичните фермери правят точно това, борят се с факторите на средата. И успяват.

Типичен пример е този сезон, през който честите валежи и високата влажност провокираха поява на изключително много болести по есенниците

Наложи се фермерите да пръскат минимум два пъти с фунгицид, за да се справят със заразите. На места обаче се стигна до трето, и дори и четвърто фунгицидно третиране.

На нашите полета имахме късмет, пръскахме навреме и то само два пъти, коментира Борислав Горанов. Успяхме да опазим реколтата от вредители. Има обаче колеги, които се наложи да влизат многократно с рз-продукти.

Борбата с болестите е от решаващо значение за опазване на качеството на зърното. Така че фермерите, които искат да произвеждат качествена продукция няма как да не пръскат, и то толкова пъти, колкото има нужда. Да, зърното е опазено и реколтата гарантирана, но има едно голямо но. Себестойността на продукцията се вдига.

На този етап не сме обнадеждени, коментира Йордан Тодоров, председател на кооперацията в с. Бръшлен, Русенско. Да, добивите са сравнително високи. Макар че още жънем пшеница, засега средните добиви са около 750-850 кг/дка. Цените, които се очертават обаче са доста ниски - 240 лв. на тон. А такава цена би покрила разходите ни, но ще е около себестойността на произведеното зърно.

Цената, на която не само се надяват родните фермери, но и мислят, че е справедлива, е поне 300 лв. на тон. Дали ще се стигне до нея? Трудно е да се каже, само времето ще покаже. Но дотогава повечето производители ще ожънат, ще почистят зърното и ще го поставят за съхранение в силозите, за да чака по-добри цени.