Вистерия/Глициния (Wistеria)

Вистерия/Глициния (Wistеria) се катери като увива стъблото си по посока на часовниковата стрелка около всяка възможна опора, като може да достигне височина 20 метра и 10 метра ширина. Вистерията е известна с бързия си растеж.

Обича слънчеви или полуслънчеви изложения. Нужно е да се осигури конструкция, по която да си вплита клоните. Вистерията се катери бързо и покрива стени, огради, дървета. "Пълзи" само със спирално завиване.

Цъфти почти през целия летен сезон

Дива лоза (Parthenocissus)

Това е една от най-хубавите диви лози, достигаща на височина 10-15 м, с нежни клонки, снабдени с многобройни мустачки, с които лесно се полепя по стените.

Наесен листата на дивата лоза добиват червенопурпурна окраска.

Поради способността и да се лепи сама по стените и за нейната гъста листна маса, тази дива лоза намира най-широко разпространение. Растението е много студоустойчиво.

Пасифлора/Passiflora

Катереща се лиана, която се захваща успешно за дървета, сводове, арки, така също и за огради.

Цветовете на пасифлората са най-впечатляващата част на това растение - бели, сини, жълти, червени и виолетови комбинации Цветовете грабват окото от пръв поглед.

Плодовете на някои пасофлори са ядливи.

Влачещи се рози

Най-характерното за влачещите рози е голямата височина.

Някой сортове бележат постижения от 5 метра, макар че най-често можем да очакваме височина от 2,50-3 метра.

Цветовете на влачещата роза могат да бъдат едри или дребни, единични или кичести, силно или слабо ухаещи, в зависимост от сорта.

Основното приложение на катерливите розите от тази група е покриване на част от къщата, сводове, стълбове, огради, перголи и стари дървета.

Текома

Tekoma Campsis radicans е много красив зимоустойчив ахраст, който се увива и расте нагоре по стени, огради, къщи.

Расте на слънчеви места, но може да издържа и полусянка.

Най-красиви са едрите фуниевидни цветове в оранжево или червено, които цъфтят през летните месеци - юни и юли.

Текомата продължава да цъфти понякога до септември.

Увивното растение понася добре резитбата и бързо се разпрострира.

Жасмин

Trachelospermum jasminoides е един от многото разновидности жасмин, подходящ за отглеждане в нашите условия.

Произхожда от Западен Китай. Расте изключително бързо и има много силно ароматни, бели цветове.

Достига до 2-2, 5 м, като задължително трябва да осигурите подпори на растението, за да добие компактна форма.

Растението изисква много вода през периода от април до септември.

В горещите летни дни е необходимо дори и поливане по два пъти на ден. През периода на цъфтеж се тори веднъж седмично с богат на калий тор (бял, оранжев, кафяв или червен кристалон) за обилен цъфтеж

Размножаването става чрез семена и резници. Пресажда се след преминаване на цъфтежа.

За да образува пъпки и да ви радва с обилен цъфтеж, жасминът има нужда от период на покой.

Лоницера

Lonicera Americana е листопадно растние. Издържа на ниски температури безпроблемно. Предпочита слънце или полусянка.

Лоницерата е увивен храст, който достига височина и ширина около 3-4 метра.

Подходящо е да се отглежда на различни подпори - беседки, перголи, арки, огради и дървета. Може да се използва и като почвопокривно растение.

Цъфти продължително с многобройни пъстри тръбести цветове и излъчва силен аромат.а

Бръшлян

Бръшлянът (Hedera helix) е увивен или катерлив многогодишен храст.

При хоризонтален растеж увивното растение лесно достига до 30 м дължина, а при вертикален (например по стена и др.) може да стигне до 25 м.

Листата варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто.

Хибридно киви

Хибридното киви/ Del. Boskoop e еднодомно, т.е хермафродитно, което плододава без нужда от отглеждане на мъжко растение.

Цъфти през юни, плодовете узряват в края на октомври и са готови за ядене през декември. Те са цилиндрично закръглени, тежат от 50 до 100 грама. Кивито е капризно и взискателно растение, чието отглеждане изисква редовно напояване и висока влажност kа въздуха. Предпочита западно изложение. Когато е в покой, понася температури до минус 30 градуса.

Първите две години след засаждането не се прави никаква резитба, за да развие повече леторасти и листа. Това е условие да встъпи в плододаване през третата година. Излишната резитба забавя влизането в плододаване.