Ася Василева

Не мога да скрия, че започнах да пиша този материал с едно твърде неприятно чувство. Не че е чак толкова неочаквано, но в същото време е направо потресаващ фактът, че за първите 4 месеца, поне според неофициалните данни на МЗХ, са регистрирани (продадени) само ...12 зърнокомбайна. По-добре е положението при тракторите, но не чак толкова, че да радва силно.

Няколко от моите колеги, побързаха да наточат перото си с тежки прогнози за състоянието на българското земеделие, с намалялата покупателна възможност на нашите фермери и с мрачните перспективи, които очакват цялото селско стопанство и въобще изхранването на страната ни.

Аз не мога да съм такъв песимист, тъй като много добре знам възможностите на вече укрепналите български земеделци, а и на доста други съпътстващи фирми, занимаващи се със земеделие. Няма съмнение, че те могат да купят не само зърнокомбайни, но и цялата друга необходима им техника, тъй като от зърнопроизводството, колкото и да е трудно, печалба има и ще продължава да има.

Лошото е това наше балканско разбиране, че след като някой ти дава нещо, то трябва на всяка цена да се възползваш от него, тоест всички очакват европейските пари. И те неминуемо ще дойдат в един момент, може би за последен път тази година, но пък и жътвата чука на вратата, а едва ли има производител в света, който да е в състояние да ти достави комбайн от днес за утре.

Не е трудно да се досетиш, че всеки изгубен ден за жътва носи загуби и да не се окаже, че те може да са по-големи от евентуалните печалби от парите по програмите.

Няма съмнение, че това изчакване обърква плановете и на много от вносителите на селскостопанска техника. Само за пример ще кажа, че един от тях сподели, че пазарът върви “тегаво”. Западните партньори на нашите търговци също искат предварителни заявки за количества машини, което им позволява да свалят цените. Поръчаните в последния момент комбайни, естествено, не са на същата цена.

Няма съмнение, че ще мине време преди българския фермер да се научи да търгува, така както е в нормалния свят. разполагам с данните за търговията в Холандия. И там има спад, въпреки, че в никакъв случай не катастрофален, а в рамките на 10-те процента. И там има брандове, които се купуват повече и които се купуват по-малко. Но заявките за всички тези неща са направени месеци по-рано.

Световната криза на свръхпроизводство и ниски изкупни цени е факт, който очевидно ще съпътства и тази година пазара. Ще се явява и в кошмарите и на фермерите, и на търговците на земеделска техника. И все пак никак не мога да възприема факта, че срещу много от известните брандове на мястото на количество продадени зърнокомбайни стои цифрата нула. Но да идват субсидиите, пък уроците ще останат за бъдещето.