Това предвижда новата стратегия, която ще бъде обсъждана на 30 май l Ново държавно предприятие от догодина ще обхваща и застрахователен пул, казва изп.-директор на Агенцията за борба с градушките инж. Ваньо Славеев

Диана Ванчева

Визитка:

Инж. Ваньо Славеев е експерт по зенитно-ракетна и радиолокационна техника. Работил е в инспектората на Министерство на отбраната, а преди това във ВВС, бил е старши техник, старши инженер, началник на отдел за зенитно-ракетна техника в поделения на ВВС, както и командир на бригада във ВВС-Божурище. Генерал от резерва. Отскоро е изп.-директор на Изпълнителна агенция "Борба с градушките".

Правилата сочат, че като част от МЗХ, борбата с градушките е стратегическа система, която има за цел да обезпечи безопасността срещу природното бедствие. Тя е и част от националната сигурност, доколкото опазва реколтата на държавата.

Традицията сочи, че в същото време от много сезони ставаме свидетели как всяко лято опустошителни градушки все ни изненадват. Увеличават се според статистиката, стават все по-необичайни като период в годината и като "посетени" райони...А обикновено точно, когато е най-напечено Изпълнителната агенция за борба с градушките става безсилна.

И когато трябва да са й "подвластни" градобитните облаци, тя започва да страда за бюджет, за да купи ракети и се моли на правителството за извънредни средства за целта, като последващи министерски постановления.

Ежегодно нейните кадри са в полустачна готовност или протестират за заплати и условия на работа на площадките.

С въпроса ще се промени ли тази ситуация бяхме планирали разговор с шефа на агенцията.

Междувременно агроминистър Танева пусна новината, че държавата предвижда съвсем нов модел и създаването на държавно предприятие по Търговския закон. Но и въвеждане на фермерски такси. И с този въпрос се обръщаме към изп.-директор на агенцията инж. Ваньо Славеев.

l l l

. Инж. Славеев, каква площ опазихте досега от градобитните облаци и какво предстои в летните месеци като прогноза и намерения?

- В България от десетилетия функционира добре изградена на национална система за противоградова защита. Тя обхваща районите с голяма интензивност откъм градобитните процеси. И е финансирана от държавния бюджет.

Тази система за противоградова защита включва регионите, в които вероятността за валежи от град е най-голяма досега - това са областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен. На територията им са изградени 200 ракетни площадки.

Във връзка с измененита на климата в глобален мащаб и в частност за България вероятността от аномалии и валежи от град обаче се увеличава и особено на места, в които може да се каже, че преди време не е валяло.

Затова новата стратегия на МЗХ е да се изградят допълнително 32 площадки за защита на площите на земеделските производители. Като територия в момента агенцията зщитава приблизителн около 17 млн и 60 000 кв. км. , от която обработваема земя е около 10 млн. и 600 000 кв. км.

С изграждането на новите 32 площадки ще се увеличат с 3 млн. кв.км. защитаваните територии и с около половин кв. км. обработваемите земи.

Понеже ракетният метод е доста скъп - повтарям, най-ефективен, но и най-скъп, в останалата територия на страната се предвижда градозащитата да се извършва и чрез самолетния метод

Но за да пристъпим към него, първо трябва да се изгради система, в която да имаме една радиолокацинна картина, отразяваща метеорологичните процеси.

За целта предвиждаме и монтиране на още 2 радара в Северна България - край Плевен, и един по-на юг - около София.

Те, заедно със съществуващите 3 модерни радара, които имаме, ще дадат цялостна картина на метеорологичната обстановка над страната.

Аз идвам от системата на военните, където 34 години съм се занимавал с радари и ракети. Мога да кажа, че радарите, с които разполагаме у нас са на високо ниво, но друго ни липсва.

. Какво ще означава самолетният метод?

- Реагентът, който доставяме в облака, дали ще бъде доставен от ракета или от самолет, е едно и също, но със самолет могат да се опазват и градове, и урбанизирани територии.

. Значи ще имаме един вид площадки за ракети, и друг вид бази, откъдето ще излитат самолетите - летищни площадки, които трябва да се изградят или приспособят.

- Да, този метод например се използва в Гърция, Германия, Австрия, Аржентина, САЩ, Русия, Китай като успешен модел.

. До онзи ден Вашата агенция даде справка, че сте изтреляли над 2000 ракети, какво очаквате да стане до края на лятото?

- Обикновено всяка година у нас се изстрелват от 3 до 5 хиляди ракети. Изключение прави най-страшната 2014 г., когато са изстреляни над 14 000. До настоящия етап ние сме пуснали точно 2430 ракети.

Но за да направя една съпоставка спрямо предходни години, ще кажа, че конкретно за май месец, и то през 2015 г., са проведени 26 въздействия върху около 93 градоносни облака.

В прословутата 2014-а, през която падна силният град, включително и над София, са проведени 42 въздействия върху 247 облака.

А през тази година са проведени 57 въздействия върху 256 градносни облака. Т.е. 2016 г. става по-лоша от и от най-тежката 2014-а година

. Може ли да се каже, че като се очертава годината да по-страшна и от 2014-а, имате визия до кога ще стреляте това лято и какви са прогнозите Ви за финансовите възможности на агенцията?

- Агенцията ни разполага с 5468 ракети, което е над средния разход на година, както казах. Това означава, че при нормални следващи месеци ще ни стигнат, но ако се прояви като 2014 г., опитът го имаме, ще трябва да се купуват допълнително.

Тези, с които разполагаме, сме ги платили на фирмата производител, тя има готовност при нужда да ни достави и нови. Когато това се прави по изключение, го разрешава междуведомствената комисия с последващо постановление на Министерски съвет.

. Кажете новината, която първа разкри агроминистър Танева - за новия модел на защита, който се предвижда. Какво е заложено в стратегията, кога ще я подложите на обсъждане, как ще реагират фермерите?

- Необходимостта от разширяване на противоградовата защита на територията на страната е очевидна.

А държавата разполага с ограничени възможности на бюджета и е неоходимо генерално преосмисляне на вижданията за нейните ангажименти за подкрепа на сектора.

Освен това и голяма част от зърнопроизводителите сами проявиха интерес чрез такса градушка да участват във финансирането на противоградовата защита.

За всичко това обаче предстои да стартира публичен дебат - той ще е в края на май във Велико Търново.

Ще имаме среща с браншовите организации в земеделието, както и със застрахователи, и експерти с опит от чужбина.

. А градинарите изказват ли желание да участват в такъв модел?

- Моят коментар е само, че от един декар градини се изкарват повече пари отколкото от декар жито. Така че... за да заработи моделът трябва да е задължителен за всички

. В какво ще се изразява партньорството на фермерите в него?

- Решението ще е на двете страни, затова нека да мине дебатът, за да се чуят повече подробности.

Но участието ще бъде във вид на една такса на декар, при застраховани площи.

. Това означава ли, че още догодина борбата с градушките ще участва в бюджета на държавата с много по-висок дял? Знаете ли как е в други европейски държави?

- Да, в момента се прави и бизнес план на модела, който ако бъде одобрен, ще е много по-силно финансово обезпечен.

Според стратегията нашата агенция ще стане самостоятелно държавно предприятие с отделен бюджет

В Германия например се работи по подобен начин, но чрез сдружение на производителите, направена е схема, в която участват и застрахователите.

И при нас е предвидено застрахватели да участват, не може без тях. Предвижда се да бъдат в един общ застрахователен пул

Когато таксите за градушка се събират в държавното предпритие, то ще може да извършва и застраховката на пазените земи. Но пък аз се застраховам, че всичко е на етап предстоящо обсъждане.

. Като време моделът за кога се предвижда да заработи?

. Дебатът започва в края на месеца, както ви казах - ако се заработи по стратегията, трябва да стартираме още като приключим активния сезон.

Надявам се за догодина - 2017 г., моделът да започне да се въвежда.

Тогава няма да има проблем и с парите, защото за модернизация на техниката и технологиите и сега горе-долу сме се преборили.

Но въпросът е и за преприятието да има, за да е ефективно и за да дойдат качествени хора да работят.

В новата държавна структура за борба с градушките основното ще бъде, че тя ще има собствен бюджет. Ще има управителен съвет, в него ще присъстват и представители на земеделските браншове, както и на застрахователите. Всеки ще може да си контролира парите.

36 млн. дка обрабогваема земя е предвидена за опазване от градушки, но както казах вече и защита на градовете.

Тогава застрахователите ще могат да участват и със застраховки на коли и домове например.

Така няма да чакаме междуведомствена комисия да отпуска суми за нови ракети... Въпросът е новата система да заработи...

. До какво степен в агенцията следите прогнозите за изменения в климата в местен и европейски план. Има ли новости, които да се очакват и нови рискове за засилване на вредоносни явления като градушката?

- В глобален мащаб, не само в Европа, неблагоприятните климатични явления, както и появата на градушки, се очакват вече и в нови райни, в които не ги е имало досега. Да, очакваме проява в по-широк план по време и територии.

Затова планът е амбициозен - да покрива цели 36 млн.декара - той ще е нещо съвсем ново за държавата и фермерите...

ПРЕДСТОИ ДЕБАТ НА 30 МАЙ

За 30 май във Велико Търново ще се постави началото на дебата за стратегията за противоградовата защита на страната.

Разглеждането ще започне с участието на браншовите организации от земеделието, повечето от които още не знаят за събитието. Поканени са и застрахователни кампрании, защото в новия модел им е отредена главна роля - да влязат в общ пул и да се представят схемата за покриване на щетите.

Ще присъстват и експерти от Германия, Израел - държави, които имат опит, който да споделят.

Ще бъдат изнесени данни и за новината - прилагане на самолетния способ.

Подготвен е анализ от МЗХ и агенцията, който да представи в цифри как ще изглежда цялостната финансова рамка, по какъв начин вложените пари от различните участници в процеса ще доведат до много повече спасени плоши - 36 млн. дка , как ще се контролират парите.

Планът е амбициозен и нов - МЗХ и агенцията очакват да чуят фермерите - с какво биха се наели и те да участват във финансирането на общата битка и как въобще виждат евентуалното си партньорство.

Пред "Български фермер" повечето заявиха, че не знаят за форума, а новият модел се очертава като задължителен, както разбрахме, и те не крият изненадата си.