Данните от годишните бюлетини на агростатистиката сочат, че площите с бобови култури са намалели 10 пъти за последните десет години. През 2001 г. у нас са били засети 107 604 дка с фасул, а през миналата - едва 15 414 дка.
Отглежда се по-малко фасул, най-вече за задоволяване на личните нужди, коментира директорът на Добруджанския земеделски институт доц.д-р Иван Киряков. Големи полета с грах и боб вече няма. Леща пък изобщо не се гледа.
Но доц. Киряков е оптимист, че финансовият стимул ще изиграе своята роля и ще има възраждане на тези производства.
Сривът в производството
От 500 хил. дка през 1989 година, сега площите с бобови са около 50 хил. дка.
Разбира се, че пазарът трябва да бъде свободен, но е необходимо, както се прави по света, да се дотират нашите стопани, за да са конкурентни на свободния пазар.
Трябва да се има предвид, че независимо коя е културата, при малка държава каквато е нашата, не е проблем тя да се съсипе чрез внос на ниски цени.
Винаги по света има райони с благоприятни условия и високи добиви и много работна ръка, откъдето може да се внесат малките количества, в случая от зрял фасул и да лишиш своя народ от цели райони за препитание, коментира доц. Киряков.
Зрелият фасул е отличен предшественик за повечето култури. Той оставя в полето 5-6 кг/дка азот за следващата култура. Така например, при засяване на пшеница, след него през есента не е необходимо торене с азот.
В нашата страна зрелият боб беше важен артикул на хранително-вкусовата промишленост.
Самостоятелно или в комбинация с различни меса и подправки от него могат да се приготвят разнообразни консерви.
Зрелият боб е важен експортен артикул с неограничен пазар и един от най-рентабилните износни земеделски продукти с висока валутна възвращаемост (550-600 $/тон). Биологичният му потенциал при условията на Добруджа е в рамките на 150-200 кг/дка, което го прави изключително доходоносна култура за района.
До 1989 г. в Добричка област се сееха до 220 000 дка със зрял фасул, като средният добив за един период от 30 години беше 135 кг/дка . В периода 1999 - 2001г. площите намаляха до 17395 дка през 2001 г, а средния добив на 55 кг/дка.
Раздробяването на земята, незнанието на стопаните да гледат културата, засяването с некачествени семена, неспазването на сеитбооборота и на елементарните агротехнически изисквания са едни от причините за кризата с производството на зрял фасул в България, коментира доц. Киряков.
През 1998 и 1999 г., в началото на май паднаха силни слани, които унищожиха масиви от 2000 дка, което се отрази чувствително на финансовото състояние на земеделските производители, спомня си директорът на Института. В същото време е липсвало и финансово подпомагане от страна на държавата при такива бедствия. Това доведе до отдръпване на земеделските стопани от тази култура. През 2000 и 2001 години имаше високи температури и незапомнени суши, които допълнително допринесоха за отказване на други земеделски стопани от зрелия фасул.
Причина за срива в производството е и несъобразеният голям внос на зрял фасул което окончателно отказа производителите да сеят тази култура.
Български боб е почти невъзможно да се намери на пазара, преобладава вносния. Основните държави, от които се внася традиционната за българската трапеза храна са Етиопия, Китай, Казахстан, Аржентина и Полша.
Напоследък има засилено търсене на семена за боб, отбелязва доц. Киряков .
У нас само Добруджанският земеделски институт произвежда качествени семена, минимални количества предлага и Институтът по земеделие и семезнание “Образцов чифлик” в Русе.
Бобът е много важен за малките фермерски стопанства.
ПОДПОМАГАНЕТО
Тази година през март Държавен фонд Земеделие изплати 30 407 633 лева по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури за Кампания 2015.
Стопаните, които отглеждат протеинови култури ще получават 2 процента от директните плащания - за грах, боб, нахут, бакла, леща.
Субсидията получават близо 11 000 земеделски стопани, които са заявили желание за участие по схемата и отглеждат протеинови култури, описани в чл. 33, ал. 1 от Наредба щ 3 за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания получават подпомагане.
Ставката, която получават земеделските стопани по схемата е 285.14 лв. (145.79 евро) на хектар. Тя е определена със Заповед на земеделския министър Десислава Танева.
Коментари