Продължаваме представянето на успяващи млади хора, които достойно следват стъпките в агробизнеса на своите родители.

Те са второто поколение фермери след демократичните промени, връщането на земята и полагането на основите на пазарното стопанство. Те са млади и амбициозни, непрекъснато се учат, за да са по-успешни. Те вече градят модерни стопанства, въвеждат нови технологии и правят модерно земеделие.

 

Алма Давидова

Интересен случай на фермер "второ поколение" е д-р. инж. Ивайло Панайотов. След 12 години учение и кариера в енергетиката той разбира, че няма достатъчно шансове за развитие в тази област и решава да “капитализира натрупаните знания и опит в земеделието”. Затова съвсем логично срещаме Ивайло на форум, свързан с иновациите в селското стопанство. Отворен е за всички новости, но и запазва ценното на семейната земя.

И така, за някои може би не съвсем логично, той “бавно узрява” и се завръща в бащиното стопанство:“Много по-добре се чувствам и тази работа ме удовлетворява..."

Баща му е един от първите земеделци, след промените. Решил е, че семейната земя, за която родителите му са се борили да я придобият и стопанисват, си заслужава да ѝ се посветиш.

Фермата е в землището на град Тервел. Отглеждат основните зърнени култури плюс фасул, леща и тикви за семки.

Горд пазител на сорт

Интересното е, че в стопанството си Ивайло съхранява нещо много ценно - уникален местен сорт боб. Напоследък все по-често чуваме за изчезващи безвъзвратно сортове на различни земеделски култури.

А каузата на Ивайло звучи още по-актуално, като си припомним, че 2016 е обявена от ООН за година на бобовите култури.

Човечеството си припомня колко полезни са те и като храна, а и за почвата при сеитбообръщението.

Сортът, който Ивайло пази, е побългареният през 80-те години, навлязъл в АПК-атата “по второ направление” американски “Грейт Нортън”.

Пазят го по всички правила за температура и влажност.

На фона на многото загубени автентични, местни сортове, каузата “пазител” става все по-важна.

Производството на зрял фасул е 10% от брутното стопанство на Ивайло и баща му.

Надеждата за намиране на пазар за фасула става все по-малка споделя младият фермер и разказва перипетиите си за пласиране на тази традиционна, но вече май “загубена” за България култура: “Интересен феномен е, че преработвателите предпочитат канадския боб - той е с 20-30-40 % по-ниска себестойност от нашата. Те го пакетират и заливат търговската мрежа. Нашата продукция намира пазар по-скоро в консервната промишленост.”

Дисбаланси

Цената на боба тази година също е ниска. Общо взето има предлагане - няма търсене.

Във Варна на пристанището има фасул на 1.20 лв/кг,в търговската верига е 5 лв.кг ,а в Германия е 5 евро килото, сравнява Ивайло и продължава да търси своето място на пазара:

“И така се принуждаваме да заскладяваме продукцията...

Бях и до Германия, с желанието да направя контакти с дистрибутори и с местния пазар. Но и те си държат на боб китайско производство, като го пакетират и продават за био...”

Моята иновация

На форума, коментирайки понятието иновация в земеделието, Ивайло дава за пример своята иновация.

От две години активно въвежда нови пробиотични торове: “Активната им съставка е микс от живи бактерии и гъби. Така коренът живее в симбиоза с микроорганизмите, които разтварят за по-лесно усвояване микроелементите, като фосфор, калий, калций.

Колониите от гъби и бактерии отделят допълнително витамини и други вещества, които пазят растението а и самия корен, здрави и защитени от неприятели и други почвени патогени.”

Тежката бюрокрация затормозва и Ивайло и той се възмущава от липсата на административен капацитет в МЗХ:

“Не може най-крупният ползвател на евросредства да няма електронна система.Куцат организацията и планирането.Например в Министерството на финансите имат електронна система.

Миналата година сървърът за субсидиите започваше да работи след 6 часа, като затворят големите градове и ние седяхме до посред нощ, за да подадем заявления. Не е ефективна информационната система...."

Ивайло наблюдава и появата на спекуланти в земеделския бизнес

“Фирми с неясен произход на капитала купуват земи, надуват балона, арендуват с гръмки обещания, но са с порочна слава във сектора: не плащат ренти, обират плодовете на една реколта и изчезват...”

Субсидиите се губят

“В нашия регион субсидията е една четвърт от рентата - тя е около 100 лева, а субсидиите са около 25 лева. Например в Германия е обратното средната рента е около 25 евро, а субсидията - към 100 евро...", споделя проблемите Ивайло, но все пак е убеден, че работата и животът му трябва да са свързани със семейната земя.