ПОРОДИ КОКОШКИ

Наши читатели често се интересуват откъде могат да си намерят различни породи кокошки. Това може да стане в Института по птицевъдство в София и Хибридния център към Института по животновъдство в Стара Загора. Там се поддържат няколко основни породи и линии кокошки за яйца и месо. Продажбите на еднодневни пилета от тези породи са твърде ограничени поради неголемия брой на носачките.

Друг вариант - някои ферми на любители птицевъди предлагат в интернет и на пазара пилета и кокошки-носачки от породите, които отглеждат, но те са твърде малко, за да задоволят нуждите на населението.

За информация на читателите в света съществуват над 400 породи и разновидности като почти във всяка страна са създадени по няколко породи. В света съществуват две основни класификации на породите: а/ по произход - американсси, азиатски, европейски, средиземноморски и т.н. и б/ по стопански качества - за яйца, месо, общоползвателни (яйца и месо), борба и състезания и декоративни. Почти във всяка порода има по няколко модификации по отношение на цвета на оперението, едрина на тялото (едри, дребни).

БЯЛ ЛЕГХОРН

Породата кокошки Легхорн беше много разпространена у нас още преди Втората световна война. Породата произхожда района на гр. Ливорно, Италия, откъдето е внесена в САЩ през 1835 и разпространена в цял свят. Известна е с високата носливост на носачките. В много страни на Европа (Германия, Дания, Англия и др), САЩ и Канада са селекционирани високопродуктивни линии, които се използват за създаване, както на нови породи, така и на високопродуктивни линии и хибриди, поради което чистопородни легхорни почти не се използват. В породата има 12 цветови разновидности. У нас е внасян Бял легхорн от Германия, Дания, Холандия, Япония, Канада, САЩ и други страни.
Носливостта на младите носачки е 200-220 и повече яйца с тегло 55-60 г. Птиците се добре приспособяващи се към околната среда, леки, темпераментни със средно дълги крака и добро оперение с плавно преливаща се горна и долна линия на тялото с голяма богато оперена опашка. Лесно прескача не много високите огради и прави пакости в съседните дворове, поради което беше поизместен от общоползователните породи. Живото тегло на кокошките варира между 1,9-2,3 кг, а на петлите 22,-2,6 кг.
Главата е малка, пропорционална на тялото, гребенът прост, изправен, следно голям с 4-6 правилно изрязани зъбци; очите живи, изразителни, червени, а лицето червено, без мъх, без бръчки и бели петна, а менгушите средно големи с фина структура. Шията е средно дълга, слабо извита, с богато наметало. Трупът е овален, хоризонтално поставен, гърбът леко извит, плавно преминаващ към опашката. Гърдите са добре развити, дълбоки и широки, подбедрата средно дълги, силни и едри,а краката средно дълги с фини кости, без оперение с жълт цвят и разтворени пръсти.
Това прави птиците от тази порода красиви.
Съществува и одребнена разновидност, която се използва като декоративна. Петлите тежат около 800 г, а носачските 700 г, снасят годишно около 140 яйца, скато за люпене се използват тези с тегло над 35 г

РОДАЙЛАНД

Родайландът беше много разпространена общоползвателна порода у нас преди внасянето на някои други породи от това направление. Създадена е в САЩ чрез подобряване на местните породи с птици от породите Кохин, Кафяв легхорн и Малайски борец. Чрез подходяща селекция е получена една средно тежка птица с добра носливост. Носачките тежат 3-4 кг, а петлите 3-4 кг. Носливостта е 170- 200 яйца, а в по-новите селекционирани линии до 250 и повече яйца. В населението все още се срещат птици с характерните за родайланда оперение и стойка на тялото.
Породата е средно тежка със заоблено, хоризонтално тяло във формата на правоъгълник; с широка и прибрана опашка, леко издигната над линията на гръбнака, със средно висока, широка стойка с прост нисък гребен. Гръдната кост е широка, добре извита, дълбоко поставена, а гърдите добре замускулени. Подбедрата са ясно очертани, средно дълги, с добро оперение., а краката средно високи, широко разположени, жълти, с кафеникави люспичски, с еднакви, добре разтворени пръсти. Окраската е с равномерен лъскав тъмночервен цвят, а опашката при някои линии може да има черен цвят. Кокошките приличат на петлите, но са с по-червено кафяв пухов пояс.
Дребният родайланд е с тъмнооцветена, добре охранена птица. Носачките снасят около 140 яйца. Петлите тежат около 1 кг, а кокошките 0,9 кг.

НЮХЕМПШИР

Породата Нюхемпшир е създадена в средата на миналото столетие чрез селекция на птици от породата Родайланд в три направления: за яйца, за яйца и месо и тежък тип за месо. Масата на носачките от лекия тип е 2-2,5 кг, на петлите 2,7-3 кг, на тежкия тип съответно около 3 и 4 кг. Годишната носливост на леките линии е 220-250 яйца, а на тежките 180-200 яйца. Поради по-високата си носливост и задоволителното живо тегло беше много разпространен у нас и беше почти изместил Родайланд.
Нюхемпширът се характеризира с добре развито масивно тяло и жив темперамент. Главата е средно голяма, съразмерна с тялото, гребенът прост, средно голям с 4-6 широко разположени равномерно изрязани зъбци, очите живи, големи, черевеникаво-кафяви, а лицето гладки, червено, с фина структура. Околоушките - червени, гладки с бадемова форма. Шията е средно дълга с богато наметало, трупът широк, добре заоблен, хоризонтално разположен, гърбът средно дълъг, добре заоблен, леко повдигнат към опашката, която е средно голяма, широко разположена и повдигната под ъгъл от около 45 градуса (по което се различава от Родайланда). Гърди - широки, дълбоки, добре заоблени, коремът също широк, дълбок, добре развит, а подбедрата- дебели мускулести средни на дължина. Краката са без оперение, средно дълги, жълти, с чернокафяви люспи. Перата са здрави добре прилягаши към тялото.
Окраската на оперението е в три основни разновидности:
Меденочервена, при петлите: медено до червеникаво-кестеняв цвят, наситен, лъскав, в по-светъл или по-тъмен оттенък, шийното наметало е по-светло по тон, перата са с лек околоосен рисунък, гърбът и покривните пера по крилете са лъскаво-кафяво-червени, поясното наметало е червеникавокафяво, малко по-тъмно от поясното наметало, гърдите са медено-червеникавокафяви, опашката сърповидните и кормилните крила - черни със зеленикав блясък, горните покривни пера над опашката са лъскави, черно-зелени с тъмни кестеняви връхчета, долните покривни пера на опашката
Червеникавокафяви, маховите пера по краищата на крилете са кафяви отвън, а от вътре черни с червени връхчета, пухеният пояс е розово-оранжев.
При кокошките: окраската по гърдите е в съответствие с тази на петлите, шийното наметало е златистокафяво с черен околоосен рисунък на перата, маховите пера .
Бяло оцветени: сребристобяло оцветяване по цялото тяло , кожата е жълта, краката - жълтеникави до жълти.

ПЛИМУТРОК

Тази широко разпространена порода кокошки е създадена в САЩ през втората половина на 19-ото столетие в резултат от кръстосване на няколко породи - бял кохин, доркинг, доминикански, испански и др. Така са получени осем цветови разновидности, като ивичест (кукувичи), яребичен, черен, жълт, бял, гълъбов и пр. В миналото най-разпространен в Европа беше ивичестият плимутрок. В Европа е внесен през 1872 г. Високата интензивност на растежа, добрата плодовитост и голямата му жизненост дадоха възможност за създаване на отлични майчини и бащини линии. Линиите с малко тегло и висока носливост създадени вътре в породата могат да се сексират по няколко цвята на перата още в най-ранна възраст. Сега те вземат участие в създаване на хибриди със средно големи тегла и яйца с кафяв цвят на черупката.
Бялата разновидност е създадена по-късно чрез кръстосване с Бял легхорн и Бял Виандот с оглед необходимостта от създаване на модерна кокошка - форма за печене. Така Белият плимутрок изигра значителна роля в началния етап на промишленото птицевъдство за производство на пилета-бройлери. Създадените сега тежки майчини линии са партньори при кръстосване с други породи, предимно Бял плимутрок и служат за създаване на хибриди от бройлерно направление. Може да се каже, че няма хибрид за месо без участието на Белият плимутрок.
Най-разпространени са белите популации. Ако те се кръстосват с цветни породи, значителна част от потомците са с тъмен цвят на перата и са неподходящи за промишлено производство. Пухът на еднодневните пилета се променя от бял до сив.
Някои отделни линии Бял плимутрок могат да бъдат доминантно бели, други генетично сребърни генотипови, а потомците на последните с бащи със златист цвят на перата, дават бройлери, които могат да се сексират на еднодневна възраст по цвета на перата. С бързо и бавно растящите покриващите си пера линии също играят роля в създаването на бройлерни комбинации, които могат да се сексират на еднодневна възраст.
Между линиите Бял плимутрок съществуват такива с бял и жълт цвят на кожата и краката, които биват кръстосвани за получаване на комбинации на кожата и краката съобразно предпочитанията на консуматорите в различни райони на държавите.
Носливостта на носачките в зависимост от линиите варира между 150-200 яйца за период на снасяне 9-10 месеца. Цвета на черупката варира между бял и кафяв, а теглото на яйцата е средно от 57 до 62 грама. Птиците са едри с добри месни качества.
Теглото на носачките от различните цветови вариации на породата е 2,4-3 кг, а на петлите 2,9-3,5 кг. Птиците от бройлерните линии са едри с добри месни качества. Едногодишните носачки тежат 3-3,5 кг, а петлите 3,6-4,5 кг.
Дребният плимутрок по външен вид прилича на голямата порода, снася 140 яйца, с жълтеникава черупка, с тегло до 40-45 г. Петлетата тежат 1 кг, а носачките 0.9 кг.