Магнолията е високо ценена заради красивите си едри цветове. Те са нейно основно декоративно качество и я превръщат в истинско бижу за градината. Произходът на рода ни отвежда в Източна Азия и Северна Америка, дори в северните части на Африка. По европейските територии (Централна Европа) тя се е срещала много отдавна - преди ледената епоха, и днес вече не е естествено разпространена.

Магнолиите най-общо се разделят на вечнозелени и листопадни, на храстовидни и дървовидни. Вечнозелените магнолии не са подходящи за по-студени райони, като например софийския, тъй като е вероятно да пострадат от ниските температури. Към листопадните ранноцъфтящи магнолии спадат доста видове и сортове, подходящи за нашите градини.

Грижи за красавицата

Магнолиите се развиват добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да наторите мястото обилно с оборски тор.

От април до юли подхранвайте с изкуствен тор, стимулиращ цъфтежа. Ако го отглеждате като храст е необходимо да го подрежете рано напролет за оформяне на храста.

Не правете зимна резитба, тъй като дървестните тъкани загниват.

Дървовидната разновидност е най-ранната

Magnolia kobus е сред най-ранноцъфтящите - цъфтежът започва още преди разлистването. Видът представлява листопадно ниско дърво, което достига височина около 10 м и ширина около 6 м в зряла възраст.

Стъблото на възрастното растение може да е единично и дебело, а основните разклоненията (короната) да са изнесени във височина.

Може да бъде формирано и като многостъблено дърво - с няколко стъбла от основата, при което листната маса и цветовете обличат клоните още от основата. Цветовете на магнолията са бели, едри (10 cм в диаметър), широко отворени, с 5-6 венчелистчета.

При цъфтеж дървото се отрупва с цвят и е много забележително. Цъфтежът обаче започва в по-късна възраст (след 7-10 години най-рано). Тази магнолия е и много студоустойчива (най-студоустойчивата от всички източноазиатски видове) издържа до минус 34 градуса.

Magnolia soulangeana е по-компактна

По-малка по размери и следователно изискваща по-малко пространство в градината е Magnolia soulangeana, или суланжова магнолия. Тя формира хабитус на голям храст (т.е. разклонена от основата) или малко дръвче. Достига 6-8 м на височина и на ширина, като това са максималните й размери, които се достигат след много години.

Цъфти преди или едновременно с разлистването - през април-май. Цветовете са едри, много живописни - изправени и наподобяват чашка на лале (високи 10-15 cм и около 10 cм в диаметър), единично разположени. Имат красиви пастелни багри - най-често светли - бели или светлорозови с различни оттенъци на розово-виолетовото. Понякога цветовете са със слаб аромат.

В по-късна възраст основните разклонения са красиви с дъговидните си извивки, особено при цъфтеж, който при възрастните дървета е обилен. Трябва да се има предвид, че този вид расте бавно.

Цветовете могат да пострадат от късни слани, затова при ситуирането на растението в градината е добре да се спазват дадените по-долу препоръки за отглеждане.

Хибридните видове цъфтят дълго

Хибридната Magnolia Susan (M. Liliiflora Nigra и M. Stellata Rosea) - магнолия Сюзън, е компактна и подходяща и за по-малки градини. Развива се като широк многостъблен храст. На височина и ширина стига до 2,5 до 4 м.

Цъфти малко преди или по време на разлистването. Цветовете са елегантни, камбановидни, но изправени - наподобяват цвят на лилия. Венчелистчетата са тесни, леко завити навътре, тъмнопурпурни отвън и в основата.

Този сорт се отличава с доста дълъг период на цъфтеж, започващ малко по-късно през пролетта - от края на април до май-юни. След прецъфтяването едрите елипсовидни листа превръщат короната в тъмнозелено багрово петно в градинската композиция.

Подобен храст е Magnolia liliiflora Nigra - лилиевоцветна магнолия сорт Нигра.

Цъфти по време на разлистването (март-април) с тесни, подобни на чаша цветове, високи 10-12 см. Цветовете са по-едри от тези на магнолия Сюзън.

Венчелистчетата са матово-виненочервени до пурпурни отвън и по-светли отвътре. Бонус е вторичният цъфтеж (винаги е по-слаб - единични цветове) в средата на юни, а понякога и през септември.

Листата са тъмнозелени и лъскави, особено веднага след разлистването. Цветните пъпки на сорта са по-устойчиви на късни слани в сравнение с тези на вида и на суланжовата магнолия.

Сортът Леонард Месел издържа на студ

Сред най-зимоустойчивите е сортът Леонард Месел - Magnolia loеbneri Leonard Messel. Представлява широк храст, гъсто разклонен от основата.

От този сорт може да се формира и ниско дръвче с късо основно стъбло и ниско разположена широка корона (до 4-5 м), което да се засади като солитер.

С възрастта красотата на растението се разгръща все повече.

Короната се отрупва с цветове, които се появяват по голите клонки (преди листата).

Цветовете са звездовидни, отворени, сравнително едри (около 12 cм в диаметър), по багра - бели до бледорозови, като отвън имат розово-виолетова лента, която прави те да изглеждат по-яркорозови отдалече.

Цъфтежът е обилен, започва в средата на април и продължава до първата седмица на май.

Избор на местоположение

Трябва да имат достатъчно пространство, за да растат и да разгърнат в пълна степен потенциала си на екзотични декоративни растения. Описаните видове и сортове са зимоусточиви.

Все пак е препоръчително магнолията да е засадена на защитено от вятър място, за да не се повредят нежните пъпки, цветове и листа. Така се удължава и периодът на цъфтеж. През есента растенията задържат листата си до късно, което също ги прави по-уязвими от студени ветрове.

Най-лесният начин да се сдобиете с магнолия е от градински център, където растения се продават с коренова бала или насадени в контейнери. Засаждането в градината е лесно, а успешното й прихващане е гарантирано от начина на производство и предлагане (на бала/в контейнер). Важно е при засаждането да се внимава балата да остане цяла, защото магнолиите са с много нежни корени.

Магнолиите се отглеждат в градината като единично насадено растение сред тревен чим или на преден план в групи от дървета и храсти.

Местоположението им трябва да е подбрано така, че да улавят веднага вниманието на посетителя в градината, т.е. да са акценти в композицията. За тази цел е добре около тях да се изграждат петна от тъмнозелени вечнозелени храсти например под формата на живи плетове. Добре е магнолията да се ситуира близо да кътовете за сядане, входове и алеи.