Интервю на

Таня Демирова

- Зооинж. Чилингиров, как посрещат българските овцевъди своя голям празник Гергьовден? Възкръсна ли интересът към отглеждането на овце у нас?

- Разбирам, че въпросът ви е метафоричен и, да ви призная, в земеделието и икономиката чудеса за ден или година трудно стават. Овцевъдството е един от най-силно засегнатите подотрасли на нашето животновъдство, който загуби в сравнение с края на 80-те години на миналия век почти 6 пъти от поголовието си. През последните години въобще не можеше да става и дума за условия, благоприятстващи неговото съживяване. Липсата на локални малки мандри, които да изкупуват и работят с овче мляко в лактационните сезони, доведе до значителни пазарни пречки пред това производство, поради което и много овцевъдни стопанства изчезнаха, а по официални данни едва около 30% от овчето мляко се преработва в млекопреработвателните предприятия. Останалите количества се обработват, консумират и реализират директно от стопанствата.

- Кои са най-търсените и отглежданите породи овце у нас?

- Породите, отглеждани у нас, са млечно, комбинирано и месодайно направление. И трите направления имат своето място, но аз лично залагам на млечните овце.

Проблемът е, че млякото се изкупува на литър, а не по качество като протеин, масленост, сух безмаслен остатък, плътност и др., а месото се изкупува живо тегло на една и съща цена независимо от породата и направлението.

Тези фактори и разпокъсаността на овцефермите ни прави ни прави неконкурентоспособни.

А във всеки район на България и от всяка порода може да се излезе с бутиков продукт. Много породи овце бяха внесени от Франция и Испания, предимно Лакон и Асаф. Засега те имат най-голямо търсене, но не е нужно да се купуват от чужбина, вече има достатъчно ферми в България.

- Каква продуктивност е постигната в първокласните ни овцевъдни ферми?

- Трябва да се залага на продуктивността като млечност, скорозрелост, близняемост. Ето защо хора с пари инвестираха в големи ферми. Те заложиха на вносните породи, като искат да правят овцевъден бизнес, а не хоби.

И това не е случайно. Например в миналото от овце порода Лакон френските овцевъди са доили 80 л, сега те вече доят 280-320 л мляко за 160 дни. От млякото на тази порода се прави прочутото сирене в три разновидности Рокфор.

У нас най-разпространена е Синтетичната популация българска млечна овца, която дава 100-120 л мляко за 160 дни, което е много под нейните възможности. Най-млечна порода си остава местната Черноглава плевенска овца, която дава 120-140 л мляко, което също е под нейните възможности. Разбира се, тази ниска млечност на нашите овце имат обективни и субективни причини.

- Достатъчно ли е подпомагането на сектора?

- Парите никога не са достатъчни, но е факт, че тази година овцевъдите получават най-високото подпомагане: 13 млн. лв. за овце под селекционен контрол, 9 млн. лв. за овце на стопани, отглеждащи от 10 до 49 овце-майки, и около 25 млн. лв. преходна национална помощ за стопанства, отглеждащи над 50 овце-майки.

Важно е обаче дали това води до желаните резултати. Стратегическата цел е да имаме конкурентно, жизнено и мащабно овцевъдство, което да произвежда за вътрешния пазар и да предлага продукция за износ. Това обаче за съжаление не се случва.

Проблемът не е в парите, а в начина, по който се дават

Например, въведе се схема за подпомагане на овцете под селекционен контрол. Те получават допълнително плащане за това, че фермерите членуват в развъдни асоциации. Това, че са под селекционен контрол не води до изпълнение на целта, която имаме, а тя е да отглеждаме по-продуктивни животни. Това трябва да се подпомага, а не просто членуването някъде. Схемата в бъдеще според нас трябва да бъде обвързана и с това да докажат продуктивност. Ако не можеш да покажеш продуктивност над 120 литра на млечна овца, какво от това, че си в някаква млечна развъдна асоциация.

- Качествени ли са българските агнета? Конкурентни ли са на румънските и новозеландските животни?

Българските агнета са изключително качествени, затова и цената им е по-висока. Не сме конкурентни на румънските и новозеландските агнета като брой поголовие овце-майки, начин на отглеждане и манталитет. Но за съжаление те подбиват цените на нашите агнета и българинът консумира все повече румънски и размразени новозеландски агнета.

Ето тук е мястото да призова нашите сънародници да купуват български агнета от фермера, фермерския магазин и пазар или по препоръки от приятели за качествено месо.

Апелът на Националната овцевъдна асоциация и лично от мен е, българи, купувайте висококачествени български продукти: сирене, месо, зеленчуци, плодове и вино.

- Доволни ли са овцевъдите от изкупните цени на млякото и агнетата? Те ли са най-големият проблем на овцевъдите?

- Определено не са доволни. Показателно за това е, че само около 30% от овчето мляко достига до пазара, а останалото се реализира по пътя на директните доставки. Овцевъдството е отрасъл, който изисква различна организация и доставка на млякото поради неговата занижена транспортабилност и висока степен на киселинност.

Трябва да се отбележи, че разпадането на пазарната среда и разкъсването на връзката между производство, млекопреработка и реализация води до несъздаващо икономически стимули търсене на мляко.

Още в първите години на промените овцевъдството е раздробено и разхвърляно между много малки и самозадоволяващи се домакинства и стопанства, което го лишава от възможността да потърси широка пазарна реализация.

С членството на страната в Европейския съюз и строгите изисквания по отношение на преработката на мляко мандрите в България започнаха да намаляват, като техният брой беше съкратен наполовина. Българското млечно овцевъдство, а и като цяло млечното животновъдство се нуждаят от засилване на конкуренцията при изкупуването и преработката на мляко което да спре спекулациите по отношение формирането на изкупната цена на овчето мляко. Само конкуренцията може да спаси пазара и да разпредели честно ресурсите, като за да се случи това, се изисква отпадането на всички излишни пречки пред достъпа до пазара. От подобна стъпка ще спечелят не само овцевъдите, но и цялото общество, защото това ще повиши качеството и автентичността на продуктите от овце и ще намали сивата икономика, от която губят всички.

- Как бихте охарактеризирали достъпа на овцевъдите до пазара и как това би могло да се промени в полза на фермерите и на потребителите?

- Стъпване на здравите основи на пазарно развитие на сектора, което изисква засилване на либерализацията и достъпа на производителите до пазара и намаляване на пагубно високите фермерски разходи в настоящата пазарна среда. Големият шанс, за да се възстанови овцевъдното производство, е да се разработи модел на производство на готов млечен овчи продукт директно от стопанствата.

Това технологично е напълно достъпно, спазвайки базовите европейски нормативи за безопасност и качество на продуктите, но пречките са по-скоро в националната адмнистративна система.

Националната овцевъдна асоциация последователно работи за разработване на схема и стандарт за качество на млечните продукти от овче мляко

Трябва да се даде повече свобода и възможност за получаване на стандартен млечен продукт от овче мляко в самите стопанства и държавата да работи по създаване на защитен продукт по Регламент 1151/2012. Това ще даде възможност на овцевъдите да получат продукт, което да носи добавена стойност и да ги легитимира и превърне в разпознаваеми на пазара, като ги извади от сивия сектор и реши част от проблемите с ценовата нестабилност и пазарна неопределеност. Националната овцевъда асоциация е готова да застане зад тази идея и да инициира работа по тази кауза.

- Как Националната овцевъдна асоциация се бори за интересите на своите над 2500 членове, обединени в 11 развъдни овцевъдни организации?

- Ние искаме да насочим усилия към укрепване на връзките между овцевъдите, засилване на общите инициативи и привличане на млади и нови фермери, които да се занимават с овцевъдство

Значителната подкрепа, която идва по линия на европейските фондове, дава чудесна основа за привличане на такива производители, които да се занимават с овцевъдство. Това трябва да бъде използвано в следващите няколко години, за да укрепне секторът и да се развие в правилна и устойчива посока. Чрез укрепване на връзките между овцевъдите трябва да се подпомогне селекционната работа, подобряване начина на отглеждане, осигуряване на по-добра пазарна реализация, обучение и обмяна на опит между производителите.

Това изисква много усилия и работа, както и солидарност от страна на цялото съсловие. Като първа стъпка Националната овцевъдна асоциация ще инициира провеждане на семинари за институционално укрепване и комуникиране с бранша на поставените програмни тези, което да установи готовността на бранша да застане зад тях и да набележи план за действие за тяхното постигане.

Ние сме готови да работим и се надяваме в следващите месеци заедно да поставим рестарт на овцевъдството в България.

- У нас все още няма признати организации и групи производители на овцевъди. Това ще се промени ли?

- Създаването на действащи структури, които да работят и гравитират около изградените съюзи и асоциации, е най-прекият път към едно по-конкурентно и с по-висока добавена стойност земеделие. В нашите условия колкото и голямо да е едно стопанство то е неконкурентно малко за глобалните реалности, в които се прави агробизнес по света.

Асоциациите и съюзите могат да бъдат катализатор и обединителен център за създаване на силен агробизнес в България, който да е различен от олигархичния и да отвори по-големи възможности за средните и по-малките стопанства, които да гравитират и черпят преки и косвени ползи от съществуването на такива структури.

Предлагаме на членовете на Националната овцевъдна асоциация модел на сдружаване където активно се разработват пазарни идеи и начинания, които носят индивидуални услуги и ползи. Членовете имат много общи нужди и интереси, които е много по-добре да бъдат посрещнати с общи усилия, за да споделят както разходи, така и рискове, и да постигат по-голяма ефективност.

- Оптимист ли сте за развитието на сектор "Овцевъдство"?

- Да оптимист съм. От 12 години отглеждам овце, от 6 години съм председател на Националната овцевъдна асоциация. И от браншовата Асоциация категорично заявяваме, че сектор "Овцевъдство" има бъдеще. Много направихме за сектора, но и има още много задачи и цели, които ни предстоят да решим и постигнем. Еврокомисар Фил Хоган подаде ръка на сектора, а Националната овцевъдна асоциация вече участва в две работни срещи с браншовите председатели на водещите овцевъдни европейски страни. Това е гаранция за бъдещото развитие на европейското овцевъдство като цяло и на българското в частност.

Гергьовски чевермета

Овцевъдите посрещат своя голям празник Гергьовден с чевермета, надпревари по стригане на овце и дегустации на домашно приготвено сирене - в Шабла, и по време на Петия национален събор на овцевъдите край Петропавловския манастир /от 6 до 8 май/.

В Шабла навръх Гергьовден ще има и състезание по доене на кози.

На Кръгла маса по овцевъдство на 7 май в парк-хотел “Арбанаси палас” фермери, техни колеги от 13 държави, експерти и учени ще дискутират

състоянието и перспективите на овцевъдството

Представители на браншовите организации от Сърбия, Молдова, Македония, Черна гора, Турция, Грузия, Азербайджан, Киргизстан, Таджикистан и др. ще обменят практически опит.

Организаторите на Овцевъдния събор обещават на фермерите срещи с йордански търговци на агнешко месо като част от европейския проект за "Промоция на български млечни и месни продукти в трети страни".

На Събора 10 производители ще представят собствени млечни и месни овчи и кози продукти.