Ваня Велинска

Климатичните промени през последните години недвусмислено показват, че в бъдеще земеделието ще бъде изправно пред много предизвикателства. Едно от тях е изборът на подходящи култури за определени райони и месторастения. Със сигурност ще навлязат нови култури, други може и да отпаднат.

Икономическите условия също не са за пренебрегване, тъй като пазарът и цените са от решаващо значение.

А като говорим за нови култури, не може да не споменем соргото, което напоследък набира почитатели и сред родните фермери.

Соргото не е непозната за земеделието ни култура, отглеждала се е в миналото. Вече може да кажем, че не е чужда и на днешните фермери, тъй като от няколко години отново се заговори за нея и се създадоха нови насаждения.

За разлика от повечето пролетни култури със засяването на соргото не трябва да се бърза. Точно сега е подходящото време за целта, уваряват ни специалистите от Еуралис, фирмата, която провокира интереса на фермерите ни към културата.

Тъй като и при отглеждането на срогото си има тънкости, потърсихме съветите на агрономите от Еуралис, за да дадат препоръките си към производителите, които тази година ще заложат и на него.

Място в сеитбо- обращението

Зимните и пролетни житни култури със слята повърхност са добри предшественици за соргото. Те се прибират рано и дават възможност почвата да се обработи добре, да се унищожат плевелите и да се натрупа достатъчно влага.

Подходящи предшественици са още слънчогледът и бобовите култури.

Соргото има задоволителна самопоносимост и може да се отглежда на една и съща площ две-три години, без да се намалява добивът.

Обработка на почвата

След прибиране на предшественика се прави дълбока обработка, като дълбочината й зависи от почвения тип, предшественика и заплевеността. Независимо, че соргото реагира на продълбочаване, дълбочината на оранта трябва да бъде 20-25 см. След зърнени житни - пшеница, ечемик, овес, оранта трябва да се извършва веднага след прибирането им, но не по-късно от края на август. Веднага след оранта трябва да се дискува за заравняване на площта.

С предсеитбените обработки през пролетта се цели да се запази максимално натрупаната влага от есенно-зимните валежи и да се заравни почвената повърхност. Броят на обработките през пролетта зависи от състоянието на почвата и колкото тя е по-чиста от плевели, толкова по-малко са обработките. Рано напролет, щом е възможно влизането в полето, при чисти от плевели почви се извършва брануване за разбиване на почвената кора.

Ако почвата е заплевелена, се култивира на дълбочина 10-12 см. Тъй като соргото е топлолюбива култура и се засява по-късно, налага се преди сеитбата да се направи втора обработка на 6-8 см дълбочина, защото семената са дребни и изискват по-плитка сеитба. Площта трябва да се заравнява с леки брани, а при нужда се валира, за създаване на плитко твърдо гнездо за семената.

Торене

Соргото използва труднодостъпните хранителни вещества от почвата, поради мощната си и дълбоко проникваща коренова система, но реагира на торене.

За формирането на 100 кг зърно и съответно надземна маса, соргото извлича от почвата: 8-10 кг N, 2-6 кгP2O5.

Разбира се, ефектът от торенето, както при всички култури, зависи от запасеността на почвата и от условията на отглеждането.

Тъй като соргото е цинколюбива култура, листното внасяне на цинк се отразява благоприятно върху развитието на културата и получения добив, затова не трябва да се подценява, обръщат специално внимание агрономите от Еуралис.

Сеитба

Към сеитба се пристъпва чак при трайно затопляне на почвената температура на 10 см дълбочина над 12-14 градуса. Най-подходящото време за целта е краят на април - началото на май. По-ранната сеитба удължава срока на поникването, вследствие на което посевът е неравномерен.

При соргото за зърно, в зависимост от почвените и климатични условия и ранозрелостта на хибрида, гъстотата на посева трябва да е 28 000-30 000 реколтирани растения на декар, са препоръките на агрономите.

Тъй като соргото брати, когато се отглежда при по-малка гъстота, братята узряват по-късно и затруднявт прибирането, поради което този процес не е желателен. Междуредовото разстояние е 35-70 см, а вътрередовото се коригира така, че да се осигури желаната гъстота на посева.

Сее се на дълбочина 2-4 см, тъй като семената на соргото са много дребни. При много рохкава почва, за да се извърши сеитба на оптимална дълбочина, трябва предварително да се валира.

Грижи през вегетацията

Добри резултати при образуване на почвена кора и унищожаване на плевелите дава брануването във фаза 4-5-и лист. Брануването трябва да се извърши с леки зъбни брани перпендикулярно на редовете, със скорост 5 км/ч. При брануване в по-ранна фаза два пъти се увеличава процентът на повредените и засипани растения.

Основните видове плевели, които се срещат при соргото са от групата на коренищните, кореновоиздънковите и късните пролетни видове.

Има различни възможности за справяне с плевелите. Съветът на специалистите от Еуралис е първо посевът да се обследва, за да може да се направи най-правилна преценка кои хербициди да се използват.

Възможни са и механични обработки по време на вегетацията: 1-2 окопавания в междуредията, като първото се провежда във фаза 5-7-и лист на соргото на дълбочина 7-8 см, а второто - до две седмици след първото, на дълбочина 5-7 см.

Соргото е устойчиво на болести и се напада от много малко неприятели. Не се напада от диабротика. Възможна е появата на листни въшки във фаза 4-6-и лист (по това време соргото е единствената свежа култура на полето, с голямо съдържание на захари в листата). Борбата се извежда с регистрирани за целта системни инсектициди.

Не се нуждае от напояване, акцентират специалистите от Еуралис. Соргото е култура, която се развива отлично при сухи условия, може да се отглежда нормално с по-малко от 100 мм вода. Критичният период на сухоустойчивост при соргото е много по-нисък в сравнение с този при царевицата. В същото време културата издържа на много по-високи температури (до 45-50 градуса) в сравнение с царевицата.

Прибира се при влага 14 на сто

Соргото за зърно се жъне в техническа зрялост, когато зърното е с типичния за съответния хибрид цвят и съдържа 14 % влага.

Прибирането е еднофазно, със зърнокомбайн, като се намали честотата на въртене на барабана на 500-600 оборота/мин. и хедера се повдигне максимално високо, за да се осигури отрязване само на метлицата, разясняват специалистите. Зърното, прибрано по този начин, е влажно и е необходимо да се доизсуши в зърносушилни до 14% влага.

За прибиране без нужда от доизсушаване е възможно третиране на посева с десиканти. Прави се 14 дни преди жътва, например може да се използва глифозат, в доза 250-300 мл/дка. Зелените части на растението изсъхват и пластичните вещества се придвижват по-бързо от листата и стъблото към зърното, което се прибира с нормална за съхранение влага - 14%. По-високата доза десикант води до опасност от полягане.