Диана Ванчева

По последни новини от МЗХ стратегията на Световната банка за хидромелиорации в момента е на междуведомствено съгласуване. Надеждите са да бъде приета от Министерски съвет до края на май 2016 г. Това ще е големият старт.

След него ще започне дългоочакваната реформа в хидромелиоративния сектор на България, която ще наложи приемане на актуални планове на речните басейни, както и промени в различни нормативни актове

Стратегията е твърде дългосрочна - с времеви акцент до 2030 г. и общо взето два етапа на изпълнение.

Една от основните й цели е България да придобие функциониращи самостоятелни звена, които да управляват хидромелиоративната инфраструктура чрез децентрализация.

Целите й на мнозина изглеждат далечни и скъпи за беден сектор. Но сега МЗХ очаква становищата на браншовете, за което им даде срок до 5 май да дадат мнения

Това е време, определено като крайно недостатъчно от тях, за да потърсят съответните си консултанти и да изградят мнение по нещо толкова обемно /106 страници/ и толкова сложно като материя.

Преди проектът да постъпи в правителството едва ли всички браншови организации ще смогнат.

Освен за управление и развитие на хидромелиорациите, документът е и за защита от вредното въздействие на водите, което е европейски акцент в него.

Вече е представен и на Европейската комисия, от която се очаква да даде благословията за първия мини етап, а именно разрешение за инвестиции в хидромелиорации по подмяка 4,1 от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Ако дойде одобрението от Брюксел, първите проекти с поливни намерения ще могат да се внесат тази есен от градинари.

Проектостратегията рисува една цялостна и почти историческа картина в български мащаб, която мнозина фермери познават по-добре и от банката - за разрушената хидромелиоративна инфраструктура в страната, която в момента осигурява вода за едва 1-2% от поливните ни площи.

В нея се напомня, че докато хидромелиоративният сектор на България е бил основополагащ за икономиката и е осигурявал вода за 12 милиона декара през 80-те години на 20-ти век, след това се е сринал.

Приходите от такси са били минимални, тъй като земеделците нямат средства да си плащат водата което доведе до загуби в сектора и плъзна държавното дружество "Напоителни системи" по ръба на фалита.

От стратегията личи, че сдруженията за напояване - твърде малко и малки, отново ще стават водеща фигура.

Припомня се още, че по мярка 4,3 на ПРСР за инвестиции в инфраструктура са предвидени вложения в хидромелиорации, които за седемгодишния период възлизат на 99,96 млн. евро - средства, минимални, за да покрият по-малко от 10% от инвестициите, необходими за напоителната структура.

Голямата част от предложенията са свързани с промяна в досегашната организация на ползване на мрежата и проблемите при достъпа на сдруженията за напояване до съоръженията.

Въпросът е как министерствата на земеделието и на околната среда ще планират и как ще се плати важната рехабилитация на държавните язовири и напоителни канали, за да може да се тръгне от там.

В стратегията до 2030 година са заложени интересни цели, които ако бъдат изпълнени, има шанс стопаните да увеличат инвестициите в напояване.

За целта страната трябва да приеме разпоредби за възстановяване на разходите за услугите за напояване - не е уточнено какъв процент от тези разходи да бъдат поети от бюджета, но се посочва да се допусне справедлива цена за предоставяне на услугите на фермерите.

В заложените цели фигурира и бюджетна подкрепа за защита срещу вредното въздействие на водите като дял от общия размер на разходите, които трябва да прилагат за преодоляване на тези вреди.

Влиза като главен герой т.нар. напоително поле - то ще се регламентира от сдруженията за напояване

Трябва да разполага с водовземна точка от разпределителната мрежа на напоителната система и да ползва вътрешната канална или тръбна мрежа. Разпоредбите на закона трябва да гарантират, че количествата вода могат да бъдат изчислени при точките на предаване, а цялата вътрешна мрежа ще се управлява от едно сдружение за напояване.

Експертите от Световната банка съветват да се обмисли общините също да бъдат включени като бенефициенти по проекти за напоителна инфраструктура извън стопанствата.

Ще се засили ролята на водните сдружения и в общините.

Общини, които кандидатстват за инвестиционна подкрепа по мярка 4,3 - Инвестиции в инфраструктурата от селската програма, следва да има на своя територия поне едно такова сдружение и да предоставят общ план, че заедно с него споделят финансовата подкрепа. Отговорността за безопасността на язовирите остава в ръцете на общината.

В стратегията е заложено до 2030 г. да се увеличат стопанствата, прилагащи икономии при ползване на водата. Целта е те да съставляват поне 30% от общия брой на всички в страната.

Разписано е с колко километра да се увеличат основните напоителни канали и да се ремонтират.

Мерките са твърде оптимистични - възстановяване и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура , намаляване на произтичащите от изменението на климата рискове по отношение на производителността, устойчивото развитие на селското стопанство и управлението на земята. Въпросът е, че и пари трябва да има...